Край площада и навътре

Нямаше нужда да го повтаря пак. Дано не се срещнеше с купчина орки, докато вървеше по пътя, беше напълно възможно... Е, нека бъдеше реалист... Провери дали меча можеше да се изважда лесно, прочисти гласа си и започна да си пее, колкото да не се чувства самичък.

Анджелика погледна през прозореца и въздъхна, поглеждайки го. Розовия, дали пак щяха да се срещнат? И да поиграят покер, възможността да си върнеше парите обратно бе голяма! Тя също трябвашед да пътува, затова облече якето си и хукна лед него, без да буди елфката, която така или иначе винаги се появвяваше...
- Ееей, РОЗОВ, да вървим заедно?

- Пак ли? Не вярвам да ти се иска да ходиш където аз отивам. Имаш си свои задачи все пак. - там, където той отиваше ама въобще не беше за хора, които просто ей така си мислеха да ходят някъде - Но да... до към края на Графството може...

Тя смутено сведе глава. Този Розовия искаше да я разкара, казваше й ''Сбогом'', а тя му се лепваше! Усмихна се извинително.
- Съжалявам, съжалявам.

- Както искаш, не, че ми пречиш... просто се чудех дали твоята палава приятелка би се съгласила на нещо толкова гадно и досадно, като някакво си пиле и розов.

- Братовчедка ми ... нанея всичко й пречи. - каза Анджелика и отиде да я вземе, след това изтича при него и се усмихна. - Тогава да вървим?

- Както кажеш - за него беше важно само да стигне до местонахождението на аботта си, да... Кимна на новата си лилава приятелка и отново се разтъпка - Дано да си свикнала да пътуваш дълго.

- О, свикнала съм. - засмяно кимна и докосна красавицата.
Малката се оплези на люспестото пиле.
- ЕЙ, ПИЛЕЕЕ, мляллялххихиахахахахааняяя!!

Драконът просто отлетя по предложение на ездача си. Той можеше да се справя и без нея, а пък не беше нужно и двамата да се ядосват. Да, един обиден ездач просто не го показваше по никакъв начин, така че бе все едно за другите. Просто изведнъж млъкна съвсем.

- Случило ли се е нещо? - попита го Анджелика и се почувства неловко. Май наистина бе по-добре ''сбогом'' да е...

- Не знам точно какво би имала предвид, за да ти отговоря на въпроса. Какво точно може да се е случило? - все пак беше любезен... не можеше да не е, особено ако беше наследница на елфи, пък дори и далечна или каквато и да бе... елфите бяха обидчиви, поне някои.

- Ми млъкна! - рече тя и повдигна леко рамене. Не беше лесно обидчива, просто имаше леко заострени връхчета, даже не си личеше, но да... Тези елфи...
Елфчето отново зашава като бълха по люспите на дракона.
= Хихаха, ей, пилееее! Рогато люспесто пиле!

- Никой човек не обича да отвръща на обидите с обиди все пак - спокойно отбеляза, двамата отдавна бяха забравили какво е чувството да си обиден наистина... така че не ги интересуваше. Усмихна й се. - Извинявай, може и да си права... За какво предпочиташ да говорим?

- Не съм сигурна какво те интересува, розовокоско. Но я ми кажи, защо очите ти са розови?
- Мемемемемееееее!!! - продължи малката напаст.

Драконът изплющя с опашка и просто изчезна на някъде. Той я успокои мислено... нищо... понякога просто се получаваше така. Нямаше да се видят докато не се разделят с новите си спътници, може би.
- Аз съм роден така, както ме виждаш. Магията ми е свързана с това което чувам и виждам по своя си начин. Светът за мен е изпъстрен само н лилаво и неговите нюанси.

- И никога не си виждал другите цветове!? Не знаеш какво е черно, синьо, бяло, червено...? - попита тя и примигна объркано, как бе възможно това?

- Виждал съм ги. Има една специална магия, чрез която човек, който вижда нормално може да помогне на такъв като мен да види какво означава да видиш нормално... тя е съвсем безвредна и често ми се е случвало да я ползвам. Същото се отнася и за тези, които искат да разберат какво е да видиш света розов... същата магия.

- Хайде да сменим за малко? - помоли се тя и го погледна мило.

- Не вярвам да ти хареса. Всичко е прекалено лилаво... така казват... нормално виждащите... Ако можеш да се видиш как изглеждаш за мен...

-Искам да видя!- помоли отново тя. - А ти ще видиш мен и всичко останало в истинските ветове.

- Това не ме блазни толкова, след като знам какво е. Непривично... но и на теб също няма да ти е. Подай ми ръка и ще ти покажа как се прави.

Подаде му ръката си и се усмихна доволно, щеше да вижа всичко розово, макар и за малко!

Е, добре, настояваше... Хвана я внимателно, докато се подготвяше за шарения свят, различен от спокойните вълни на неговия.
- Затвори очи за малко - когато го направи, се съсредоточи и затвори и своите, после прошепна съответното заклинание и я стисна. Да, усети неприятната тръпка, когато магията проработи и отвори бавно очи. Светлина, цветове, неприятно беше за човек, който не бе свикнал. - Сега не се стряскай, отвори очи бавно, за да не те заболи глава.

Така и стори. Бавно отвори очите си и се засмя.
- Всичко е в розово! - синьозелените й очи заблестяха радостно, а тя стисна ръката му.

- И лилаво... да... странните почти бели проблясвания, които можеш да видиш отвреме на време са част от дарбата ми, но при теб няма да значат нищо... освен някакви нишки... не са опасни, не се безпокой.