В сърцето на гнева

Тя въздъхна отегчено.
- Ужасно, ужасно, но пък и кво, да няма да се обвързвате, да се жените и темподобните? Що ти не си намериш някоя богаташка? Какъвто си хубавичък, можеш.

- Ха-ха-ха, разби ме... знаеш ги обществата, красив или не, това ти се е паднало, това ще живееш. Богаташка, притрябвало ми... те са по-зле от селянките.

- Лелее, ти пък прекалено...хахаха - прихна да се смее тя. - Прав си, прав си. Много рядко се намират "свестни" по вашите мъжки ограничени разбирания.- каза тя и въздъхна, отхапвайки от сладоледа си.

- Мда! - спокойно махна той, мъжете не разбираха жените, жените мъжете и така... светът си беше такъв. Затова и той никога в живота си не се задържаше с жена задълго, още повече ако тя вземеше да пита къде живее той.

- Никога не си те представям оженен и с деца. - прихна да сесмее в следващия миг. - А ще си имаш дъщеричка и лигава женичка!

- Остави го това... - разбира се беше ясно, че един човек нямаше да й повярва за такова нещо. Вече бе станал и хвърлил клечката от сладоледа в камарата боклуци в ъгъла. После се засмя и махна на няколко момчета, които минаха по мръсната пуста улица, насочили се на някъде.
- Идваш ли?
- Не, мерси, малко съм ранен, не съм за показ. Приятно прекарване.

- Що не прие бе? Аз ще стана невидима и ще те пазя, споко.

- Няма да ми е приятно. Когато ме гушкат ме боли, все пак съм наденичка в момента. - влезе в къщата без прозорци и врати всъщност, макар че имаше някакви найлони за прозорците поне и перде за вратата... както и за всички къщи на същата улица.

Е, тя остана да си яде сладоледа навън.

Улицата естествено се оживи доста, когато се мръкна. Никой не влизаше в чужда къща, освен ако не беше пиян и не търсеше място за спане. Явно Винс щеше да пропусне забавата днес, понеже така и не се вясна повече.