Завръщане от бъдещето

"Няма да ти позволя..."-обади се отново змията разярено
-Аааа...-засмя се Алексис-извинявай...не те чух!Мислех си за убития ти брат...но както и да е-чернокосата стана от камъка и погледна змиевидното същество в очите-мисля да си поиграя с теб...така че бъди кротка малка змия и слушай господарката си-на последното изречение,жената се усмхна дяволито и извади меча си

- Има цигари. - кимна Муртаг - Нацели точния момент за въпроса
Защото от една друга дупка в стената се показа червенокос Ездач с мъгла над главата си. Той пушеше като комин. Децата му бяха лепнали смешен прякор, но това не го интересуваше
- Цигари ли чух?Кой иска...Имам една кутия...

- Подай една- две...- отвърна Нава и махна с ръка. Джули се намръщи още и скръсти ръце, но на брат й не му правеше впечатление. Белокосият не пушеше за първи път.

- Заповядай - подаде му две, после седна на самия край на масата близо до мястото откъдето беше дошъл. Постепенно идваха и други. Закуската за някои беше важна. Стражи с клюки от типа на "Цар Енрике и младия регент". Други с униформи. Трети по пижами, понеже не знаеха че има непознати
- Навалица....Сега бързо бързо ще се узнаят новините - измърмори Муртаг

- Това място е същински град като че ли.- белокосият елф запали цигарата и се огледа, напрежението го удряше директно. Не му стигаше бъдещето, което видяха, а и сегашното положение на околностите.

- Това са хората от замъка...И предполагам от съседното село, защото идват на работа в замъка....
- Муртаг!Муртаг!Пушльо каза, че няма да ни върне пушката! - прекъснаха го току-що влязлата тълпа деца - Ама той каза, че ще я нареже и ще я направи на лула!
- Вашия Пушльо е ето там, ходете да говорите с него. А ако не иска му кажете, че аз ще му взема всички запаси цигари, става ли? - после поклати глава. Повечето не му обръщаха внимание, поне за сега и това го успокояваше. Но ако Енрике подхванеше някоя тема...

- Но си те бива в отношенията с децата още от сега.- Нава тръсна цигарата леко в някакъв метален пепелник на масата, тук имаше всякакви екстри, струваше му се чудничко.

- Скай е виновен за това от части според мен. Никога преди него не бях се грижил за бебе, пък макар и за няколко часа. Прищявката на Кевин, беше замислил нещо, но не го разбрах...Нито пък сега. Изобщо не ме биваше, цяло чудо е, че Скай не е паднал от някъде по мое невнимание

- И не само Скай, Мерик също. Беше на шест когато потегли на път с теб.- елфът се огледа, помещението бързо се напълни, и също толкова бързо се превърна и в кошер от разговорите.

- Да и той, макар че, горкия, имаше късмет да израсне между онези униформени типове там - кимна към групата по средата, която все пак изглеждаше най-весела - А това значи, че те малко или много са го превърнали в Арвен по характер

- Поне се надявай да не те удря с тояга по главата, ако задремеш на работно място.- отвърна Нава и се обърна към униформените за момент.

- Старая се. Никога не работя, докато той е наоколо...Или те...Нов вид магия, затворена в униформа.
Онези със сините униформи отново се разсмяха и се заеха с закуската си. Доста шумни бяха, наистина си личеше с кого беше прекарвала времето си Арвен.
- Флйта, флейта! - развика се едва ли не последният, който беше влязал, а зад него вратата се затвори - Успях да довърша дълбаенето...Ама че стена има това скривалище

- Завършили са някой от тунелите в опасните зони?- запита Джин, подпирайки ръце на масата.

- Най-вероятно. Юноки беше единственият доброволец в копането, предполагам и сега се старае - лилавокосия с флейтата бързо беше повикан да разкаже...А и да чуе нещо ново, защото както се изразяваха другите "завираше се само из тунелите като къртица" - Можем да разгледаме някои негови изобретения за по-лесен живот после

- Да, няма да е зле...- белокосият дръпна за последно от първата цигара. Ангелчето до него се намръщи и махна леко с криле, за да разкара дима от себе си и промърмори тихо:
- Ще помоля Господарката да заличи това от карето ти.

