Завръщане от бъдещето

- Ясно...- отвърна момчето и поклати глава, усмихвайки се бегло. Джули просто поклати глава, любопитството на брат й дали някога щеше да изчезне.

- Готов ли си? - разтревожи се русокосия, беше нетърпелив по природа. - Иначе си под огнена опасност.
- Ти ли ми говориш за огън?Изобщо не ги искам твоите карти, повярвай ми. Само минутка и се махам

Нава огледа втората цигара, реши да я запази за друг път, ако изобщо имаше. Можеше следващия път, когато решеше да запали, изобщо да не можеше. Прибра я в палтото си и вдигна очилата от масата замислено.

- Хайде готово и да бягам, защото щом Лисицата идва, значи ще я последват други с някакви глупави доклади, които Кевин трябва да преглежда - той се изправи бързо и подаде картата на униформения, който го изгледа игриво
- Ще се погрижа да те гонят по коридора

- А ако бяга бързо?- обади се пак Джин и се засмя, някак си всичко тук, в това скривалище му изглеждаше от части спокойно, за разлика от света горе.

- Ще се погрижа да го гони "бързият експрес" - едно две деца с една луда количка

- Муртаг, закъсал си го доста.- настръхна елфът и кимна към вратата, но смеейки се леко:- Ако искаш да се изнасяме, докато "бързият експрес" не е дошъл?

- Хайде, хич не ми се нрави това описание.
- Е, ако искаш можем да добавим и един стрелец с лък! - засмяно му махна русокосия и се присъедини към другите, като предаде картата на една жена в ъгъла.
- Да вървим...Сега това скривалище е..Доста шумничко

- Хайде, хайде...- отвърна белокосият и се изправи, следван от децата. Навсякъде имаше деца ,дали играещи си с обикновени играчки или държащи оръжия, навсякъде.

Обикновено не им обръщаше внимание, за три години беше достатъчно живял с тях. Дори живееше в къщата на едно от децата, защото не можеше да спи в замъка.
- Муртаг!Пушльо пак не ни даде пушката!
- Доведете ми го, за да му открадна цигарите, а после и запасите.
- Къде отиваш?
- Не знам...

- Чудех се...- напуснаха залата и отново се озоваха в един от многобройните коридори, тогава и Джули заговори:- Дали да не потърсим...- замълча за момент, но бързо продъллжи:- Джиа, Ним и драконите ни?

- И аз за това мислех...Аз вече няма кого да търся, що се отнася до дракон, но те били в Динзел, заедно с дузина Ездачи. Било най-безопасно. Ним ми липсва. Досега щеше да е наговорил куп неща, а тази тишина...

- Липсват, да...- въздъхна Нава:- Джиа щеше да ме е погнала да ме бие сигурно.- засмя се само при мисълта, но отново си върна сериозният вид.
- Муртаг...- гласът на Джин отново издаваше любопитството му:- Какво... се е случило с Торн?

- Този въпрос може да бъде зададен на Дарсия - наведе глава той - Който превърна червения дракон в черно чудовище, което видях и след десет години

- Със сигурност ще го попитаме, лично.- измърмори Джули. Драконите, нейната слабост, независимо дали беше Анаю или някой друг, тя би се жертвала дори.

- Тогава ще го питаме и защо Мерик се превърна в драконче - после поклати глава и изкара тези мисли от главата си, поне засега. Отново беше пълно с хора. Тоест няколко групи, които си разменяха новини от горния свят. Ездачите от Динзел се бяха върнали

- Мерик?!- зеленокосата се сепна и спря на място:- Драконче? Що за магия може да е това, нима Дарсия е способен...- очите й просветнаха гневно, от което Анасази потрепери леко, наясно с някои неща повече от други.

- Дарсия сам не. Но Дарсия и Алемаро...Да... - тихо промълви ястреба върху рамото на Муртаг, за който мъжа беше напълно забравил.
- И откакто се е превърнал в дракон се е побъркал! - изпречи им се на пътя един от завърналите се Ездачи. Много приличаше на някой, който е водач на войски. Имаше синя униформа - Брат ти не може да...Господи, мисли само за кръв!

- Типично за гневен дракон, ако той наистина е...- промълви тихо Нава.
- Не, не е...- поклати глава Джули:- Той е момче, дете, като мен и Джин, като Скай... като, като...- тръсна глава и стисна ръцете си в юмруци:- Къде е сега, в Динзел ли?

- Да..И ни отпрати, когато поискахме да му помогнем. Разузнавачите ни казаха, че ще се появи нещо ужасно... - онзи не довърши , защото Муртаг го хвана за яката. Униформения вдигна ръка, но Муртаг хвана и нея.
- Ще ми трябва помощта ти, Рой. Това вече е друго

- Казвам да вървим към Динзел. Там имат нужда от подкрепление повече.- намеси се белокосият, поставяйки ръка на рамото на Джули, момичето едва си сдържаше нервите вече.

Ездачът се отдръпна от ръката на Муртаг и му кимна към един изход
- Ще дойда с вас. Вижда ми се твърде важно - каза спокойно и ги поведе по коридора

" Само да можех, само..."
" Какво да си можела, та и ти си още дете!"
Анасази беше чул мислите на зеленокосото момиче и се беше намесил.
" Ти много знаеш."
" Искам да помогна... затова и съм тук, с вас."

Чернокосият стигна до една вдлъбнатина и се съсредоточи. За по-малко от секунда се появи порталът..Направен от някой друг
- Господарю, господарю, забравихте кой е най-добрият по порталите - усмихна се някой зад тях. Беше Лука - Да вървим

- Да.- отвърна Джули и кимна съсредоточено и сериозно. Пристъпвайки към порталът Сентмирамита се спря и се огледа:
- Наистина ли сте сигурни?- запита тихо и се обърна към синекосият ангел.
- Ти си като моя господарка, не трябва да се плашиш.- усмихна се леко Анасази и й подаде ръка, също тръгвайки към портала.