В сърцето на гнева

- Хм... трудно ще свикна да не спя нощем - демоните нали нападаха нощем. Пък и бяха дяволски упорити, разбира се. Поне от това, което знаеше - Но ще видим. Сега мога ли да ти благодаря или е нетипично нещо за теб?

- Аз ще те пазя вечер, споко. И не ми благодари, аз съм егоист и го правя за своя собствена изгода, не за теб.

- Така и предполагах. Не можеш да се задържаш толкова време около мен, ще ти писне. Вечерите... те са вашите часове на развлечения все пак.

- Тъй тъй земята е скучна, дали ще скучая при теб или в някой клуб не е ли същото?

- Ти сама знаеш най-добре. Аз в действителност не знам в какво точно се състои вашето забавление. Земните приказки са само за "лошото демонче, което прави злини, убива и мами, изнасилва и отвлича..." Всякакви такива.

- Пфю, ужас. Правим много по-лоши неща от това, но явно вие нямате достатъчно въображение.

- Ами, хората се страхуват и предпочитат да не измислят по-лоши неща. Иначе току виж "ще дойде демонът и ще ни направи зло".

- А, да, как беше тва... Чит, да не те чуе дявола! Това пък е най-смешното.

- О, да... тук постоянно се чува наоколо, ако се заслушаш... повечето от хората тук сами се смятат за демони и дяволи, та може и за тях да се отнася де...

- Хахаха, те!? Вие сте най-гнусните същества, които съществувате! Придавате си прекалено много величие, не заслужавате да сте демони, по-долни сте от ония белите, ангелите!

- Хм, ангели... тук никой не вярва в ангели... ангелите са просто някакви глупави праведни създания, които какво? Няма да мога да ям, да пия, да се наслаждавам на живота като ми натресат един от тях... Иначе да, хората сме си мърша.

- Брех, как ги разбираш! Ми ако в момента твоя ангел се бори сдемона ти? Е, няма да победи, но все пак, хе хе ке ке-

- При по-силните хора понякога има и по-силен демон или ангел... в действителност не ми пука особено, стига и двамата да не се бъркат в живота ми. Ако искат да се ядат и така нататък...

- Брех, почвам да се съмнявам, че мястото ти не е именно п ри нас, в ада.- намигна палаво на сладурчето и въздъхна.

- Кой знае... не, всъщност вие си знаете най-добре... - той най-накрая се раздвижи, колкото да размърда няколкото направени набързо превръзки по себе си да му е по-удобно и се поизправи. Беше го напекло.

- Приличаш на наденичка!~

- Вече? На ивици ли съм изгорял или заради раните? - той се огледа от своя ъгъл, но си се хареса независимо дали наденица или не и продължи да си се хили.

- Заради раните - усмихнато каза тя и се облегна на един от шезлонгите. - Оох, слънцето е чудесно, как гали кожата ми... Хееехее, обичам жегата, ама едва търпимата жега, когато капчиците пот се стичат по лицето и цялото титяло.- заговори тя и си измагьоса един сладолед, а другия (босс - май фейвърит хД) метна към Винс. .- Безплатен сладоледец(

- Като изваден от картинка... - той разбира се, не си позволяваше тези удоволствия, освен ако не беше от някой уличен продавач, негов приятел...

- Много, много вкусен, любим ми е. - каза тя и захапа коричката му, ммммм, вкусотия.

Опита го без да се чуди дали е отровен или не. Какво пък, много хора не се доверяваха на... демони, но той не беше от тях. Само да се съмнява във всичко не беше по неговата част.
- Да, бива си го. - още по-добре че го и имаше тук, сладоледа... нямаше да могат да го отведат някъде си при шефката и да му се карат защо не е дошъл на тренировки по танци или бокс и така нататък.

з- Ти не тренираше ли нещо е, малък?

- Бокс... ама на черно. Плащат ми, ако избия зъбите на някого, но трябва да се крия и бягам, когато дойде полицията.

- Ооу...-засмя се тя - А гаджетата? Как са жените?

- Има ли пари има и жени... за днешното общество като моето тук, около теб, в общи линии е така. Ние сме бедни, така че жените не се задържат около нас и се налага да си търсим временни. Ражданите тук си търсят късмета при богатите.