В сърцето на гнева

- Престани вече! Разкарай се! Като че аз не мога сам да се оправя, дявол да го вземе.
- Мъжка чест... пха...

- Ще те смачкам! Лазиш ми по тънките нерви, идва ми да ти извия грозната шия, а след това да ти изпия кръвчицата, да ти хвърля душицата в ада и да ти гледам сеира, нищожество! - ритна го, оставяйки го да се спасява сам и да си трие раните сам! Метна разгневено един от синджирите си и тръгна напред. Очите й пробляскваха разгневено, а тя просто...беше побесняла от човешката глупост! Мъжка чест, пха! Ще мреш, ама честта ще ти е по-важна ли!!!

- Заповядай, пич, аз също трябва да тръгвам. Развлеченията не чакат никого - русокосият много добре знаеше, че така ще се реагира, но не го интересуваше. Накрая той трябваше да го убие този. Подхвърли някакво шишенце с дезинфекцираща вода и също се насочи към изхода, пресмятайки къде може да има публичен клуб.

Отвън, демонката пушеше цигара и загневено тракаше с токчето си по цимента.

- Сега си свободничка, малката... остави го да преглътне опетненото си име и друг път ще го намерим.

- Малката?- засмя се иронично и въздъхна.- Хич не ме е*е тоя! Отвратително същество! Мъжка чест, бла ббла, празни приказки! Каква ти чест бе, келеш?! Ти ще си на прага на смъртнта, обаче неееее, ще ...ох, отвратително! Тая Земя винаги ми носи бахти главоболието! - разгневено заговори тя и заръкомаха.

- Затова ти казвам някъде да идеш да избиеш комплекси - той разбира се пак я напускаше, все пак нямаше работа с нея... беше му забранено и не отговаряше на законите, след като тя беше ядосана да й се натриса наоколо. - Ако толкова те дразни утре ми кажи и сам ще се оправя.

- Кви комплекси `е?!- изправи се рязко.- Щом сме се захванали двамата, значи двамата ще си вършим работата, недей ми се прави на дяволски джентълмен да ме оттърваваш от адските мъки с този келеш! Ясно?? Сега метла, бързо, отивай на бар или където там щеш, само се омитай от погледа ми!- размаха разгневено ръцете си и щом допуши цигарата си, смачка фаса и тръгна нанякъде, изглежда нуждаеща си от дяволски забавления.

- Фръц-фръц - той така или иначе вече беше далеч от нея, въобще необърнал внимание на коментарите й... просто защото беше ядосана... а той беше дяволче, което само шефа му можеше да строява, тя още не му беше и едва ли щеше да бъде някога. Жалко... преди бяха по-склонни да отпускат някоя и друга добра точка за по-нисшите.

Еееми, тя беше такава, а той, тоя смотан затворник бе причината тя да побеснее. Мъъжка квооо?! Изпсува няколко пъти, докато вървеше по улиците и сви на някъде, сетне влезе в бар.

Онзи си намери заведенийце по негов вкус. Ех, това за мъжката чест го беше вметнал просто ей така... обичаше понякога да се обажда и не не място...

///
Спеше в една луксозна хотелска стая, а около нея имаше вино, ягоди, шампанско, сметана и... гол пич, който спеше на цемята, вързан като кученце.

На сутринта той пък се събуди на място, което обикновено заварваше пред очите си, когато бе на земята, макар и тъй закратко. Той можеше да си намери и по-добър публичен клуб, но се беше задоволил смо с един стар и забутан... алкохолът тук му харесваше и колкото и да бе странно, беше решил да не прекара нощта си с момиче.... долу в ада си имаше достатъчн, а тези бяха грозни. Плати и тръгна да види къде се е скрил този, който търсеха.

Тя метна непознатия презц прозореца, изкъпа се, наяде се, преоблече се и айдее, тръгна и тя да търси онова нищожество.

Нейният "партньор" нямаше никакво намерение нито да бърза, нито пък да я търси. Тя вече не го интересуваше, дали се бави или пък бърза... използваше максимално времето си тук все пак. Него после щяха да върнат веднага обратно, тя можеше да си стои. Първо отиде да си купи едно кафе и една кифличка да се посъбуди.

Е, то беше тъпо, единия ще се блъска, а другия ще си пие кафенцето, ако знаеше, пак щеше да откачи. Отвратителен екип! Изпуши си всичките цигарии сега трябваше да си купи нови, ама не й се занимаваше, затова тръгна на търси оня .... и скоро го намери.
- Ето го и нео!

Винсенто от своя страна беше отново в родния си квартал, тоест най-бедния от всички и сега се излежаваше на един продупчен стар шезлонг отпред, пред съборетината си и си почиваше. Явно с намерение малко да придобие тен, беше свалил ризата... или сигурно, за да не му лепне по раните, които още си изглеждаха зле. Сега явно бе се успокоил след едно хапче против болката и спеше.

Тя седна до него и въздъхна.
- Ей! - ПО-силно викна и го бутна леко, внимавайки да не го хване за раните.

Стресна се, но някак успя да се закрепи, така че да не падне в дупката на шезлонга... беше му свикнал и затова знаеше как да легне и да не пропада... но не предвиждаше изненади.
- Какво... - объркано и полусънено, естествено беше първата част от реакцията му.

- Тъй като съм толкова зъл демон, ти казвам да се пазиш, защото някой иска да ти отреже красивата зелка и да я прати в адеца. - предупреди го тя.

- М... - на него, най-големия бедняк ли? Странно твърдение... освен онези, от които беше крал пари, друг не можеше да му има зъб... но тези момчета не бяха толкова якички и едва ли бяха поръчали вчерашния му побой... Настани се отново както беше направил преди малко. - Интересно твърдение... Демон... отива ти да си такъв, която и да си...

- Ха, ха, ха, да, секси съм, знам, красавица голяма, но да ти кажа честно толкова ми омръзна от новите хленчещи душици в ада, че просто не искам да виждам нови там. А същго така виковете им ми пилят мозъка. Плюс тва твоето красиво личице хич няма място там. докосна с ръцете си едната му страна и се усмихна самодоволно.- Спасявай си кожата, докато можеш-

- Бих опитал. Но нали казват, че демоните са хитри, бързи и дрън-дрън... Мислиш ли, че един обикновен бедняк би се отървал от някой демон с чист късмет? Ще бъде сложна задача - дали й вярваше напълно не се знаеше. Беше естествено за хората да поставят под съмнение това, когато го чуят изпърво... но на него просто и му се говореше, за да забрави за проблема си

- О, такива сме, аз казвам истината, ти ако щеш ми вярвай.

Отвори едно око, изглеждаше пак като заспал, но дъхът му не бе спокоен, това го издаваше.
- Знаеш, че хората са толкова глупави същества. Изисква се време да разберем много неща... ние сме несъвършенни.