Кралство "Паллада"

Развълнувана от признанието на възлюбения си, Селесте се измъкна през терасата си, която бе на втория етаж, но дървото точно под нея й помагаше да слезе невредима. Обу чехлите си и затича по кълдаръмените улички към дома на Джак.
Щом пристигна, изпрати няколко малки камъчета по стъклото му и той, разбира се, веднага ги забеляза и побърза да излезе.
------- В задния двор на дома на Джак----------
Момчето бе захласнато от красотата на Селесте, още повече, че тя се бе върнала при него след признанието. Това просто потвърждаваше чувствата й към него, затова той се наведе и впи устни в нейните прелестни ягодки, езиците им се заиграха в палава игра, пленяваща съзнанията им, такава целувка, на която дори боговете не можеха да се насладят, емоцията, която и двамата си предаваха, бе толкова силна, Селест се чувстваше така, сякаш всеки момент от нея ще закапе течно злато, от нея, от устните й, от очите й дори, защото малки, слоени капчици се търкулнаха по бледите страни на девойката и придадоха по-различен от обичайния вкус на целувката. Тънките й ръце сграбчиха яките рамене на момчето и ги упряха с все сила в стената, а тялото си притисна в неговото, непозволявайки му да си поеме дъх, или да се помръдне дори. В този ден, на принцесата й се случиха най-прекрасното и най-ужасното нещо. Но по-късно щеше да разсъждава над тези въпроси.
Сека най-важна бе емоцията й, най-важни бяха ласките, най-важни бяха онези желания, които за съжаление не можеше да реализире, или поне не на този етап с него.
- Трябва да се прибирам. - изрече на пресекулки, защото въздухат й не стигаше след тази целувка. - Утре... утре, моля те, не ме съди, а ме разбери...
- Никога не бих те осъдил, особено сега, когато успях да разкрие чувствата си. - рече той, дори не си представяше, че утре щеше неговото цвете да се жени. - Добре, лека нощ. - изрече и си открадна още няколко целувки преди да се прибере.
По кълдъръмените улички една сянка на слаб човек с дълги коси бързо препускаше и много скоро се озова в меките прегръдки на одеялото. Селесте си представяше, че не одеяло, а нейният Джак я прегръща. С тези мисли много, много скоро заспа.

-----На следващата сутрин, някъде към 7----
- Ставайте принцесо! Време е за сватбата!! - будеше я едната прислужница.
След половин час мрънкате и врънкане, принцесата стана, изкъпа се в прясно мляко, намаза тялото си с аромат на жасмин и още нещо, което щеше да опиани не само нея, но и бъдещият й съпруг (а според нея това е друга добавка към парфюма). Роклята й бе невероятна, чисто бяла, наистина подходяща за принцесата, с бяла украска по корсета и копринен шал за раменете. На главата си имаше малка, сребърна корона, забита в красивата прическа, която днес бе кок, само два къдрави кичура се спускаха от двете й страни. Гримът пък- блед, като на нешлифован диамант, беше толкова красива и невинна, но...закъсня. Малко, появи се в 9:10 долу в залата, където първото нещо, което видя, бяха зелените очи на Джак, изпълнени с омраза и тъга.


//Мел, сапунката започва XDDDDD//

Какво ли не би дал той, "младоженецът", да си остане в малката пренаселена кухничка и да си пие сутрешното горещо кафе с няколко кроасанчета, за да не мисли за нищо.
Да, той пък беше дяволски подранил. Не защото много бързаше да се ожени, а защото се страхуваше, че превозът така и няма да го вземе, ако отиде по-късно. Не искаше да плаща на някой смрадлив файтонджия.
В резултат на това единственото място, където знаеше, че ще бъде приет с радост, за да могат клюкарките да го огледат добре, бе точно кухнята и там бе прекарал почти два часа в сладки приказки. Стараеше се да бъде вежлив дори когато не го одобряваха за нещо и взимаха да го контят отвреме навреме. Така странно защо ли към иначе типично френският костюм бяха добавени хиляди джунджурии и глупости по негова преценка.
Разговорът с господин таткото на момичето мина по-вяло, а пък така или иначе с майката нямаше какво да сподели... тъщата де.

