Завръщане от бъдещето

- Накъде?Нагоре към припасите има ли някой?
- Долу, в главното помещение - Енрике набързо отново запечата изхода, после им подаде една незапалена факла, която Муртаг запали с едно щракване на пръстите
- Няма да ви трябва много...Долу магията за светлина е доста силна...И стряскаща - подсмихна се Енрике, после посочи пътя и остана на пост.
- Да вървим при другите

- Колко са долу?- запита Нава, следвайки зеленокосият елф и Муртаг. Децата вървяха назад, като от време на време Джин се обръщаше за да види дали синекосото му копие ги следва.

- Не особено. Точно там, където са не е особено дълбоко. На места имаше доста копане, но те не се използват в момента. Само при нужда.
Елфът остави факлата си в началото на стълбите. Надолу имаше достатъчно...А още малко по-надолу имаше и естествена светлина като от слънцето
- Боже...Какви ли не неща измисляте - измърмори Муртаг като се вгледа надолу

- Като нещата се нагорещят, умът може да измисля всякакви решения.- промълви Анасази тихо и се спря изведнаж, примигвайки:- Господарката ми казва така...

- Но това е само лукс - измърмори още по-недоволно Муртаг. Накрая на стълбите ги очакваше едно огромно пространство накрая с още тунели. И с килими, дивани, каквото ти хрумне. Над тях светлината идваше от...небето

- За Бога!- възкликна Нава с разширени очи:- Как сте постигнали всичко това, тук е по- приятно и от благородническа къща?

- Това е работа на Лука, убийте ме ако не е така - отбеляза Муртаг - Никой друг не би се справил толкова бързо...И май е качествено
Хората ги нямаше в тази зала в момента с изключение на някои, които тъкмо се появяваха от един от тунелите, мислещи, че има нещо нередно

- Точно пък теб никой няма да те убива.- смръщи се леко Джули, но се усмихна:- Лука определено си го бива.

- Да се чудиш...Преди ставаше само за свещеник - поклати глава Енрике - Определено ни изненада, когато заяви желание...Не го бях виждал в действие...
- Лука е...Лука - а и единственият му поддържник когато беше черен господар. Защо ли..Муртаг не го разбираше това

- Това ми прилича на лабиринт.- замисли се гласно Джин:- Колко е голямо скривалището и колко още коридори сте изкопали?

- Не е много голямо. Онези коридори пред нас минават за тайния изход. От ляво има разни подобни зали, където да могат да се настанят и да спят хора. От дясно запаси...Има някои дупки, където просто се провалихме с копането и ги наричат "опасни зони". Но пък намерихме подземна рекичка - обясни Енрике, докато Ездачите се приближаваха малко по-спокойно.
- По-лесно е да им покажеш, Енрике - усмихна се Муртаг като се оглеждаше замислено - По думите ти пак излиза голямо

- Не просто голямо, а огромно!- отвърна Джули, наблягайки на последната дума. Още от както бяха влезли, през коридора, а сега и тук, а мислеше че я бива с лабиринтите, но май грешеше.

- Арвенски щуротии... - каза го с усмивка, не го мислеше за лоша постъпка от нейна страна. - Предполагам можем да се придвижим към зала със столове.
- Значи надясно - посочи Енрике - Ти знаеш къде. Там те биха най-много, понеже заспиваше по средата на копането.
- Ним не може да копае цял ден...Там можем да изчакаме без да пречим на тези, които ще влизат или излизат от тази зала сега

- Тогава на там.- кимна белокосият и се усмихна, поглеждайки към Муртаг:- Значи си заспивал по време на работа?

- Само един два пъти - като направи физиономия "Не бях аз" - Само че хич не е лесно, когато наоколо има човек с тояга. Тя казваше, че трябвало да се науча на труд

- Сигурно е боляло, като се има в предвид че тоягата е била в ръцете на Арвен.- отвърна елфът, усмихвайки се шеговито.

- И когато си полузаспал още повече боли. Но тя си държеше на своето и въпреки, че работниците все се оплакваха изкопахме го с общи усилия и синини и цицини по главата

- Заслужавало си е труда и болката, в противен случай това едва ли би го имало и едва ли толкова хора биха успели да се спасят.

Алексис беше пред замъка излегнала се на голямо парче счупен мрамор и препичаща се като гущерче
"Не мога да ти позволя да го отмъкнеш!"-каза странно същество приличащо на предишната змия но много по-голямо и на вид силно.
-Още влечуги...?-изръмжа леко духът.После погледна съществото и я попита отново:-Та какво искаш,о ти могъща змиевидна главо!

- Можеха да се спасят в друго, но то се превърна в...капан - тунелите бяха служили някога за това, но от Последната битка насам никой не дръзваше да се крие там или да ги разкопае.
Следващата зала беше по-малка от предишната. И имаше една дооста дълга маса.
- Изглежда сме за тук

- Сякаш ще обсъждаме някакво събрание.- подсмихна се Джули, разглеждайки масата и столовете около нея.

- Събрание при драконите...Болен съм. Никога няма нужда да ходиш на събрание, защото когато се съберат се чува из целия замък. Нещо искате ли за закуска, защото като гледам те сега стават

- Не, няма нужда.- отвърнаха Джули и Джин почти едновременно.
- Обаче аз бих запалил нещо...- обади се Нава и събра смръщените погледи на двете деца:- Какво? Нервен съм...
- И ще ти запаля косата.- промърмори зеленокосото момиче.

- Има всичко и за палене и за ядене и за пиене. Кажете, когато се разберете кой какво ще пали. - седна на един от столовете по средата и се огледа наоколо. Когато беше само дупка не приличаше на нищо. Сега даже имаше картини

- Със сигурност ще запаля...- отвърна белокосият и за миг се сепна, откри онези кръгли очила, някъде из палтото си. Извади ги и въздъхна, като ги остави на масата:- Определено... цигари?