В сърцето на гнева

- Вярвай ми и няма да сгрешиш. Поне за това нещо. - каза с дрезгав глас и рязко се изправи,

- Добре, ще опитам. Но не обещавам, че ще успея да се справя, ако този... демон или демонка дойде невидим. Аз нямам очите, с които да го или да я видя. Ако ме хванат, няма да ти вдигам шум, спокойно.

Тя се разсмя.
- Аз съм тук бе, аз ги виждам. Все ще намеря начин да се оттърва изцяло от присъствието ти в Ада.

- Значи как да го разбирам, извини ме за невежеството? Решила си да си срещу някой от господата или госпожите само и само да няма друг пореден долу?
- Хм~ Интересно предизвикателство наиситна - русокосият наистина бе дошъл невидим и още допиваше чашката кафе, като седеше на близкия кош за боклук.

- О, сигурнасъм, че си съгласен с мен, нали? - погледна към демона и се изсмя. - Или предпочиташ да се изправиш срещу мен и да измерим силите си?

- Аз много добре познавам силите си. И все някак ще намеря начин да се промъкна покрай теб, когато не гледаш... че ако той попадне под твоето владение долу, можеш да го унищожиш още преди да се е преродил като истински демон.

- А защо трябва да си цапам прелестните ръце с излишна кръв? Не ме занимавай, аправиш ли му нещо после ще ти го изкарам през носа.

- Ще се оплача на шефа~ - засмя се, обикновено ако някой нсш демон го правеше, висшите после се караха със седмици. - Забраняваш ми да си изпълня задачата? Принципно аз бих имал възражения! Нали ми е брат!

- Тогава да не го трепем.

- Теб може да не ти пука, но пък на мен ми! Моята кожа ще дерат, нали! Брат или не, нямам избор - той щракна с пръсти, когато изпи кафето си и вместо него сега хвана черната коса, с която обичаше да си играе - Дори да свършим нещата по-бързо ще е по-добре.

- Ще те набия. - асочи рязко оръжието си към него и го впи в кожата му, за малко да му прережи гърлото.

- Я стига! Решила ми кога да проявява характер! - недоволно отстъпи все пак крачка-две и си изкопа от някъде и една цигара. - Така и така това момченце си е за ада!

- Не, не е и ти го знаеш! Ядосвате ме всички! НИЩОЖЕСТВА! Как може такова нещо! - изтряска една чаша в земята и ритна стъклата към демона. - Внимавай, сериозно!

- Проклетница, мениш си мнението от дъжд на вятър! - изсъска й и скочи от мястото си преди малко пак назад. По дяволските шефове... не, не, той щеше да се върне когато тя не гледа, естествено.

- Ще те пребия ако го пипнеш и с пръст. - заплаши го тя - Тези твои думи са комплименти за мен, нали заеш?

- Я млъквай... първо искаш аз да си изпълня мисията, сега пък ти не я изпълняваш. Да видим тогава. - нямаше да успее да го убие, ако той си свършеше работата и се върнеше на мястото си долу... просто защото там беше по-защитен... Но това нямаше особено значение, дразнеше го.

- Ееех, опитай се да го убиеш докато спя, тогава хем ще си изпълниш мисията, хем ще си донесеш беля на главата.

- Ще си изпълня мисията, но едва ли ще си докарам беля на главата, а обратното. Ще спечеля. - изхъмка русокосият. Но да, щеше да се върне в по-спокойни времена. В този квартал убиваха непрекъснато и по всяко време и нямаше да има проблеми. Засега се оттегли да премисли разположението на къщата и характера на жертвата си... може би.

- Знаеш ли какво...? Ще бъд еужасно ако тоз младеж, в разцвета на силите си, който трябва да спи с жени, даразвива кариерата си, да серадва на света, пукне в оная дупка, наречена ад! Аз си го обичам ада, обаче разбирам кога човек е за там, и кога не е. Викам да поживеем мал ко на земята, за да се порадваме на успеха му?

- Той не е човек! - махна онзи с ръка - Роден е демон и демон ще си и остане. Това сега е само обвивката му, като твоята и моята... И на мен не ми е приятно долу, и аз съм бил като него, но в карйна сметка и гък не можеш да кажеш. Развивай това пред шефа, ако държиш толкова много, аз какво мога? Само да те подкрепя? - кариера... плюс това точно това определение не пасваше изобщо на момчето, което спеше на крачка от съборетината си... просешката кариера може би?

- Добре! Да го колим и да се връщаме в ада!

- Сега пък накъде се насочи?! Ама ти наистина си много странна днес! - май му беше убила желанието точно, както бе поискала и това сега го дразнеше. Косата беше изчезнала от ръцете му.

Тя се подсмихна и погали момчето
- Няма да умреш днес, но се пази.

- Това ли прави досега? - той явно не бе спал много или на границата на съня и будността бе видял странните й движения, понякога изчезваща, понякога тук, до него.

Да.