Сега стоеше на определеното му място така, сякаш очакваше смъртната си присъда, но само той знаеше, че се чувства така и по-добре.
Сигурно щеше да получи такава присъда само ако онзи там, русият демон, в какъвто се беше преобразил в момента, имаше думата... засега Ноа нищо не можеше да направи, но все някога щеше да го измисли. Булката му беше божествено красива и все пак птица в кафез, както се изразяваха някои автори. Той не можеше да изпитва никое от желаните от родителите му чувства към нея и точно затова бе способен да й даде възможно най-голяма свобода на действие. В последствие щеше да разбере дали наистина е способен...

Тя вървеше с фалшива, влюбена усмивка към него, нали трябваше да заблуди гостите, а щом застана на мястото си и ги попитаха за въпросите, тя отговори
- Да. -

А какво щеше да стане ако кажеше "Не"... Стига... искаше му се, но нямаше начин. Може би по-късно, когато нещата се стабилизираха, просто щяха да се хм... разведат... Ха-ха, мечти нереални, като и да бе. Изплъзна му се едно глухо "Да". Ритуалът с целувката пък беше изпълнен толкова фамилиарно, че все едно бяха роднини и се познаваха откакто се помнеха, но не се бяха виждали поне от месец. Хубавото на такива бракове бе, че на никого не му пукаше така или иначе. Пък и той не вярваше, че трябва да се престарава.
Не знаеше що за кеф им бе на всички останали, когато започна празненството след това. Лично за него приличаше на някаква поредна пиянска танцова забава... След като им даде пример с един танц, какъвто уж си му беше редът, се "прежали" да пусне булката да танцува с когото друг иска и да види когото иска, понеже сигурно само това чакаше, а той започна да играе досадната роля на щастливец с чаша вино, който разговаря с този или онзи напълно непознати.

И да, тя му се усмивхаше, изглждаше толкова вл'бена в него, но всъщност не бе. Джак веднага успя да си преправи път към нея след танца й със съпруга и заедно затанцуваха на нова песен, той обви кръста й с едната си ръка, а с другата стирна силно дланта й. Наведе лице леко към шията й, но всъщност заговори в ухото й, карайки кожата й леко да настръхне.
- Значи така, а? Ето за какво си говорела снощи? Искам да знаеш, че те мразя и единственото нещо, което искам е никога повече да не се видим, нали? Да не си ме потърсила повече. - изсъска в ухото й, предизвиквайки силна тъга и опит на сълзи да се спуснат по страните й. Вътрешно искаше да крещи, сърцето й се разкъсваше на две, но външно бе като ледената кралица, която се усмихваше фалшиво и играеше поредната си роля. Бе добра актриса.
- Е, аз пък се радвам, че успях и теб да заклека към бездната. Ти се влюби в мен, както по-голямата част от мъжете, постигнах целта си, а именно задоволяване на егото си, сега се радвам, че няма да ми досаждаш. Чао, Джаки. - завъртя се на ръката му и се усмихна с цялата любов, която изпитваше към него, сетне се върна при съпруга си. Ръцете й краката й трепереха, а изражението й бе непроницаемо.

И без да си прави труда да се хваща на бас, би казал, че разговорът едва ли е бил най-прекрасното нещо на света... между тези двамата... Бе забелязал с периферното си зрение, че момичето се връща насам, а онзи пуши като парен локомотив и вероятно бе взел решение да се махне от това противно за него парти. Дано, по-скоро.
Хвана ръцете й и въздъхна, да играеш роля пред някакви непознати, които само гледаха дали ще сбъркаш някъде и с нещо никак не бе лесно. Знаеше поне, че трябваше да е загрижен за булката си.
- Дали не се изморихте, красавице? Искате ли да излезете навън... или да се подкрепите, може би?

- Първо да се подкрепя, а след това да изляза навън. - каза тя и се усмихна изморено на мъжа. Погледна за последно към Джак, а след това се сипа от храната. Вътрешно крещеше и пищеше, но трябваше ли всеки да разбира за емоционалното й състояние? Не. Затова щом се нахрани, излезе на терасата с Ноа.

Той се облегна за миг на парапета и се загледа в слънцето горе. Не знаеше кое време е, но сигурно празненството щеше да продължи още дълго... сигурно дори до среднощ... но нямаше особено значение, защото младоженците щяха да си ги отпратят по-рано.
- Съжалявам, че твоят русокос приятел трябваше да научи и разбере какво се случва по такъв начин. На никой не би му било приятно. Нали не са се сбъднали опасенията ми... че те е намразил?

