Кралство "Паллада"

Прихна да се смее
- Леле, защо не си станал писател! Доста ти се отдава да ги редиш думичките. Аз си падам по-мъжкарана и тези приказки не могат да ме омаят!- каза тя доволно и скръсти ръцете си. - Отосно съня ми- да, знам, че няма да стане работата със съня. - рече и го сръчка в ребрата.

- Занимавал съм се... с писане, понякога ми избива... но е наистина по-добре за здравето тези неща да не се четат, нали? - не гореше от желание да показва на показ тези ужасии просто защото някой умник щеше да ги прочете и да ги плюе или възхвалява така, все едно наистина струват за нещо... те нямаха никаква ценност... но беше ги скътал добре и никой нямаше да ги намери.
Надигна се на лакът и се облегна връщайки едва ли не предизвикателния си поглед.
- Не ти вярвам за мъжкаранската част. По-скоро отвреме навреме действаш безумно, тй да се каже. - посочи я, докосвайки я по носа нарочно, сякаш се караше на двегодишно.

- И кога се е слувало това, учителю?! - веднага се наежи срещу него и загриза пръста, който закачи носа й. - Не пипай!

- Не ми се стори особено отдавна, случката с твоя възлюбен... така ли бе? Преспокойно сега можех да те гледам не тук, а някъде с някоя дупка по теб. И ще правя каквото си искам, благодаря. - като разярена котка, едва ли не... само дето й липсваха ушите, нали.. .и не се ежеше толкова.

- A, не! - веднага каза и поклати глава. - Няма да му се моля да пощади живота ми, ха! А и е достатъчно страхлив, че да не дръпне спусъка, отдавна съм му направила психопрофил. - каза гордо-гордо девойката и се засмя. - И от този ден нататък не може да правиш каквото...*целувка* си искаш!

- Не съм твърдял, че трябва да му се молиш и без това е възмутително и глупаво. Просто споменах, че имаше възможност да те изненада и да направи каквото не очакваш... но пък и ти си права... аз го виждам за първи път. - пълна ирония, наистина... о не че нея я беше виждал през целия си живот... дори представа си нямаше как да я познае, ако не бе попаднал на класа й случайно. Погали я по все още червената рачешка буза и скоро върна топлата усмивка на лицето си, а и върна и нарочно целувката по челото й. - Размисли, русалке, може да е добра идея. Аз ще се занимавам с моите изследвания, а ти с твоите любими неща и няма много да си пречим. Можеш да го приемеш само от тази страна!

- Всичко това ме устройва! Аз искам да се занимавам с актьорството си; с делата на фирмата и... да, искам и да пътувам! Ще ходим на екскурзии, нали? А там пак ще правим кой каквото си иска. Аз съм само на 16, разбери ме, старец такъв! - засмяно рече и се мушна пак под завивките.

- Разбира се, че те разбирам. Така че занимавай се с каквото пожелаеш... тръгваме на екскурзия когато поискаш... пък и се очаква от нас, де... дечко такова... - само да не избереше някоя безумно далечна и малко безумно скъпа дестинация само, защото сега си имаше богато старче да я глези - Днес в кухнята дори чух да се чудят как да ми зададат въпроса ще ходим ли на меден месец или не...

- Ще отидем, нали? - веднага попита тя и бавно се приближи към него под завивките. Възседна Ноа и стисна леко белия му потник, издърпвайки го нагоре, към лицето си. Меките им устни се потъркаха едни в други, а погледът й се бе спрял върху неговия, изследвайки го внимателно. За възрастта си бе достатъчно зряла, но все още имаше МНООООООООГО неизвестни за нея неща, като например погледа на един 22 годишен, интелигентен младеж, например. Но мислейки си, че познава и знае всичко за всички, тя не си даваше сметка, че има вероятност да сгреши.
Неизвестният аромат, смесен с жасмин, летеше във въздуха, цялата стая бе придобила този специфичен аромат и придаваше това чувство на обитаващите я.
Селесте дари още една дълбока целувка на настоящето си мъжле и се засмя радостно.
- Чувствам се така, сякаш ако не го направя, ще се побъркам. Хм...КАТО НАРКОМАН! Пушач, или човек, имащ нужда от силен адреналин, изобщо чувството е много странно и сякаш не слушаш разума си, а всъщност точно той те подтиква го направиш! Този мозък! - с показалец се удари два пъти по челото и свъси вежди. - Дори това желание, което по принцип би трябвало да е нежелание, идва оттам! - засмя се. щом чу колко объркано звучат думите й и въздъхна. - Но какво да правя! - потърка оголените си рамене и вдигна ръцете си нагоре. - Ще спя гола. Дано това не те притеснява. Надява се така да ми стане студено и да не изпитвам това, което изпитвам! А сега ме съблечи!!!

Наркомани, дали пък наистина не ставаха точно такива... но тази си мисъл можеше да причисли към черния хумор. Това предизвикателство беше за "тяхно добро", щяха да му отговорят, ако повдигнеше въпроса утре. Не можеше да отрече само, че и той се чувства по един също толкова подобен начин.
- Не зная, скъпа ми Селесте... дали студът ще намери път към теб, все още е твърде топло... но все пак, опитай. - за него в стаята бе прекалено горещо, а на всичкото отгоре ароматът плуваше немирно във въздуха вече почти навсякъде. Може и само така да му се струваше... като че не бе възможно да се отървеш от него. Просмукал се дори в дрехите, лазещ дори по дебелото одеяло... Но накъде го отвяваха мислите пак? От една страна влиянието на този, хм, опиат, никак не му харесваше, но от друга... знаеше ли...
Нежно постави ръце на кръста на момичето и ги плъзна нагоре, подбирайки дрехата. В нормални условия щеше да бъде накълцан на парчета, задето я докосва изобщо по такъв начин, нали? Но сега действието му носеше само удоволствие. Допирът до топлото й тяло също, макар че едва ли й бе много пирятно. Той бе студен, в сравнение с нея.
- Готово... мъжкаранке. - пусна накрая дрехата наблизо на пода и се усмихна, успявайки кой знае как да открадне още една мимолетна целувка.- И не се безпокой... не ме притесняваш... само че зависи от кой ъгъл гледаш на това твърдение. Аз бих казал, че чувството ми харесва.

