~Дорадо - кулата на моето сърце

Няколко сълзички се смесиха с капчици кръв, беше се порязала, когато разби още едно огледало. Сега станаха още повече, виждаше себе си навсякъде. Като затворена в малка кутийка, започваше да се задушава.
Нямаше да стане така! Прехапа устни, сви треперещите си ръце в юмруци и стисна очи.
-НЕ!
Превърна се в свещичка-златиста светлина избухна около нея, разпиля се по стъклото и като слуз потече между стъклата и се пръсна по стълбището отвън. Отворените ѝ очи също горяха, но това в нея не беше съвсем огън...беше си направо светлина.
"Приличаш толкова много на майка си, само като те погледна и се сещам за нея!"
Поне така баба каза преди две години.

- Покажи ми къде е стаята с огледалата, пиле, или, кълна се, ще те направя на яхния! - да те събуди дракон, пък макар и в човешки вид, не беше никак приятно. А Винр хич не се шегуваше. Да, Ремо изобщо не можеше да си представи, че някога ще бъде стреснат така от дракон. Синекосите бяха срашни, страшни бяха... Лука също, ако някой го предизвикаше...
Сега вече рошав и недоспал се оглеждаше притеснено около вратата, докато Ямараску тичаше с по две три стъпала наведнъж от долу.
- Какво има?
- Помогни ми да бутна, не мога сам! - Ремо бе като дете, а вратата с огледалата заяждаше често.
- Мръдни, с Ямараску ще се оправим - избута го още по-ужасният на вид негов господар и опипа вратата. - Странно изглежда, нещо не ми харесва. Ямараску, по онзи начин, на три, ясно?

Вътре магията се издигаше около нея като въздух под налягане, всеки миг щеше да избухне. Страхът ѝ стана толкова голям, че златния "балон" около нея се пръсна и експлозия от магия изкърти вратата и огъна повечето стъкла.
Един дъх. Два. Още един и явно изведнъж ѝ се доспа, защото тупна долу върху стъклата и не гъкна повече. От магията остана само едно малко пламъче в свитатта ѝ длан.

- Ух, боже - онези поне бяха отстъпили от предупредителното помръдване на крилата на Ремо, който цял се разтрепера.
- Сенсей! Вие сте бил, нали!? И ние ви се хващахме на приказките - изръмжа лилавокосия на тавана, някъде на горния етаж трябваше да са баща му и Хито, така мислеше.
- Аз ти казах, че не е добра идея! - измърмори розовокосия, който се беше намръщил. Е, и двамата знаеха, че учителя не беше искал това, ама кой ти да знае... И Муртаг не беше искал огромен орк с нож, когато беше бил шестгодишен нали? - Ух, поне не изглежда толкова зле, колкото при други. Ремо, ти се оправи със стаята, аз ще се погрижа за нея. Ти, Яма-чан, си лягай. И, Винр, в момента изглеждаш като някой, който е готов да изяде всички ни на една хапка, успокой се.

Пламъчето се сля с нея и всякакви малки драскотинки мигом се затвориха. Измънка нещо, докато Муртаг я вдигаше от там, но повече не гъкна. Тих, но доволен смях отекна в съзнанието ѝ и за миг ѝ се стори, че виждаше как златната опашка на Лор се изгуби в тъмнината на ума ѝ.

- Колко е часа? - поне го бяха ориентирали в коя стая трябваше да отиде. Кой къде спеше - нямаше си и понятие, само своята си стая познаваше. Още дори не се беше опитал да отвори пердетата, напоследък обичаше да си стои в тъмното нощем. Не можеше да заспи така или иначе.
- Скоро ще се съмне. - спокойно отвърна една от прислужничките му, която вече сновеше напред-назад из стаята, докато тихо си изпълняваше задълженията. - Оставете момичето на моите грижи сега, можете да се поосвежите.
- Ох, преди като нямаше хора, които да ми го натяквах си можех и сам, знаеш ли? Поне веднъж не се безпокой за мен... Светлина... Спомням си... - какво си спомняше, не беше особено ясно, но изглежда главно искаше да помързелува докато не изгрее... слънцето, ако го имаше.