Недоволна, от това, че са разбрали, тя прехапа устни и стисна очи, но все пак щяха да живеят с този мъж заедно, затова реши да му разкаже.
- Да, и не само ме намрази, той ме презира... И аз му отвърнах по начин, който да засили отрицателните му чувства към мен. - изрече с треперещ и тих глас тя.

- Ах, още по-неприятно... - едва ли не наподоби артист от театрална пиеса, но беше така само защото бе поредния проблем, който изникваше до другите. Реши да сподели обърканата си позиция просто, за да не мълчи като риба глуповато. - Искренно съжалявам да го чуя, а знам, че в момента не мога да измисля начин да оправя нещата. Може би ако се бях появил по-рано? Е, сигурно щеше да е същото.
Ние с теб, Селесте, се срещнахме за първи път едва вчера. Аз знам, че съм само пречка и досадно присъствие в живота ти, наложено от някакъв глупав политически брак. И точно преди малко това се доказа. Ако можех, щях да обърна дори чувствата му в положителни, защото по моите земи казват, че не може да има нещастна принцеса, още по-малко прелестна принцеса като теб. Все пак... знаеш, предполагам. От мен ще имаш възможно най-голяма свобода, както ти и обещах.

Tя се засмя.
- Е, благодаря ти, макар че дори ид а не ми я даваше, аз пак щях да си я взимам. - каза тя и погледна нагло към него. - Не се притеснявай толкова за мен, до колкото си спомням ми писа 3-ка, а това няма да ти го простя никога! - изсъска недоволно и го настъпи силно, забивайки тока си в кожата му. - А това означава, че аз ще командвам.

- Не ми се вярва, дечко. - ухили й се злобно просто, защото го заболя и се настърши като ужилен... не, че не беше от болката де. От друга страна за миг два остави причините, поради които се тревожеше за нея на заден план. - Плюс това оценката ти си е напълно заслужена! Ако прегледаш правилата отново, със сигурност ще се съгласиш с мен. Хъ, ще командвала била...

- Мога да говоря прекрасно френски, мога да обшувам с хората,защо са ми ия глупави тестове! - веднага се намуси и тя- Нали затова го учим тоя език, за да комуникираме с другите и нищо повече и да, аз ще командвам, ако искаш мога още веднъж да ти го докажа.- тя беше приближила нарочно лице към неговото и спореше усилено, а другите си мислеха, че това е най-влюбената и красива двойка тук.
Джак пък бе достатъчно недоволен, че да слуша и другите какво му говоят.

- Ами може би за да знаеш как да изразиш мислите си на хартия, защото ако ще пишеш на французин не знам дали ще се разберете някога. Това пак си е вид комуникация, доколкото си спомням. - ухили се пак и кафеникаво-жълтите по някакъв начин очи просветнаха - Хайде да видим, подготвен съм за всяяяякакви доказателства. Напълно. Разбира се и с още хиляди тестове за в училище, където мога да си правя каквото си искам.

Изсъска към лицето му, точно като змия, а след това се обърна рязко и влезе гордо-гордо вътре. Аааама ха, че как й говори! На нея, принцесата!
Остатъка от деня мина в танци, ядене, а сега, трябваше булката и младоженецът да прекарат първата си брачна нощ заедно, бяха сложили бял чаршаф, за да могат по-късно да докажат и девствеността на принцеската и това, че скоро ще има деца.

От своя страна, принцесата изобщо не бе в настроение за подобни неща, но съзнаваше, че по-късно ще яде бой от баща си, за дето е опетнила името му.

Самият младоженец смяташе пък това за пълна глупост и досадна традиция. Не смяташе и някакъв си бял чаршаф за доказателство за каквото и да било. Ей сега можеше да го изцапа и сам с някое червено мастило, вино или дори малко кръв от безобидно убождане.
Всичко това си пролича ясно още първата минута, в която заподозря плана на домакините, но още след като тръшнаха вратата зад него първото, което направи бе да махне досадните глупости по себе си, които го задушаваха цял следобед.
- Веселбата продължава без нас...

