Завръщане от бъдещето

- Имам разбира се. Смятам да я изпълня. Замъкът е празен. Но ще те наблюдавам - той хвана жезъла и се скри на път за тронната

-Наблюдавай ме щом искаш-намръщи се Алексис и тръгна надолу към коридора

- Значи... - Муртаг се огледа стреснато, виждайки издигнатата набързо платформа, обляна в скоро засъхнала кръв - Ще..Разглеждаме ли?

- Ами... уж това беше идеята, но...- Нава потърка чело и усети, че онези очила, които му бяха дали, липсват. Нямаше сега да ги търси, точно пък тях, изобщо не искаше и да си помисля:- Да пообиколим малко...
- Но по възможност по- далече от други такива...- обади се Джули и посочи с глава платформата.

- Само една е...Ако ще обикаляме само замъка без селото - беше сигурен, защото Дарсия не си правеше труда да прави на всяка крачка по нещо подобно. Дори той самият не ги харесваше.

- Така е по- приемливо.- отвърна момичето видно по- спокойна, за разлика от Сентмирамита, която все още стискаше ръката й и се оглеждаше плахо наоколо.

"Много е тихо" това като че ли го притесняваше повече. Не можеше просто така всички да изчезнат, а Лука да стои тук.
"Скривалището, сър" напомни му ангела, който за толкова години в неизвестност наистина знаеше достатъчно подробности. "Но драконите са в планините"

- Всички ли са изчезнали? За Бога!- възкликна Джули и стисна ръцете си в юмруци. Обичаше това място, всичките дракони наоколо, а сега липсваха, както и нейната Анаю и драконът на брат й:- Толкова е пусто...- понижи тон и разпъна пръстите си, сякаш се бяха схванали от силното стискане.

- Страхът от орките е по-силен от повечето - спомни си какво усилие им костваше да копаят едно на пръв поглед ненужно скривалище. - Когато Арвен и Кевин ги няма те нямат водач...Следователно ги е страх от всичко и всички

Алексис беше стигнала края на коридора.Почука три пъти на една от стените и тя бавно я засмука
"Както и очаквах..."-усмихна се зловещо жената докато я засмукваха

- Значи ще е добре да намерим и Кевин?- отвърна Джин и го погледна въпросително:- Или... друг водач, който да ги окуражи, че не трябва да се страхуват...

- Кевин е при Дарсия - побърза да се намеси ангела, който кацна като черна птица на рамото на господаря си.
- Може би Лука...Или Енрике, но той стана отшелник - сякаш съзнателно пропускаше темата "Кевин". Не, че искаше да звучи така, но нещо му пречеше да говори за това

- Или ти.- намеси се Нава и се усмихна уверено:- Най- подходящият... дори и само за момента.

Алексис се озова в стая цялата украсена със странни камъни.Духът набързо се намръщи
-Префърцунен идиот!

- Не съм сигурен, че мога...Не ме бива особено ако се отнася до това царство. Арвен беше уникален водач, но за жалост доста разглези всички и сега става трудно

- Точно това те прави перфектния в такива моменти.- кимна елфът:- Хората не се нуждаят от мили думи и разглезване, а от водач, който да ги вкара в строя бързо и силно.

- От три години се водят спорове за това. Че на мен дори ми беше забранено да оставам в царството за повече от един ден. Смятаха мен виновен за всичко, както впрочем не само за Последната битка. Мен няма да ме послушат особено

- Едва ли има друг по- подходящ и добър за водач. Ако погледнем от друг ъгъл, те нямат друг избор освен наистина да те послушат за да се посъвземат малко от малко, пък и Скай... той е наследникът и няма нищо против теб, народа би трябвало да се съгласи.

- Не знам - поклати глава замислено - Детето е на три. Изпитва приятелски чувства към всеки, че дори и орк да му се изпречи на пътя ще се опита да завърже разговор... - спомни си колко пъти се беше водил разговор на тази тема и винаги всичко клонеше към това всички да се избият - Всъщност те ме изгониха за да не им се пречкам ако се наложи да избират водач

-Ето къде си!-каза Ал и се приближи до малко сандъче охранявано от змия
"Коя си ти?!"-попита предпазливо змията
Жената леко се смръщи
-Аз съм...господарката на Рерианалди!
"Ти?!-попита змията и леко отвори челюста си-Ти си...господарка...?!"

- Няма да е зле и за народа и за всички останали, да се вразумят поне малко.
- Когато бях на възрастта на Скай, онези в пустинята ме слушаха, бяха ме направили жрица и уважаваха моето мнение... уж.- вдигна рамене Джули и бегло се усмихна, спомняйки си наистина какъв живот беше тогава. Сега предпочиташе да е далече от всички онези, които й се трупаха на главата и я разпитваха какво да правят в някои моменти:
- Можеш поне да опиташ... едва ли ще те линчуват ако решиш да им помогнеш.- довърши Нава и леко вдигна рамене.

- Ако попадна на така добрият стар съветник, който така обича камшиците може и да се видя на онази платформа там. Всичко се срути, когато тя реши да си тръгне. Вече никой не знае какво иска...

"Н-не можеш да б-бъдеш-за миг змията потрепери-г-господар...?!"
-Да-каза усмихнато Алексис-И не мисля че е нужно да го повтарям пред слугите на моите поданици...а сега ми дай кутията!

- Така е...- въздъхна белокосият и приведе глава:- Но не можем да оставим нещата и така, ако Дарсия реши да се върне за още веселба... целия народ може да изчезне.

"Не!-отговори змията като гледаше безизразно Алексис в очите-Моят господар ми замърча да..."
Преди да довърши изречението,една кама се забоде право в гърба й.Духът се засмя тихо:
-Тогава ще си понесеш последствията...