Сините очички съвсем леко примигаха. Беше дочул врявата от преди малко и сега искаше просто да се увери дали детето беше наред.
-Ау!-когато се обърна да си ходи, се блъсна в онзи дракон...тоест човек.-С-с-сумимасе...
Сякаш видя призрак. Косата му щръкна, щом се усети на колко побеснял човек беше попаднал.

- Мо, нандемо - изръмжа съществото, макар че изобщо не звучеше като "не, нищо". Изгледа го доста подозрително и пак изръмжа нервно. Ако беше дракон със сигурност нямаше да му личи толкова, пък и вероятно не знаеше, че изглежда така - като един дракон не можеше да се разпознае в тази си орма, все още, така или иначе.

-Ехехе...ъъъ...аз ще се омитам от тук...-кафявата му главица заприлича съвсем на таралежи бодли.Този беше страшен, много страшен...
Дори не посмя да хвърли един последен поглед през открехнатата врата, обърна се и си плю на петите. Едно мъничко перце остана след него, златно като светлите магии на Джени, но бързо се изпари.

- Какви хора назначаваш тук? - влезе в стаята сравнително тихо, поне това можеше да го прави, не се налагаше да руши сгради като дракон вече.
- Винр! Да знаеш само как изглеждаш! Като водача на Черния клан, Магьосника от Юга си! - онзи го накара да седне на единия от столовете и му се намръщи - Вземи поработи върху тези тови физиономии малко, а?
"Човеците са по-странни от нас, Винр" черният вълк изприпка до синекосия и му се подмаза няколко пъти. Ранпалан беше съществото късмет на лилавокосия, както се полагаше на всички господари "Наистина... Странен... чистач... беше този."

"Той ще ме убие, ще ме убие! Много скоро ще ме разкрият! И сега какво да правя?!"
С всеки нов въпрос наново си удряше главата в стената в мъничката стаичка, която си беше само негова и никой никога не ходеше там. Беше на високичко и съвсем забутана, като стаята с огледалата.
-Лор-сама, какво да правя?
Не беше съвсем момченце, но пък и не можеше да се нарече мъж. Ако трябваше да си определя човешка възраст, може би приличаше на шестнайсет годишен рошлек със златни криле. Блестяха в мрака, но завесата беше спусната над прозореца и никой нямаше да усети...поне така се надяваше. Кафевите му коси още стърчаха нагоре, тук таме по някой по-светличък кичур се мяркаше. Небесните му очи се пълнеха с тревога.
-Само да се върна в града...ще ме смаже.

- Наистина ли изглеждам така!? - стресна се дори от себе си, когато първо му показаха как изглежда в едно счупено парче от огледалата долу. Ремо имаше после да се извинява хиляда пъти на всички поотделно. Винаги се чувстваше виновен.
- И как не! Помоли Ямараску да изглади тоа, той знае най-добре кои части трябва да се променят от песента ти... знаеш за какво става дума. А... за какво говорехте преди малко?
"Чудехме се дали познаваш чистачите си"
- Чистачите? Не съм особено сигурен, никога не се показват пред погледа ми, хитруши... Лука се грижи за всички "армии" - готвачи, бойци, чистачи... питайте него.

-Тъпак, голям тъпак!-пак си удари главата в стената, преди победено да се просне на малкото легло.
~*~
-Винр! Добро утро, Винр!
Размаха ръчичка още от вратата към кулата. Облечена с пълен "зимен екип" Дженифър се стрелна към синия дракон без да се замисля колко можеше да се пребие в снега.
Беше още рано. Когато се събуди, можеше да се досети, че татко ѝ и Винр поне са били с нея, но тогава ги нямаше в стаята. Веднага си беше облякла дрехите, защото първия, на когото да покаже, искаше да бъде Винр.

