Край площада и навътре

Тя подаде главата си и се засмя, щом видя изуменото му лице.
- Не, май аз ти дойдох на гости...Приемаш гости, нали?

- Щом те са се самопоканили, няма как да не ги приема. Искаш ли бонбонче? - може и такива да намереше, стига да му поискаше, естествено. Е, да, шегуваше се, поне това си личеше, добронамерено. - Или нещо за пиене?

- Не. - каза тя и погали бузата му, а след това се вдигна и отново целуна устните му. - Не желая, отивам си в стаята.

- И беше тук само да ме посрещнеш? - уж недоволно подпита той, като отвърна на жеста й с подобен. Наказание за изненадата, може би... Или пък част от играта закачка отпреди... - Не е честно, поне ми прати в замяна едно похуно меченце, за да не ме е страх.

Прегърна го засмяно и се спусна надолу в леглото, като нощницата й се вдигна нагоре, но не се виждаше нищо, защото бяха под завивките.
- Ами ако твоето меченце съм аз?

- Това би ме ощастливило... Кой не би се радвал на толкова красиво меченце, независимо в какви цветове те виждам.

Засмя се отново и се отпусна върху тялото му.
- Знам ли... - устните й докоснаха гоолата му гръд, а ръцете й си останаха на неговите.

- Ние, Ездачите, не отказваме на мечета, във всеки случай... - да, те обичаха да мързелуват само, когато бяха получили такъв подарък... дали ако търсеха топлина, човек, с който да се наговорят или нещо друго, нямаше значение. - Макар че аз отказах на едно... твоята приятелка може да се прави на теб, а?

- Не ми казвай... - погледна го изумено в очите. - Наистина ли?! Ужасно... - косите й бяха хванати с една ластичка, затова сега не падаха в очите му.

Засмя й се, но кимна за потвърждение, докато обхождаше с ръце раменете и гърба й, просто защото държеше на етикецията... май... все пак водеха разговор.
- Ами да, още първата нощ, когато се запознахме... макар че я изгоних, дано не ти се е сърдила... хич не знам какви са ви отношенията.

- Не ми е показала по никакъв начин. Но и знае, че ще яде бой ако разбера. Как ... - сърдито каза, намръщи се и погледна към вратат, готова да отиде и да я напердаши...Е, разбира се нямаше да я бие наистина, ни щеше да й се скара.

Пак се засмя, после взе, че облиза врата й, понеже му беше предоставен на погледа и я целуна.
- Спокойно, тя май още от по-рано те беше взела на прицер онзи ден... сигурно си свикнала.

Кожата й настръхна и тя пък сега погледна изумено към него. Отвърна на целувката и каза:
- Да, но с такова нещо свиква ли се... - целуна бузата му нежно.

- Сигурно не... - кимна той, като поразмисли. Беше и той живял с малки странни същества... от негова гледна точка... и да, понякога изобщо не беше приятно.

- Благодаря, че поне ми каза. - рече тя и отново целуна сладките устните на Розовия, а след това се завъртя и легна точно до него, но вече на леглото. Допадаше й тази близост, нямаше да го крие изобщо... Макар че какво, беше само за да се стопли ли дошла? Е, може би имаше и скрити мотиви.

Той сложи ръце под главата си и се загледа за миг в тавана. Скоро можеше и пак да я запита нещо. Определено обичаше да разпитва и сигурно не го правеше с всеки срещнат. Да, често момичетата попадаха под прицела на въпросите му.

Да обаче докато той се чудеше какво да я пита, тя го гушна верно като мече и заспа.

Усмихна се на лилавата й косица и се пресегна да изгаси единственото останало осветление. Всъщност, добра идея... и без това утре сигурно щяха да тръгват рано... по-добре без излишни сръдни и мусения, ако имаше някой недоспал.

На следващата сутри Анджелика се събуди в ръцете му. Усмихнато погледна към заспалото му лице и погали отново голите гърди и мускули.

"Ставай, сладурче, искам да говорим~" за пореден път пропя някакъв странен глас, който звучеше из цялата стая, из всички стени, тавана и пода... и просто нямаше кой да го произнася, дефакто. На това Ямада се намръщи, може би пак за пореден път от няколко минути насам, но гласа не ги остави "Знам, че сте будни и двамата~"

- Добро утро, розов. - каза, щом го видя че се разбужда и докосна челото му с устни.

- Добро утро - малко намръщен от сега вече злобния смях или по-коро ликуващ такъв, който вече се чуваше ясно и сякаш летеше наоколо. О, със сигурност го познаваше, да...

- Мисля, че полудявам... - каза тя и се огледа. - Чувам нещо... - сбръчка вежди и се навря под завивките.

- Спокойно, познавам този ездачески тип.
"Аз съм тип? Много ме обиждаш~ Красиво маце си си хванал? Или пък само си й се наврял в стаята, а? Имаше този навик преди. Може ли да пипна?"
- Стига глупости, ако обичаш. Покажи се и ходи седни на онзи стол, а чак тогавабълвай щуротии.
"Значи ревнуваш? Интересно!"

Тя зашава сърдито под леглото.
- Сякаш аз не съществувам! Какво питаш него, аз не ти давам да ме пипаш! - ядно каза и се уви с одеалото още повече.