В сърцето на гнева

- Само едно ангелче, като че ли много ще ни навреди... пък и то е било назначено не по своя воля, нали знаеш? Срамота е ангел да се грижи за демон!

- Така е! Горките ангели, ще бъдат изхапкани от нас, демоните.

- Един... другите няма да посмеят да дойдат... друг път, кога ли са го правели. Как ще си го поделим, чудя се?

- Мммм,ти ще го измъчваш от кръста нагоре, а аз от кръста надолу! - подсмихна се тя.

- Значи деликатесът е за мен... страхотно, може и да имаме сделка - под деликатес вероятно имаше предвид крилата... Демоните също си имаха, но не всички и... без пера, разбира се.

- Е, чудесно, сега да се помирим, защото ми омръзна, ееее! - тя му стисна ръката и се ухили дяволито- Чудесно, сега дай да сигризна от това.-гризна от неговияхамбургер и предложи своя.

- Няма никаква разлика в твоята и моята манджа... но карай... Трябва да стигна до затвора сега.

- Айде да отлитаме.-каза тя и скоро бяха пред затвореца.

- Хм... точно какъвто го помня - измърмори си, като си измагьоса едно шапе отнякъде... беше русичък и прекалено млад, за да му повярват иначе... но не му пукаше особено, просто тръгна към пазача да го накара да ги пусне... ставаше лесно.

- М... как ти беше името?-попита тя и се ухили.

- Севиано - подхвърли, сякаш не говореше за себе си. За него името не беше от значение... пък и никой не го помнеше... понеже може би беше един от демоните, родени извън сезона, които си нямаха много други връстници.

- Се-ви-а-но... Харесва ми! - обади се тя и се изсмя дяволски. - Много даже.

- Защото съм... Фалшив? Грешен? Не може да се каже, че мразя името си де. - името му подсказваше на кого служи, след като бе млад демон. Макар че и не толкова явно. Да, беше един от пасмината на главният демон прелъстител и не му пукаше като какво говорят зад гърба му.

Повдигна отчмаяно рамене.

- тИ СИ ДЕМОН, КАк може да говориш така за себе си. А аз мислех, че сте уверени и тн... - въздъхна отново и поклати глава.-

- Че сте... ти не си ли демон? Или имаш предвид нас, младото поколение прости и недоучени малки опашатковци? Шефа говори така за нас. Голяма е работа.

- Сам ще разбереш рано или късно.- симигна му тя.

- От кое? Шефството? Ако за него невъзможно. Ако всеки долу ставаше шеф, юху... няма кой да управляваме, моля ти се. На мен ми стига само това да ми дадат да излизам когато искам.

Тя сезасмя.
- Гадно е да си едн оот поредните демончета на дявола, нали?

- Зависи от шефа ти... но пък колкото и да се бунтуваме, какво... той ще ни разпердушини набързо за момента... ти не правиш ли така с подчинените ти?

- Не, аз нямам подчинени именно зарадитова.- смигна му - Ще се изкуша даги унищожа, а няма смисъл от това, нали?

- Има, за твое собствено удоволствие е. Така или иначе после на следващия ден ти ги заменят. Хиляди и хиляди "десни ръце" смени шефа, докато аз бях още от онези, дето по приказките ги пишат, че са плашливи. Учениците, тъй да се каже...

- Е... но аз не съм толкова зла, виждаш.-смигна му засмяно.

- Когато ти омръзне предполагам... може и да ти се иска... Но да, забравих, вие можете да идвате тук, като ви писне.

- То и тук не е цвете за не мирисане.

- Но има разнообразие, докато за мен не. Аз съм длъжен да стоя долу до второ нареждане, което никога не идва.