- От моето ще го заличи ли? - засмя се Муртаг като поклати глава - Родителите като Морзан дават лоши примери

Анасази се усмихна и кимна с глава:
- Ще го уредя.- отвърна и продължи да се оглежда наоколо любопитно.

Те закусиха бързо. Сякаш по команда. Останаха само мнозина и други, които още клюкарстваха.
- Ей Муртаг!Ела насам...Чух, че наскоро си се надпивал...Искаш ли пак? - извика го един от хората със сини униформи. Мъж с очила и къса кафява прическа
- Не, благодаря...Никога повече.
- Но ти победи веднъж. Не забравяй, че гледах внимателно. - изсмя се срещу учудената физиономия на Муртаг.
- Значи ето кой е разгласил из целия замък

- Клюкарите са си такива до края...- промълви тихо Джули, като стрелна онзи с поглед.

- Остави го, това е Хюг...Както го наричаме всички. Най-веселият човек в цялото царство. Той е уникален и незаменим каквото и да подхване, нищо че знае малко в повече. Да ги оставим да се надпиват ако искате...
- Само ще го извините за мъъъничко - прекъсна го един от хората със сини униформи. Рус и с една сламка в уста. - Гледай сега, Емчо - като растла една карта пред него, вероятно на скривалището. - Тук и тук има дупки, които Юноки иска да запуши, тук имало провизии. Остава да измислим ей тази дупка за какво ще е. Ти си по идеите.
Муртаг въздъхна и поиска едно моливче като разгледа картата внимателно
- Наистина си заслужил прякора си, умнико - измърмори на русокосия докато той се подсмихваше
- А ти от кога пишеш с лявата ръка?И откъде знаеш, че имам прякор, Емчо?
Ръката на Муртаг потръпна и той се загледа учудено в картата

- Емчо?- изгледаха го изненадано Джули и Джин.
- Не знаех, че те наричат така... и те?- подхвърли тихо Нава, като и хвърли поглед към картата.

"Дай ми ковчежето!!"-изсъска по-силно змията
-Не и докато не ми кажеш къде е Дарсия.-усмихна се Алексис-Ако ми кажеш ще ти дам думата м на господар...
За миг змиевидното същество я погледна несигурно,а след това и ковчежето:
"Добре...печелиш...-за секунди се получи леко разтърсване около тях,но чернокосата знаеше че змията просто въздъхва и се усмихна-Дарсия...човекът когото вероятно търсиш а не бива е в мраморната кула...а сега ми дай ковчежето!"
Духът го подхвърли надалеч и леко заръмжа към змията
-Търси си го...-отвори един черен портал и заскърца със зъби докато казваше тези две думички-Благодаря ти...
И изчезна...но какво ли беше намислила?

- Те го измислиха това - намръщи се леко Муртаг и въпреки учудването, че вече е левичар продължи да реди странните си букви
- Държим всеки да си има галено име - усмихна се виновно русокосия със синята униформа - И тези, за които това е леко невъзможно си получават по някое. И после си ги употребяваме доста често. Само при запознанство и с други хора използваме целите си имена. Поне моята групичка
- Твоята групичка и ти сте откачени...В добрия смисъл де

Джин се засмя и притвори очи замислено:
- Не знам, но това с прякорите ми харесва.- отвърна момчето и отвори очи, като огледа другите с униформи:- Значи всеки си има по някое странно наименование? На него...- посочи младеж с черна чуплива коса и странни очила, който седеше в края на масата:- Как му викате?

- Това, което сочиш е просто Ка...Но ако сме на кеф може и Кафю...Първото идва от първото му име Каин..А второто от Каин Фюри
- Джин, точно той е пълен с такава информация. И от къде идва, защо и как и така нататък... - усмихна се Муртаг, като премери нещо на око