Пред очите на момчето стоеше едно тепърва развиващо се физически момиче, което обаче имаше доста красиви извивки по тялото си. Тя потърка лицето си и се наведе към Ноа, за да го целуне по носа.
- Хайде тогава. - отмести се от него и се сви леко, като единия й крак се качи върху неговите, а ръката й остана на гърдите му. - Красиво тяло имам, хе хе, знам, знам.

- О, ти даже си го и знаеш, а... - позасмя се тихо, все едно в момента запазваше впечатленията си някъде дълбоко в съзнанието си, после проследи всяко едно движение едва ли не като мечка стръвница. Сложи ръка на сърцето й накрая и на лицето му изгря странна идея, може би. - Знам, че няма да можеш да заспиш... нито да се отървеш от собствения си аромат... но какво пък, аз ще ти се любувам като франсе. Ще те докосвам и ще си се радвам... ще се опиянявам и няма да мигвам. Затваряй очи вече, или искаш целувка за лека нош отново? - ако се намираше в някое бардаче в Париж можеше да си предложи услугите по заученият модел там... но това бе друга тема.

Вдигна изумено вежди, ръката му си беше баш на гърдата й и това не й се понрави, верно, че й харесваше и, ох, сякаш това бе едно от нещата които искаше, но НЕ! Не можеше! И докато вече бе готова да му скочи и пребие,в следващия момент се покатери по него, водена от някакъв безразсъден импулс и го целуна, показвайки му точно обратното на онова недоволство.

Да не би да я беше предизвикал? О, без да искаше бе, точно така... всъщност напротив... Всъщност точно в момента се объркваше от мислите си и различните си действия... ако изобщо това бе ефект на този аромат... Отвърна на целувката й почти мигновено, сякаш очаквал да се случи и я продължи, страхувайки се да не свърши... поне така определи онова притеснение, че желанието ще си отиде, както се и беше появило - внезапно.
Не трябваше ли да се бори срещу точно това желание... Прегърна я и я придърба към себе си, въпреки опасността от счупени кости, ако се успеше утре, само дето тази мисъл отлетя бързо-бързо.
- Да не би да ти стана студено вече?

- Не, горещо ми е дори така, ако можех щях и кожата си да сваля. - веднага каза тя, изразявайки се "художествено" както винаги!

- Глупости, никога не бих ти позволил да си свалиш кожата, дори кръвта ти да кипи... Дори да настръхваш под студения въздух, дори да трепериш под допира на топлата вода или мляко. - той плъзна пръст по местата, които можеше да докосне от това положение. Може така да ставаше и по-горешо... че как тялото да не се опитваше да си запази топлината, негодувайки от допира до нещо студено. Не, само да не го предизвикваха, защото можеше да реди такива неща до сутринта... - Особено пък когато недоволстваш от студения ми допир. И когато се опитваш да избягаш от целувките ми.

- Бъди сигурен, че утре няма въобще да ми е до твоите ласки и ще искам да те убия само ако се опиташ да се приближиш, НО сега...е различно. - окатери се на него и се отдаде на целувките.

- Утре? Утре си е за утре. - прошепна, вярвайки, че едва ли би я доближил, ако пред него се изправеше някоя освирепяла змия... макар и да не можеше да си я представи така... все още. - Хич... не го мисли...

Тя засмяно го изтряска в лицето с една възглавница, но след това се наведе, зад а го целуне.
- Е, нека приемем, че моето настроение в момента е породено от аромата. Не се сърди и не ме съди, а ако решиш, че става напечено-спри ме!- хич не си поплюваше Селесте, ами действаше!

- Ха, ще се сърдя точно аз... преди няколко минути чие настроение беше ярко събудено от аромата? Май беше моето... Цели да се събуди пак, така че да видим кой ще се обади първи. Не се безпокой... лесно ще потуша огъня.
Ако преди това не минеха на мирна борба, смесена с някоя и друга милувка... но пък дори и това бе някак забавно и вълнуващо... дали не се побъркваше?

- Mммм! А, между другото, искам да посещаваш с мен танците, чуваш ли!? Има едни танци, на които искам да присъствам, да участвам в групата, но ми трябва кавалер!

- Няма проблеми, стига да не е нищо по-раздвижено от казачок. Това не го мога. - спокойно се съгласи, през това време упорито поддавайки се на парфюма, който така или иначе беше вече едва ли не неизменен... и, боже, няколко целувки за лека нощ не се наказваха със "смърт".

- Е, да. Мога да кажа, че са дооста раздвижени, но ти не си голямо дърво, така че...едва ли ще е трудно. -каза, подкрепяйки думите си с малка, сладка целувка.




//Мел, лека(р с) нощ(ж)! Стискай палчоци за утре- история (Х_Х)! Чао! *мече*//

- Учили са ме, все пак... все няма да те изложа, колкото за няколко вида танци. - всъщност... беше достатъчно болезнено да си спомня колко пот беше хвърлил още от малък по тази част от задължителната си подготовка. - Не ме карай само да играя хоро, принцесо.

Лека лека~ У, най-най-най-най люимият ми предмет~ късмету~

Сбръчка носа си.
- Няма, обещавам!