Край площада и навътре

Той от своя страна се замисли върху златно-сребърния белег на дланта и част от китката си във формата на красиво въженце. Да... докато излезеше този знак беше минал през толкова ужасни болки, че дори бе мислил, че умира. Но връзката с дракона му харесваше.

Сънуваше доста интересен сън, но накрая се превърна в кошмар и тя стреснато отвори очи, поглеждайки към ръцете на Ямада. Да, тъй като си стоеше все така облегната на него, тя можеше да види белега без проблем.
- Това ли е раната ти от тогава?

- Не е точно рана. Казва се Гедвей Игнасия... символ на връзката на ездач и дракон. Когато докоснеш драконът си за първи път се появява и този белег. С него получаваш и контрол над магическите си сили... всеки ездач се ражда с магия, една от основните стихии, а отделно има свои лични дарби. Моята стихия е вятър

- Покажи ми я! - радостно предложи и вдигна глава, защото едва ли беше особено приятно 50 килограмово същество да ти се облегне с цялата си тежест на рамото.

- Няма особено много за показване - свали той ръка и се огледа. - Стихията ми управлява вятъра и въздушните течения, прави ме бърз или забавя противника ми... но няма по-интересни магически неща, на които човек да се наслади. Стихията за ездача е просто, за да хората да определят що за личност е той, а дарбите са истински значими за повечето.

Тя кимна.
- Разбирам. - хаха, сравнение с неговата дарба нейната бе нищожна, затова предпочиташе да не казва за нея, е, ако той я попиташе...

Той отново покри ръката си с ръкавица, ездачите ги носеха, за да не цапат и нараняват знака, за да не стане проблем, тръгнеха ли да използват магията си. Макар и дарбата му да не зависеше от рожденната му стихия, въздухът понякога му трябваше, да...

Тя се излегна отново на драконката и въздъхна, а елфката се събуди и кацна на главата на Ямада.
- Пф, грешала съм, браво пиле!

Изпръхтя презрително, тя ли не знаеше... Все пак Ямада Раску, този напълно уникален ездач, бе й поверен още от дете... Двамата се познаваха така, сякаш бяха близнаци.

Беше доста уобно на този дракон, тя въздъхна отново и погледна надолу.
- Леле... - сърцето й заблъска лудо в гърдите, а главата йс е залюля, бяха на тооолкова високо?!

- Искаш ли да се снишим? Няма да е никакъв проблем - забеляза, че май й се струваше доста високичко. Нормална реакция за някой, който се качва за втори път.

- Няма никакъв проблем, Ямада. - каза тя, все пак не бе претенциозна, затова се усмихна и отново облегна на драконката, че иначе можеше да припадне от страх.

- Решението си е твое. - кимна, намери и той местенце да се облегне и после огледа джобовете си, за да не се окаже, че е загубил нещо важно... може би дори най-важното за тях, 40-те... О, тук си беше, слава богу. - Значи идваш от елфическото царство? Как вървят нещата там напоследък?

- Спокойно, те са игриви и добри, както можеш да очакваш... Малко са ми скучни, но какво да се прави, живях 20 годинии с тях.
- НЕ НИ ОБИЖДАЙ, АНДЖО!

- Това са феите, предполагам? - понеже елфите, които беже виждал напоследък, бяха особено резки и неприятни, оне доколкото можеше да се води разговор с тях - Феите мразят такива като мен, още откакто съюзът между владенията ни се разпадна... преди 3 години.

- Аз съм фейо-елфка, затва те трая! мАЛко!
- Ами.. - цапна малката през устата - Има нещо такова, но има доста смесени... Затова не мога да кажа точо.

- Спокойно, аз го знам и сам. Откакто съюзът се разпадна, всеки с подобна кръв, независимо дали смесена или не, не харесва особено моя народ, дори да се преструва, че е така. Различията станаха твърде големи. Особено сега, когато Нечистокръвният е на наша страна... Феите се страхуват от него.

- Хм, странно. - каза тя и въздъхна. Пипна го и се засмя - Не ме е яд на теб, нито ме е страх,м нито си ми противен. А имам елфско...

- За феите говорим! Елфите ни търпят, защото връзката ни е много по-древна... Нищо, че понякога се караме.. .и отново сега, заради този, който е на наша страна. Ти не се ли страхуваш от черни господари? Господарите на мрака и злото? Един от тях е на наша страна все пак.

- Че защо да ме е страх? - попита тя и повдигна рамене. - Добро, зло...трябва да има баланс, затова абсолютно не ме е страх нито от едното, нито от другото...

- Повечето елфи се ужасяват от воа, че черното съществува, за да развали баланса. Нали точно затова се борим срещу тях... те искат всичко в тъмнина, не баланс... макар и да са изпратили наполовина светлина и наполовина тъмнина, за да се опита да промени нещата... и той не е добре приет.

- Пък и страха е единственото нещо, от което трябва да се страхуаме. - засмяно каза тя и въздъхна. Обичаше да си каза различни поговорки, или д си измисля свои собствени, да показва интелетуалните си умения... Въздъхна втори път и се изправи на дракона, клатушкайки се.

- Той е страхът - потвърди спокойно. Все пак беше син на мрака, нали? Всички, родени под мрака на небето там, бяха самият страх... нямаше как човек да не си го признае.

- Аз пък съм безстрашна! - каза и се хвана за раменеете му, вдигайки назад крак във въздуха.

- Искаш ли да се срещнеш с някой от тях, тогава? Синовете на Нощта... Е, не мога да отрека, че са красавци, всичките до един... може пък и да ти се хареса...