Край площада и навътре

Сладкият глас, който се носеше из въздуха прихна отново, а скоро сякаш се събра в една точка, близо до единствения стол в стаятаи започна да приема облик. Беше нисичко момче, със сигурност на годините на Ямада, а в момента се смееше, което сто процента му бе привично по принцип. Сините му очи зашариха пак в тяхна посока и той подхвърли един пръстен, за да пак да го улови в ръка.
- Извинявай, мислех, че си му гадже и той някак те е опазил от очите ми, за да не те открадна.

Тя ощипа Ямада.
- Гаджета ли сме бе?

- Не ми се вярва - погледна я той в стил "остави го тоя, все такива си ги говори" и въздъхна. - Това е Гио Джин, един от 39-те ми съученика. Внимавай да не ти хвърли око.

- И какво като ми хвърли око, няма да му дам да си легне с мен! - подаде глава тя и погледна червенокоското, а щом Розовия не я искаше като гадже... сега щеше да го научи! - еХЕ... Красавец е. - нарочно каза, оглеждайки го. - Може би пък ще си променя решението?

- Ще си го промениш, госпожице - вдигна той палци, като преди това си прибра досадното пръстенче... дали с него канеше всички жени за свои приятелки за вечерта? Може и така да беше... или бе почти напълно сигурно. - Веднага, след като изкопча необходимата информация от скучния певец!

- Хубаво. - каза тя и се върна на мястото си, поглеждайки самодовволно към розовия.

- Какво искаш, Ги-кун? - въздъхна за пореден път и се поизправи. Явно изобщо не обръщаше внимание на това, което пускаше Гио като шеги или закачки.
- Тъкмо идвах да те питам накъде си тръгнал?
- Няма да те взимам с мен.
- Не съм те молил. Носих ти едно съобщение, защото другите бяха прекалено заети. Позволи ми да се накехя, моля те!
- Но не прекалявай.
Онзи се наметна с едно от одеялата и си пое дълбоко въздух, след това отвори очи, сякаш почти успял да се промени напълно и непонятно как.
- "Трябва ми човек в Мрачния юг. Ямараску, съжалявам, ти си най-близо. Би ли ми помогнал? Магьосника се нуждае от ездач да му обясни ситуацията в момента. Отиди колкото се може по-бързо! Няма да те изядат... Мисля..."
- Кажи му на Муртаг да си събере партекешите и да си отиде сам веднага, като си свърши работата... Ако имам време ще намина.

Еха и ся искаше да иде! Подаде глава изпод чершафите, но я чакай, не трябваше на всяка манджа меродия... Въздъхна сърдото на собствените си мисли и си се върна отдолу.

- Трябва ли да му го предавам? - помоли се за малко свобода пратеникът. И Ямада беше принуден отново да наведе глава и да я поклати.
- Добре, ще те уредя тогава, но не ме следвай!
- Дадено! Ти би ли отишла с този за компания, че иначе пак ще го загубим? Не ни се нрави, той ни е оригинален.

Тя се подаде изпод чершафите и с усмивка кимна.
- Да, съгласна съм да ида с него.

- О, чудесно, значи аз няма да те закачам!
- Какво си намислил, Гио, знаеш, че не може да дойде просто ей така!
- Напротив, напротив, ти нарочно го казваш. Леле, колко часа стана! Трябва да вървя!
- Измъкваш се!

Тя сведе глава. Онзи се опитваше да ги сватоса ли? Тя стана от леглото и мълчаливо тръгна към стаята си.

- Гио - измърмори си недоволно, о, той винаги правеше така... С цел сигурно пак да се появи да я закача някой път, може би... Беше си такъв открай време, още когато се промъкваше в женския лагер да си търси гадже...

Анджелика си изми лицето, оправи косата си, облече се, стегна багажа заедно с дребното и отиде при Ямада.
- Щом не трябва да идвам - няма, съжалявам, че те притесних. - усмихнато му каза и го погале по рамото.

- Единственият проблем, който можеш да имаш, ако дойдеш, е това, че те изобщо не са толкова приятни, за колкото биват изкарвани. Те са черни същества... не знам дали ще изляза жив, ако не са на настроение. Дано само крехкият съюз между народите ни да ме спаси. - каза, като се обърна, но само за малко, защото затягаше колана с оръжията.

- О, тогава ще дойда, за да те спася! - каза веднага тя, макар и на шега.
Феята се събуди и ужасено каза:
- А, НЕ! НЯМА ДА ХОДИМ ТАМ!

- Е, разберете се тогава! - усмихна им се, вече обърнал се към тях, за да облече и връхната дреха, с която да не му е студено - И двете сте донякъде прави. Макар че препоръчвам да внимавате, с инкубусите, ако ще идвате накрая. Те там си живеят... или наоколо, не познавам района.

- ИНУБКУСИ!? - креснаедната ужасена, а другата развеселена.
- Идваме.
- НЕ!
- Е, тогава ти оставаш
- ИДВАМ!

- Аз разбрах, че идвате, та вече няма значение кой какво иска. Отиваме да викнем Ейдейл, нали? О, да - има още доста време, докато минем границата, така че, спокойно, ще решите.

- Виж, Ани, той не ни иска, айде няма да ходим!!! - каза малкатаелфка и погледна към Розовия.

- Не съм казал, че не искам. Даже би ми станало приятно и дори ви каня. Само ви предупредих за опасностите, все пак, Мрачният юг... не всеки го чува с добро.

- Кхххххххххххххх!!!!! - мясно му се опули малкото зло и го хвана за розовите коси. - МЪЛЧИ БЕ!
- Чудесно, идваме, хайде. - каза тя сериозно и излезе от стаята.


//ми направо в темата където отиваме пиши//