- Нека си продължава, достатъчно ме боли главата от тяхното пищене! - каза и свали неудобните обувки. Свали и роклята си и се облече. Предлагам да изцапаме чаршафа с моята кръв... - в следващия момент обаче си спомни думите на слугинята, която и=й каза, че веднага би се разбрало от какво е тази кръв. - Не, не може... - намусено каза и заби глава ви белия чаршаф.

- Защо да не може? - почеса се замислено, чудейки се дали биха се заяли и как точно ще ги победят в спор чия кръв е и как се е озовала там и така нататък. Засмя се, като се сети за начина, който често-често си подхвърляха като шега далеч, у дома, старите гроздобери например. - Става лесно, а и предполагам много ще ти хареса. Засилваш се и ми удряш здрав юмрук право в носа, бликва една хубава кръв и всичко е чисто.

-Дали ще стане? - запита се, но много скоро вече хвърчеше към него и си заби здравия юмрук право в носа му. Добре, че не го счупи, но изтече достатъчно кръв, за да не се осъмнят, поне в началото.
- Прекрасно.

- Нали... - глухо каза, сложил ръка на лицето си, за да не изцапа цялата стая, което вече щеше да е особено съмнително. Заболя... но да, поне не му бяха изкривили носа...
Когато се отърва от неприятната течност и се върна измит, пък макар и малко по-блед като че ли, си сипа и една чаша вино, оставено им явно по-рано, за да се подкрепи.
- Е, за жалост сега пък не може да се спи там, но щом толкова се държи на проклетия чаршаф... Взимай юргана и отиди да спиш до камината... скъпа. Когато човек е уморен става злобен, нали така. Честита първа брачна нощ, дано да я запомниш ярко.

- Няма да спя там. 0 каза тя и скочи към него, за да си пийне от виното. Взе си и от сладките, и от шоколада. Ноа усещаше приятния аромат на жасмин и още нещо, а женичката му си хапваше сладко-сладко, ала скоро усети онова, което трябваше да усетят и погледна стреснато към него. - Какво ми направи?! - веднага викна изплашено и изтича десет крачки назад. - И ти си червен, защо! - сочеше го с пръст и недоволно клатеше глава. - Браво на теб! Ох!- избърза наболите капчици пот и въздъхна няколко пъти. Възбуда.

Червен ли? Със сигурност не бе се напил, за да придобие такъв цвят... Вярно, че от няколко минути насам се чувстваше странно, но не бе обърнал внимание на това как все повече се обръща не към занимаващите го преди това мисли, а към нещо друго. Сепна се и чак сега си даде сметка, че мисли повече за какво... за нея ли? За близостта й ли? За аромата, за тялото й...
- Проклятие! - трясна чашата в масата, досетил се в какво се крие проблемът и изсъска. - Хубава почерпушка, няма що... Извинявай, Селесте... някой се е погрижил за, кхъм... настроението ни. Сложил е нещо във виното.

- Значи не си ти!? - изумено попита и отскочи настрани.- О, ясно...- засмя се притеснено и забърса отново челото си.- Ох...- едва си поемаше въздух тя, а лицето й бе рак червено, сякаш бе вдигнала температура, а всъшност не бе.

- Вярваш или не... не бих пристъпил към такъв подъл номер... особено след като вече ми разби носа... - самият той се отдалечи от масата, за да не се подлъгва повече и се подпря на дивана до камината, за да си поеме дъх, уж, за да му мине по-бързо. Още си му оставаше сладкия вкус там, вътре... сега беше по-натрапчив... вкус ли бе или... какво? Не можеше да определи, дразнеше го и го гъделичкаше, но не можеше и да го махне...
- Боже, бих се потопил в ледено море, ако можех... сигурно щеше да убие... този аромат...
Аромат ли? Всъщност дали не беше аромат, а не вкус? Може и да бяха и двете... Дали не беше обаче и заради нейната близост? Но това не беше възможно! - Селесте... възможно ли е нещо по теб да е причина за моя... проблем?
Но ако беше пък така, какво влияеше на нея... толкова да беше силно виното...

- Ха, искаш да кажеш, чв аз съм го направила?! АЗ?! - не разбрала въпроса му тя бе готова да го пребие отново и наистина щеше да го стори, ако близостта не влияеше така и на нея самата... - е е възможно да е от мен! - заклати глава, без дори да се сеща да мопмента с шишенцата.