Завръщане от бъдещето

- Когато излязат от Скривалището се надявам да говорим...нормално.. - защото тук разговорите винаги не бяха особено спокойни. Това може би се дължеше на любимото нещо на Арвен някога - да вика. - Скривалището е запечатано докато не се почувстват сигурни

- Значи ще се крият дълго.- обади се синекосият ангел:- Като вземем за несигурност онези странни прилепоподобни същества горе.- Анасази вдигна ръка и посочи към небето, не се виждаше нищо, поне на пръв поглед, но при дълго задържане на погледа можеха да се различат, кръжейки високо.

- Видях ги, докато идвах насам. Той каза, че ще вдига войската на крак. Беше весел - промълви Алвар, като се намръщи ако изобщо една птица можеше да се мръщи.
- Да, много хубаво посрещане... - измърмори Муртаг като поклати глава

- Той май не си губи времето...- промълви Джин и се смръщи:- Даже изобщо.
- Да им се махнем от погледите, ако са разузнавачи, ще е по- добре да не ни следят.- отвърна Нава сериозно и свали погледа си от съществата.

- Хайде наляво тогава. През гората, там няма начин да ни намерят.
Знаеше, че вейлите, които другите народи наричаха гноми имат приимущества сред зеленината. Магията им беше силна и който влезеше там беше защитен. - Няма да се възползвам от подаръка за добре дошъл

Алексис взе кутийката и затвори очи.
-Някой май идва...-каза тя сякаш на умрялата змия

- Да...- кимна елфът и го последваха. Анасази за последно вдигна глава нагоре, как му се искаше да ги прогони, но се отказа дори да попита за разрешение.

Гората не беше като преди, поне отначало. И тук бяха стъпвали орки. Хубавото беше, че нататък беше запазена. Орките се страхуваха от дърветата...И от гномите, които с навлизането навътре ставаха все повече и гледаха любопитно от клоните.
- Има пътеки, които водят към разни посоки. Зависи къде ще ходим

- Трудно решение.- замисли се белокосият, оглеждайки гората и растенията, покрай които минаваха:- Или към Скривалището или направо към замъка и вътрешните помещения?

- В замъка нямало никого разбрах. - стигна по средата на кръстопътя и спря, посочи пътеката наляво - Към скривалището.
Другата отдясно беше за към замъка, а направо ги очакваха само още кръстопътища и две три къщурки със специално предназначение

- Тогава да видим това скривалище.- отвърна Джули и вдигна рамене, когато Сентмирамита отново я хвана и стисна за ръката уплашено.

- Добре, нищо особено освен дупка в земята. - той пое по пътеката, утъпкана от много крака съвсем наскоро - Копахме без почивка няколко дни и Арвен ни удряше с една тояга ако вземехме да и се подмазваме. За нея беше важно. Не знам какво има вътре сега, но когато свърших с копането беше само дупка

Алексис се усмихна като видя прилепо-подобните същества
-Май Дарсия иска да види къде е скъпият му брат-засмя се леко жената и сложи сандъчето на безопастно място до вече облегналата се на прозореца Алексис

- Разбирам.- кимна елфът леко.
- Вероятно вече не е просто дупка, щом толкова хора се крият там. Може би е обзаведено като... убежище, за неопределено време на живот вътре.- замисли се зеленокосото момиче.

- Беше предвидено да има склад за храна. Но друго не мога да предполагам. Ще видим, когато стигнем там, не е далеч. А ако храната свърши има таен изход, така че могат да оцелеят дълго

- Арвен знаеше как да подсигурява всичко най- важно за хората си, независимо къде са.- подсмихна се Нава при спомена за царицата.

- Да, тя беше просто Арвен - усмихна се леко тъжно за миг - Тази, която винаги измисляше нещо, когато не викаше по пазачите.
Имаше много спомени за нея. Винаги беше била нещо интригуващо. Спря се насред пътеката и огледа дърветата наоколо. После се усмихна
- Пристигнахме - макар че пътеката си продължаваше все така спокойно напред

- Вече!- възкликнаха двамата Дракинзи и се огледаха.
- Ще го кажа направо...- заговори белокосият, оглеждайки се заинтригувано:- Това нещо наистина си е скривалище!

- Арвен просто искаше да е сигурна - каза докато се въртеше около едно от дърветата и го почукваше. След малко затърси и нещо сред тревата
- Добре са се запечатали тук - и все пак от другата страна на пътеката проличаха очертанията на нещо, строено с камъни. От страната на Муртаг пролича и една дупка. - Към камънаците!

Първоначално чернокосото момиченце се дръпна. Изненадвайки всички със страха си, точно пък тя. Но се примири и продължи към камъните. Анасази се издигна леко, оглеждайки от определена височина, макар и трудно заради голяма част от гъстите клони на дърветата.

-Добре...-каза си Алексис-Тук вече нямам работа а и ми писна...
"А сега накъде?"-запита се жената

Камъните се материализираха бързо. Той ги опипа внимателно, после почука на няколко от тях, сякаш търсеше вход
- Махай се!Махай се! - острието, което изникна изневиделица точно от камъка го стресна и едва не го промуши. Но после се засмя
- Енрике, станал си много нападатален в последно време, кръщелника ти те е повредил.
- Муртаг? - чу се изненаданият глас от вътре, после камънаците взеха да се разместват

- Че и страховито това...- подхвърли елфът, взирайки се в движещите се камъни.
Анасази се снижи и кацна на няколко крачки зад тях.

- Не смятах, че някой ще дойде от тук. Другите излязоха от зад - забърбори зеленокосия елф, когато най-сетне се показа пред тъмен и леко тесен в началото тунел. Нататък имаше факли и после изведнъж всичко изчезваше надолу. И...Не беше точно така, както Муртаг го помнеше от първия път.
- Влизайте! - покани ги елфа, като се отмести. Помещението беше достатъчно широко

- Нали никой няма клаустрофобия?- подсмихна се Джин и влезе, оглеждайки тунела. Сентмирамита отново се подръпна, но държеше Джули за ръка и да искаше не можеше да я пусне, оставаше сама. С най- голямо любопитство влезе Анасази, синекосото ангелче беше като буквално паднало от небето, изучавайки света.