В сърцето на гнева

- Значи...бъди ми благодарен, за дето ти вдъхнах малко живот в неживота

- Хм... с това, че се опита да ме биеш ли? Да, да, благодаря ти... сега трябва да вляза в затвора да изкарам онова същество.

- Хайде тогава...

- Няма проблем - той първо щеше да си поиграе с пазача на объркване. Просто онзи пред кабинката си беше именно за тая работа. Задачата беше простичка. Просто щяха да го нападнат странни мисли. Това се правеше от разстояние... контролът върху ума... и беше забавен.

- О, забавно.- тихо измърка тя. - После иска да се позабавлявам!

- Следващият е твой - той отвори очи и се усмихна, когато ефектите от целия ужас, който бе стоварил на нищо неподозиращия пазач взеха връх и онзи просто си побягна от мястото. Демонът си измагьоса едно бастунче и наперено се приближи до входа.

- О, драги...-започна тя и плъзна ръка по гърба на изплашения полицай.-Ела, елате всички! - повик аги тя, а те като хипнотизирани от красотата й тръгнаха към нея, освобождавайки поста си.

Той не се впечатляваше от масови тълпи, понеже това беше нещо стандартно, когато демоните искаха да се забавляват или убият скука... или просто ей така, защо да имаше причина... хубава техника. Продължи по коридора по спомен, въртейки си бастунчето.

Е, тя ги баламосваше и чакаше да види младия демон, след това щеше да ги изтреби.

Той надуши каквото му трябваше и усмихнато отвори вратата с едно премерено и красиво движение. Младежът, завързан на стола вътре вдигна глава. Очите му още святкаха като вчера. Факт, че Винсенто Аяла никак лесно не се даваше.
- Хм... Значи ето какъв си бил на живо - измърка почти русокосият и се приближи, както го правеха по филмите.
- Ти пък какъв си...
- Освободителят ти? Кой знае. Не ме плюй, ако обичаш. Сега ще те отвържа.

Щом чу да се говори, тя просто резна зелките на всички и отие при момчетата, като разбирасе плъзна поглед по очарователото създание.






Само не разбрах как дойде в затвора, докато бяха в университета о_о'

Не го бяха били особено много... но си личаха още следите. Той сам си просеше боя... все пак беше заплюл и тримата инспектори, които вчера го бяха хванали на "местопрестъплението". Сега ги гледаше тези новите аристократчета направо гневно, макар и вече освободен.
- Сега пък пари ли ще ми почите?

Защото принципно това си е съвсем отделно рп

-Хаха, пари! Виж колко е забавен. имане си милиони, кво друго предлагаш?



аа ок

Той издаде някакъв хриптящ звук, но брат му съумя леко на пръв поглед да извърне главата му, понеже вече го беше предупредил. Онзи пак се намръщи и си плю на стената, което явно бе правил за спорт цялата нощ.
- Оставете ме намира. Сигурно вие сте виновни за това, нали?

- Ние?Как можеш д ас иго помислиш? Ние те спасихме

- Спасили сте ме - измърмори той и пак се ухили. Ако не беше целият в кръв можешие да се счете като предизвикателна усмивка. - Това да не ви е филм, а? И глей го тоя... не участвам в скрита камера, съжалявам.

- Хайде да се ахаме оттук, за да разбере, че не го лъжем - отчано кааза тя и плъзгайки ръка по гърба му го побутна напред

- Този ли... не ми се струва в главата му да поникне друга мисъл... той просто си е изтърпял боя... може да са му убили десетина лимиона мисловни клетки...

- Това е жалко, д ме е. - проми му раните, като си измагьоса една чантичкаа пълна с лечебни глупости.

- Няма страшно. Ако е този, който е, ще си ги върне - онзи се задърпа, естествено, защото нямаше да позволи такива неща лесно.

- Деееемоне, нервиш ме!

- И аз съм достатъчно изнервен, за да не ми пука... боли ме!

- Затова стой!




Приятно учлище, Мел ^^

- Няма! Не мога! Гадно е.
- Да му зашлевя една? Ще помогне.

И на теб~

- Викам аз да го направя! - разгневено го погледна и натисна лошата рана. - Ще те боли повече ако мърдаш.