Завръщане от бъдещето

-За последно се "постара"-усмихна се духът и замълча за момент-Преди повече от седмица...вече губи контрол над мен...но това е друга тема.

- Няма да е зле да я пуснеш да се върне.- заговори Джули и се смръщи нервно:- Не си желана, а и щом след толкова години все още не сте се помирили двете. Това тяло принадлежи на Катрина!

-Вече не се знае-засмя се Алексис-Кой знае...може приятелката ви да е мъртва...-и се смръщи-но казах!Това...е друга...тема!

- Не е мъртва!- повиши тон Джин и пристъпи към нея:
- Имаме си други проблеми, за да се занимаваме със зъл дух.- Нава го хвана за яката и дръпна назад:- Когато Катрина те замести, ще се постараем да й помогнем никога да не те пуска пак. Да вървим.

-Надали ще стане-въздъхна Алексис-Къде отивате

- Защо се интересуваш? Едва ли те засяга особено!- отвърна зеленокосото момиче, което задърпа малкия ангел за ръка. Анасази наподобяваше типичното малко и любопитно момченце, чиято странно мила усмивка не си отиваше, или поне рядко.

- Пр, нея всичко я интересува - измърмори тихо, макар че хич не му се искаше да й обръща внимание. Достатъчно беше видял от себе си, за да иска да види какво може и сега в момента като черен господар

-Интересувам се,интересувам се!-усмихна се Алексис-Все пак аз съм ваша приятелка!

- Точно ти не!- отвърна Джули вече гневно:- Махни се или върни Катрина!

Духът се засмя на последното:
-Хубаво,хубаво детенце!Печелиш!-и доби сериозно изражение-Махам се...но знайте че ако се върна-леко се засмя-насила ще извлека черния господар от Муртаг!

- Ще видим как се извличат черни господари, Алексис...Вече не бих ти се дал толкова лесно

Тя се усмихна:
-"Мрак със мрак се слива...и извлича от себе си разрухата към всички"-или поне така са ми казвали...Емчо

- Ех да имаше късмета да ме срещнеш когато плашех дори себе си...Не знам какво щях да ти направя - изръмжа, но после обърна глава, разговорът започваше да му писва

- Муртаг.- намеси се белокосият елф:- Остави я да си говори, да вървим.- промълви тихо, но остро и хвърли пренебрежителен поглед към чернокосата.

- Не възразявам - кимна той, все още гледащ на една страна към група дървета - Достатъчно си говорихме преди три години

Алексис само се засмя тих и се обърна.
-Ще видите-гласът наподоби този на Катрина-както и цялата й форма.Момичето се обърна-Всички ще видите като се върна

- Добре, ще видим...- отвърна елфът и й обърна гръб, като все още държеше Джин за яката на палтото и го подръпваше до себе си.

- Ще видим това "ще видим" - каза си тихо и Муртаг, после помаха на Лука горе на кулата и последва другите

Алексис леко се засмя и тръгна навътре към замъка.
-Така...-усмихна се духа-Да видим до колко е разрушен замъка

- Замъка е напълно добре - изръмжа й Лука, който не я беше изпуснал нито за миг от поглед - Едва ли ще тръгнеш да помагаш за поправянето нали?

-Това е задача за монаси като теб-усмихна му се жената-Защо вместо да ме гледаш не го оправиш ти с магията си...?

- Това не те интересува. Аз не служа на Скай. Нито на Мерик или Кевин. Затова не бих направил нищо преди да ми заповяда онзи, който ми е господар[/i]

-Задължително е да е черен нали?

- Зависи кой черен господар. Клетвите не се отнасят до един цял род, а до един

-А ти имаш клетва на такъв-тя се заигра с един камък-нали?