- Охайо! - той вече поне изглеждаше нормално просто защото наистина беше взел това на предвид и бе поговорил на дълго и широко с препоръчания му Ямараску. Сега се чувстваше по-добре. Рано или късно щеше да се справи с тези човешки движения. Добре де, признаваше си, беше се стреснал... - Охайо, Джени-чан!

-Виж, виж!-и миг не пропиля, преди да му се похвали.
Щракна с пръстчета и те заприличаха на мънички свещички, с пламъци светлина танцуващи по тях. Сега изглеждаха малки и сякаш всеки момент щяха да угаснат, но щеше да се научи...беше благодарна, че ги имаше изобщо.
-Мога да правя магии! И кой знае какво ще мога да правя с тях! Знам, че със светли магии се лекува?

- Прекрасно! - загледа се първо в пламъците с леко любопитство. Беше виждал няколко човека да използват подобно нещо главно в битка. Беше си почти толкова страшно колкото и всички останали способности, хич не си поплюваха. Добре, че тя нямаше намерение да става войник, за да използва силата по този начин. През сините му драконски очи светлината също бе в пречупено синьо, но това нямаше значение, целия свят бе такъв, някои ездачи и дракони имаха подобен проблем. - Виждал съм да лекуват с подобна магия, невероятно е!

-Нещо си много весел.-подозрително го погледна, докато тръгна да си жонглира с пламъчетата. Половината угаснаха, но нови заприиждаха да им запълнят местата.-Да не си сънувал нещо хубаво или пък си изял някое беззащитно животинче за закуска?
Което, странно защо, не я притесняваше...а трябваше.

- Не, просто най-сетне се научих как да пиша с ръка - той замаха с едната, само че лявата, какво да се прави, сто пъти му беше повторил Хито да опита с другата, но не... Дракон, какво да го правиш - Не съм особено добре, но е забавно. И още не съм ходил да закуся.

-Май и двамата се учим.-усмихна се широко, загазяйки пламъчетата.-Дракон да пише...това сигурно не се постига лесно. Радвам се, Винр!
И го награди с една мъничка прегръдка.
-Хайде наистина да закусим.

- Мда, Грасу и Книфр ме поканиха на закуска в едно езеро. Мисля да отида с тях - сети се за поканата. Каквото и да беше, си оставаше дракон преди всичко - Азвер може да дойде с мен, и той може да се превръща в човек... - русокосият дракон на Ризел обаче почти никога не беше се превръщал в дракон... може би... сега... - Просто отдавна не съм хапвал по драконски.

-Тогава върви.-потупа го по ръката и после се завъртя на пети.-И ти трябва да си отпочинеш, толкова много се грижеше за мен. Ще те видя по-късно.
Гушна му краката за последно, преди да махне с ръчичка и да се затича обратно към кулата. Винаги търчеше така насам и натам, нямаше спирачки.

Той се усмихна и после се огледа за удобно място за излитане. Видя горе далеч в небето другите, които сигурно го чакаха и се засили да скочи...

- Леле, и си приел? - опуленият Хюз закусваше сирене и хляб, на по "войнишки" и втренчено следеше белокосия си учител, който пиеше чай.
- Още от началото си знаех, че си странен - кимна отново чернокосия Морзан, като пак се обърна към Хито.
- Ох, я ме оставете намира...

-Добро утро, добро утро!-кога се оказа това детенце при тях тримата?! Подскачаше щастливо между стола на учителя си и този на дядо си.-Елен-семпай, вече мога! Мога! Виж, дядо!
И пръстчетата ѝ пак лумнаха в светлинки.

- Подучух нещо снощи - кимна чернокосия, като се умихна на светлината. - Поздравления.
- То и аз чух доста - още повече, че бяха говорили с Муртаг за това и сутринта. - Наистина се радвам за успеха ти, въпреки че на теб самата едва ли е било много лесно.

-Това не е важно!-лесна с ръчички и успя да накара две-три фалишиви перца от светлина да хвръкнат нагоре и да се изпарят след секунда-две.-Това е много по-скъпоценно! Аз по-скоро съжалявам, че потроших всички онези огледала...не трябваше.