Край площада и навътре

- Нали ти казах преди малко, ей! - поклати глава, след като се смя сигурно около десетина и малко повече минутки - Имал съм приятелка... макар че изгубих и нея във войната преди три години... и ти казах, че ми изпратиха един сукубус с подобна цел.

- Съжалявам за приятелката ти. - каза, погалвайки го приятелски по гърба, сетне се засмя. - И за сукубусът също!

- О, приятно е само, ако се отпуснеш достатъчно. И в никакъв случай, когато усещаш, след като е подействала черната магия, която е донесена специално за теб, да действа и да правиш каквото не си искал.

Тя се сли леко и отново се агледа в розовия.
- Неприятно...звучи... - след това издърпа ръката му и се загледа в белега.

- Но за теб ще е хубаво, ще видиш, ще видиш... Искаш ли да те убеждавам още? Май го умея... въпреки, че ти си май защитена от магията на дарбата ми...

- Как така съм защитена? - попита го спокойно, поглеждайки към очите му.

- Не знам, мисля си, че си почти недосегаема, не че съм пробвал. Когато пях в селцето, помниш ли? На теб ти нямаше нищо тогава... затова мисля, че дарбата ми прави изключение... което не е особено нормално... освен ако не си музикален инвалид?

Анджелика определенон е бе музикален индивин, макар да не си признаваше колко добра е всъщност.
- Хаха, искаш ли да ти покажа, за да разбереш? Току виж си оглушал.

- Не, не, мерси... само питах. Дарбата ми... тя е свързана с музиката. Щом не ти е повлияло тогава, просто имаш защита... или аз не използвах достатъчно магия, признавам си... Няма да пробвам, обикновено не го правя.

Усмихна се спокойно, и по-добре беше да не запява. Макар да беше добра, никой не го знаеше освен тя самаа, защото не пееше пред други хора.
- Хубаво, хубаво, няма да пея. - засмяно каза и пусна ръката му.

- Проблемът е, че е високо, само ще се простудиш или пък вятърът ще заглуши гласа ти и да искаш да го сториш. Сега млъвам, млъквам, че много започнахме да ги обсъждаме тези сукубуси, чак ме накара да се замисля какво знам за тях... това не е хубаво.

Засмяно го ощипа по бузата
- Или ти се прииска сега да те нападне една. -

- Една ми стига за цял живот, мерси... По-добре да си намеря момиче някъде, отколкото да ми се иска да срещам сукубус отново. - да, макар че драконката му не даваше, когато бяха заедно, иначе ако пътуваше сам дори можеше да си изпълни заканата... лесно можеше да си омае някое девойче.

- Да, то ти с тази магия можеш да си омагьосаш!-засмяно рече и прекара пръсти през косите си, задържайки там ръката си. - Първо обаче трябва да си харесаш, а ако само летиш това няма как да стане!

- Ние летим през пусти местности в момента... няма какво да си харесвам и да искам. Ще слезем довечера долу и ако ми се усмихне късметът... какво друго да прави пътник, няма как...

Засмя се тихо и кимна.
Скоро пристигнаха в селото, настаниха се и преди Ямада да е тръгнал на лов за момичета, тя го попита:
- Хайде да идем до езерото! - даже не го попита, ами го сграбчи за ръката и хукна натам с него.



//Езерото//

Беше се стъмнило... Да, и бе малко по-студено, но бързо намериха странноприемницата, затова не беше толкова фатално. Нямаше жени вътре, но той като че ли не отбеляза това като нещо гадно, нали всичко зависеше от късмет. Намери си местенце до камината, за да хапне, преди да се качи да поспи. За определено време сякаш изпадна в нещо като транс... сигурно си комуникираше с някой чрез мисъл... ездачите бяха развили тази способност покрай драконите си.

Да, тази мисъл, че може би е Би се появяваше отново и тя се засмя тихо, щом го видя. След това се нахрани и се качи горе в стаята си, където дребното същество хъркаше.

- Ездачо, тук ли сте? - помаха някой пред очите му и той се сепна, но кимна. О, не... скоро беше накаран да им разкаже някоя и друга история... те обичаха да слушат ездачески приказки, просто защото ездачите вземеха ли думата за това, пази боже... Той си позволи на магията да обгърне стаята, след като разбра какво искат да чуят от него. Пак ли? Историята на неговото училище... и част от неговия живот, както и на останалите... е, те не го бяха познали, това бе добре.

Тя се приближи до вратат и щом изслуша цялата история и чу, че хората се раззотиват, тя се качи горе, в неговата стая и тъй като нямаше крушка, вероятно бе отдавна изгоряла, се шмугна в леглото,което бе високо и скърцащо и се скри под завивките. посмъртно нямаше да я види.

Той се протегна и допи халбата бира, с която го бяха черпили. Явно някой бе познал, че говори точно с ездач от 40-те, но бе направил благоразумния жест да запази тайната му. Изчака хората да спрат да го гледат като омаяни, заради магията, разотидоха се. След това и той се качи нагоре. Една вечер стигаше за приказки... утре тръгваше пак...

Тя го усети и се подсмихна, бе толкова слаба, че не си личеше, че е легнала..

Прозя се, после погледна тъмния лилав свят навън, през прозореца. Най-накрая реши, че му е време и на него да си полегне малко и започна да съблича тежките дрехи, които по принцип носеше. Всякакъв вид предпазители, направени така, че да не го дразнят. И се насочи разбира се към неудобното легло, ама какво да се прави... неудобно - неудобно.

Щом той легна, тя плъзна ръка по голите му гърди и се изхихика тихо под завивките.

Странна... изненада. Все пак усети докосването, затова и се отдръпна към края на леглото с странно учудено изражение.
- Да не съм объркал стаята? - доколкото си спомняше не си беше свалял момиче днес, понеже долу нямаше такива, когато бе седнал да разправя приказки