Край площада и навътре

Той остави драконката си извън малкото градче, за да не пречи и да не плаши малките човечета, които живееха тук. Усмихнато продължи по малкото пътче. Тук приемаха огромните ездачи като него за заплаха, но и за приятели... Харесваха ги, защото бяха странен народ. Всичките с най-различни коси, всичките уникални по своему... Имаше още много време до вечеря, но той си запази стая в странноприемницата, трябваше да преспи тук до утре. После отново излезе на площада. Някога бе бил странстващ музикант, задено с Муртаг.. .и сега обичаше да забавлява хората понякога. Скоро намери групичка деца, които щом научиха за умението му да свири, го помолиха да го стори и той извади флейтата, която най-лесно пренасяше. Отпусна леко магията си и тя се понесе по градчето, омагьосваше всички да се чувстват добре и щастливи, още с първия тон на флейтата.

Анджелика тъкмо си бе запазила също стая в староприемницата и чу музиката. Брех, звучеше успокояващо. Въздъхна и метна злотата си братовчедка на леглото.

Когато Музикалният магьосник се отнасяше, градът просто преставаше да върши работата си. Бе нормално... но той отдавна контролираше силите си. Сега беше в настроение и накара музиката да се изсипе, сякаш свирена от безброй инструменти, невидими за никого и никой... просто витаеше из въздуха... позволи си да прибави малко магия към гласа си и когато запя.

- О, това е розовия. - засмяно каза и се приближи до прозореца, за да го слуша. Беше невероятен!

Беше заглушил музиката от душите на хората около си със своята музика. Той привидно нищо не правеше, освен да пее... Пееше винаги, каквото му бе на сърце. Не искаше пари за това... те го познаваха вече... мислеха си, че бе идвал много пъти... такъв човек бе той все пак, музикалният магьосник. Владееше всички тонове и инструменти до съвършенство, само дори когато се докоснеше до тях. Дори след като свърши, май бе използвал твърде много магия... доста време им отне да се окопитят.

Анджелика се усмихна леко, бе успяла някак да се 'предпази' от неговата магия, а след това си сложи една от дългите рокли и се показа на терасата.
- Браво. - изръкопляска му тя и го погледна.

Беше усетил музиката на душата й още преди да се появи там, затова само й кимна и се усмихна на децата, които тичаха около него. Лилавите лица, лилавите коси... светът и така си беше хубав. Бе помолил драконката си да използват магията и беше разбрал, че тя, дори в истинските си цветове, е красиво момиче... Кой знае накъде ли бе тръгнала.

- Имаш ли си дом? - попита го тя, надвесвайки се през терасата, косите й се залюляха във въздуха, а тя го гледаше с весели пламъчета и лека усмивка.

- Моят дом е моята родина. Ездачите са деца на родината си. Никъде другаде не е техен дом. Но ако питаш къде ще преспя, имам си малко местенце за през нощта - не му беше проблем да преспи под крилата на дракона си, но след като имаше пари...

Какви обяснения само... Усмихна се леко и кимна леко.
- Искаш ли да играем на покер? - попита го тя - иМам карти! Пари също. - шегуваше се, но изглеждаше толкова серозна, че едва ли някой би си помислил, че е шега.

- Какво ще стане, ако не мога? - навремето, когато с неговите 39 съученика бяха били малки, имаше един пияница, който често ги предизвикваше, а те го взимаха насериозно. О, колко отдавна бе било това... а някои вече ги нямаше, нали... да, нямаше ги, те никога нямаше да забравят това.

- Ще си изгубиш парите, розов. - оплези му се тя и зачака с език във въздуха отговора му.

- О, значи е предизвикателство - ако Муртаг беше с него щеше да приеме само, защото го предизвикваха по този начин. Ямада бе по-спокойният от дватата, когато ходеха заедно все пак - Защо ли да не опитам, да... Може пък и д се окаже, че аз печеля.

- Но не идвай през вратата. Влез през терасата, оттук. - каза нарочно, протегна ръцете си надолу, но нямаше как да ги стигне.

Въздъхна. Ама това в нейната стая ли. Изправи се, за да я погледне и зарови ръце в джобовете си. Муртаг... не би се поколебал, но пък Ямада обичаше да си разнообразява живота. Ох, стига с Муртаг, той сега... беше доста по-зает отпреди.
- Сигурна ли си, че ще каниш мъж в стаята си?

- Че какво? Д а няма да ме изядеш? Колкото и да е красиво тялото ми, няма да ти дам да го докосваш... - приведе се към него и каза нарочно - ... все още.

- Ха... - поклати глава. Говореше с ездач. Бе естествено да не я докосва... Че кой нормален би посегнал на непознати. После се приближи, огледа терасата, върна се и се засили, после скочи и се хвана за една от решетките. Оставаше само да се набере и скоро вече беше горе.

- Браво, розов. - каза тя и погледна към розовите му очи. След около минутка кимна към стаята, в която щяха да играят.

- Нищо особено - това бе нормално за ездач. Учеха ги да се справят с такива височини... а и ездачите по принцип имаха по-развити способности...

- Хайде тогава. - тръгна към стаята вътре и скръсти ръце пред гърдите си.

Спокойно я последва, като преиначи способностите и намали ефекта им. Не искаше повече да се отнася, ако искаше да се бие на карти, така да се каже

Той я победи!
- Пхаааа! ето ти, росзов! - даде му парите и се приближи към него.
Елфката докосна водата и се изхихика тихичко, щом тя потъмня, омагьоса Анджелика. Която пък седна в скута на розовия красавец и погледна към ооооочите му.

- Късметлийка - иронично изпусна някакъв странен звук на радост, може би за такъв се броеше. О, добре се бяха оправили с момчетата... добре се бяха научили с онзи старец в странноприемницата. Да, доволно се усмихна. - Сега ще тръгвам, а ти поляй загубата си с шише любим алкохол или безалкохолно на моя сметка.

Сграбчи раменете му и го хипнотизира с погледа си, разбира се неосъзнаваща какво прави.
- Няма да си ходиш,розов. - облиза бузата му тя и се засмя.
Чани се късаше от смях.

Спря се и просто отвърна на погледа й с дяволско спокойствие. После си позволи на магията да се разтвори, за да може да усети по-добре какво става наоколо. Веднага долови малко странното звучене на друго същество в стаята.
- Не, ще си вървя, благодаря за парите все пак.