Край площада и навътре

- Искам, разбира се! - каза веднага тя и се наведе напред и надоли, поглеждайки го в очите, само дето той я виждаше с главата надолу.

- Ха... всичко зависи от неговото благоразположение. Черният Гарван... само с него мога да те запозная... Той е мой съученик, Муртаг Моуси... но съм сигурен, че ще ти докаже защо елфите не го харесват.

- Чудесно! Чакам това да се случи с нетърпение. - усмихнати потърка нос в неговия, а след това се засмя и отново вдигна нагоре глава. - Виждал ли си някога сукубус? Само съм слушала за тях, но никога не съм виждала!

- Бяха дяволски активни по време на войната. Унищожих към пет или шест, преди да... преди да погубят някои от съучениците ми... Черният господар трябва да е доста отчаян, за да ги пусне в бой...

- Еха... жалко, наистина исках да ги видя. Теб омайвали ли са те?

- Да, веднъж. Тъмният господар бе решил, че съм перфектно оръжие срещу моя съученик, заради способностите ми. Сукубусът имаше за задача да ме омае, така че да може да ме използва и мен, и дарбата ми...

- Хм... Все повече ми харесват, като слушам за тях! Ех, да бях сукубус! - замечтано рече и се засмя

- Че кой щеше да нападнеш? Елфите са си защитени същества... те биха те усетили и ще си мъртва преди да опиташ да направиш нещо...

Тя се закикоти отново, а малкото същество стоеше нацпено, седнало по турски, със зачервени от яд бузки и сбръчкани вежди, и скръстени ръце пред гърдите. Ама че гадости говореше Анджа!
- Че кой казва, че щях да нападам елфите? Те са опасни! Мъжете, които нападат мен и приятелите ми.

- Елфите? Не ти вярвам. Те са толкова спокойни и уравновесени същества. Ние, Ездачите, може да сме ви нападали... Ние сме огън и пожар, стигне ли се до вражда... Но пък елфите дори ги мързи и да се влюбват, пък ти...

Засмя се и въздъхна.
- А си мислех, че са по -силни. Ще ми се да видя как сукубус те кара да се влюбиш в него!! - засмя се отново и седна зад него, облягайки глава на гърба му. Ще бъде интересно, нали? Какво може да те спаси в такъв случай?

- Тъмна сила. Тъмната сила има доказано въздействие срещу тъмна сила. Някой от съучениците ми, предполагам. Извинявай, че все ти ги споменавам... просто са ми като семейство и все за това се сещам. Те ме измъкнаха последния път.

- Ами ако съучениците ти ги няма? Ако сме само аз, ти и сукубуса? - попита, а очите й светнаха, сякаш едва издържаше да чуе отговора.

- Има два варианта... ние със съучениците ми направихме ужасната глупоста да обвържем душите си... те биха усетили, че аз страдам или че нещо не е наред... Биха се телепортирали да видят какво става. Другата вероятност, аз да прекъсна връзките си в резултат на магията на госпожицата сукубут... е, токава никой нищо не може да направи за последвалото. Тя желае да си играе с мъже, не с жени, ако е дошла до тук.

- Не е задължително тя да те убие. Ти няма да страдаш, а ще изпитваш удоволствие, ако отвръщаш на ласките й. - замислено каза и въздъхна, били с обвързани души... сякаш сукубусът е глупав и не пресмята всичко, което може да е направил мъжът, преди да действа... А може би наистина са глупави сукубусите? Не й се вярваше...

- Не казах, че е задължително да страдам - знаеше какво е, все пак веднъж го бе изпитвал вече, разбира се. - Когато срещнеш някой инкубус, ще разбереш как вървят нещата. Те просто са хитри... знаят как да лъжат и да премятат хората, за да получат каквото си искат. Но най-често ги пращат, за да умъртвяват в последно време... пък макар и с удоволствие.

- Хахаха, инкубус ако срещна... Дали ще имам силата да му избягам? - шеговито попита и въздъхна.

- Не, няма, сигурен съм... те все пак са толкова убедителни и красиви, нали? Също като женските си еквиваленти.

- Тогава ти ще ме спасиш, нали? - попита в първия момент сериозно, но след това избухна в смях отново и се отпусна отново на люспестия гръб на дракона. Всичко около новата приятелка на Ямада изглеждаше странно, тя се смееше и веселеше с него, но така или иначе рядко казваше наистина как се чувства и какво мисли... Сукубуси и инкубуси? Не я интересуваха, ако я нападнеха, само щеше да изпита удоволствие преди смъртта си, може би ?

- Няма, ти самата ще ме изгониш - засмя се и се излегна още по-удобно, където бе бил сега - Нали тези прекрасни, яки пичове, ще те омагьосат толкова, че някакъв си ездач нищо няма да може да ти помогне... Противен тип...

-Или пък ще ти предложа да се включиш? - пошегува се тя и се засмя отново, като съвсем се излегна ис е заигра с косите си.

- О, тройка? Не ми се вярва. В очите ти ще е само той! Несравним! - почти стигна до опитите за поезия, с които той и приятелите му обичаха да се забавляват, когато нямаха никаква работа по принцип. - Специално за теб ще помоля съученика си, черния господар, да ти уреди един инкубус...

Хвана ръката му и го погледна в очите.
- Стига глупости, не ми се умира още. - засмя се след това и го пусна. - За всеки случай предпочитам да се наслаждавам на ласките на хора, не на инкубуси.

- Той няма да те убие, освен ако не е изпратен със специална мисия. Неговата радост е да те удовлетвори - продължи да я убеждава вече на шега. - Пък и моят приятел няма да ти уреди някакъв си грозник и опасен, я! Добре, добре, шегувам се... пожелавам ти да си намериш някой подходящ, независимо елф , човек или каквото и да е.

- Ами ти? Имал ли си си някога приятелка или по-точно!!! Бил ли си задоволен от сукубус?? - засмяно попита.