Завръщане от бъдещето

Тънка спирала нашари пространството на малка полянка близо до двореца. Спиралата се уголеми и сформира цветния портал, пръскащ множество искрици около себе си. Няколко фигури преминаха през него и се спряха на метри от цветната спирала, която ги върна, във своето време, където им беше истинското място.
След като последният пристъпи от порталът, той изчезна, сякаш засмукан от нещо отвъд него, спиралата се изтъни и напълно се изгуби, както се и беше появила.

"Страхотно" доста добре личеше кога и кой е минал от тук. Да, може би бъдещия господар имаше право и Дарсия не беше тук сега. Но пък мрачния замък много добре подсказваше, че е минал и от тук. Нямаше никого, поне на пръв поглед, мястото беше изоставено. Хубавото беше, че нямаше орки, поне за сега.
- Муртаг?Ти ли си? - попита стражът, който стоеше до вратата и се правеше че спи, стиснал жезъла си здраво
- Лука!Колко се радвам, че те виждам пак!Нормален... - извика срещу него лилавокосия като получи стреснат учуден поглед от пазача

- Толкова дълго ли ни е нямало?- запита Нава, но сякаш повече питаше себе си. За първи път страхът се прояви и в Сентмирамита и момиченцето хвана и стисна здраво ръката на Джин и Джули. Не знаеше нищо за това място, за това време, и се чувстваше беззащитна тук.

- Не особено...Но достатъчно за да се случат ред събития... - когато се увери, че е безопасно, Лука напусна лъжливия си пост и застана пред тях - Но уцелихте правилния момент да дойдете, когато е безопасно

- Дарсия не и е поплувал с нападението.- промълви елфът и присви очи:
- Има ли тежки поражения върху драконите, Ездачите и останалите хора?- запита Джули, шарейки с поглед из въздуха по небето.

- Бяха екзекутирани около двадесетина Ездачи...Мисля че беше за назидание. Но повечето избягаха в Динзел, заедно с принца и Мерик. Едно момиче беше отведено в плен...Мисля, че Дарсия се отказа заради един от зимните демони, който вилня наскоро

- Прекалено жестоко...- промълви Джин и поклати глава.
- Като споменахме зимните демони...- заговори белокосият:- Се сетих, че май два духа липсват, от които единя е точно зимен демон.
- Джиа и Ним!- възкликна момчето и се сепна.

Муртаг несъзнателно хвана меча, той отново светеше, само че нямаше и помен от Ним...Отново...Може би беше там, само че...Муртаг не знаеше причината за мълчанието му ако изобщо беше тук
- Всъщност...Те били ли са с нас там? - не го беше усетил

- Не сме сигурни, моето копие каза, че Джиерда е изчезнала отдавна. Само мечът е останал, но като обикновено оръжие... което в момента липсва.- огледа себе си, търсейки меча или дори ножницата, но нямаше и следа.
- Може би са останали там, от където потеглихме?- замисли се Джули:- Ние от Даркан, а Муртаг... ти?

- От едно тресавище с мухи и комари недалеч от Мраморната кула - замислено отвърна стискайки и отпускайки дръжката на меча, останало му като навик

- Може наистина Ним да е там...
- Или пък е тук, но му е трудно да се появи...
- Аз мога ли да ви помогна?- веселото гласче долетя някъде от високо и малкото синекосо ангелче пристъпи на земята пред тях:
- Анасази?- усмихна се Джин, вече посвикнал да вижда себе си със светлосиня коса и очи, и също крилете.
- Вие се върнахте вече!- усмихна се белокрилият двойник:- Но ще зачакате малко, моята господарка е заета с плетенето на едно ново каре, ще се появи по- късно, до тогава аз ще съм на вашите услуги.

- Аз ще...Ще ви оставя... - побърза да каже Лука, като отново зачезна в тъмнината на сградата. Ако Дарсия беше продължил скоро щеше да превърне замъка във малка своя резиденция...С едно същество със светещи очи отпред. Муртаг не го беше забелязал досега...Всъщност, той току-що беше дошъл

- Ти трябва да си...- Анасази се усмихна и се загледа в чернокосото момиченце:- Нейната човечност?
- Приличаме ли си?- смръщи се малко тя.
- Много, но Тя изглежда по- голяма. Та...- ангелчето се обърна към останалите, с все така спокойната си и мила усмивка, която го правеше странно безгрижен:- Какво ще кажете за бъдещето си?

- Нека не отговарям на този въпрос - побърза да измърмори Муртаг като отново стисна меча от страх едно същество, което го нямаше сега да не му се разкрещи

Анасази примига и погледна към кестенявокосият си двойник, Джин само махна леко с ръка и замълча:
- А како точно прави господарката ти?- запита Джули, целеше да позабрави за бъдещето, което бяха видели, но едва ли щеше да се справи.
- Плете нова съдба... по- точно разплита няколко карета и ги вплита едно в друго.
- И какъв ще е резултатът от това?- повдигна вежди Нава.
- Нещо ново.

Муртаг се усмихна, звучеше му добре...По-скоро като някакви полу гатанки, но предпочете да не се замисля върху това. Щеше му се да потърси Ним там, където обикновено се срещаха, ако нещо се случеше, но не можеше

- А ти усещаш ли я?- Джин се обърна към Сентмирамита с интерес, Анасази говореше много, но явно не издаваше тайни току така.
- Аз даже виждам какво прави в момента!- отвърна остро момиченцето и му обърна гръб.
- Добре, добре...- стресна се момчето и размаха ръце пред себе си.
- Какво ще кажете да проверим какви поражения е нанесъл Дарсия на царството? Една кратка и тиха обиколка?- предложи елфът.

- Може....Макар че не са толкова големи, щом Лука виси пред портата - знаеше, че неговият поддържник не беше толкова глупав, колкото се опитваше да се изкара - Нали Алвар?
Беше му дошло време да му обърне внимание. Дразнеше го това онзи да стои там и да изглежда така, все едно ги подслушва
- Може би - прозвуча характерния глас от тъмнината, толкова наподобяващ Кевин. Брат му склони глава и се усмихна някак заговорнически - Може и така да е, Муртаг

-Май разрушенията са големи-засмя се тих глас откъм разрушената страна.Беше жена с черна коса и злобна усмивка-Алексис

Като по навик Нава посегна към липсващата ножница, усети се че Джиерда я няма, но не показа тревогите си за липсата й. Анасази отстъпи крачка назад, друг ангел, истински, не магическо творение като него, което зароди високо почитание към новопоявилия се.
Гласът на жената от другата страна обаче го стресна, не знаеше коя е, но по израженията на Джули и Джин разбра, че те я познаваха и то добре.

-Е?-запита жената-Какво толкова стана?Да не би някой да е умрял?Арвен?Ним?Някой...?

- Много си назад с материала, Ал - подсмихна се Муртаг, като кимна на крилатото същество да се скрие. Ангелът не можеше да замести Ним, но...Все пак - Да ти напомня ли, че това разрушение е от Последната битка и никога не се оправи напълно и че Арвен е мъртва от три години?

-Както ти каза назад съм с материала-каза жената втренчена в него-и както ти знаеш аз почти никога не се появявам...няма как да знам

- Запитай се защо.- промърмори белокосият елф:- Може би защото си много добричка и Катрина се старае да те затваря в себе си.

- По-добре е да не знаеш - знаеше какво става ако говореше твърде дълго с нея. Не му беше сега времето да се показва лош. - Край на разговорите с теб