Край площада и навътре

Поглена го в очите и отново се усмихна весело.
- Харесва ми! Очите ти са тъмно лилави!

- Да, а лицето ми сигурно е с цвят на боровинки, нали? Твоето е по-светло, затова има по-ягодов цвят бих казал... розовичък така... не се обиждай де, няма как иначе да те опиша.

- Ягодов? Новия ми прякор е Ягодка. - с не особен ентусиазъм го каза, а след това се засмя и го боцна по бузата с нокът - Да, ти си боровинка, а аз ягода. - докосна след това и своето лице смутено. - Ти имаш бяла кожа и красиво лице, розов, макар че с тези лилави очи определено те виждам като боровинков негър.

- Сигурно разбираш, че да преценя хората е доста трудно, а? Всичките или са лилави негри или пък твърде светло-розови, с цвят на розов крем... Затова винаги се въздържам от коментари, когато някой описва нещо около мен. Какво ще кажеш? Би ли живяла в такъв свят?

- Да! Но често ще ми се прияжа плодов крем. - пошегува се и попита: - А мен като ягодов крем ли ме виждаш или лилав негър?

- Ти имаш много нежен цвят - пък и музиката й беше спокойна по принцип, но той не говореше за дарбите си пред случайни хора ей така, да се изфука - Виждала си сакури, нали? Любимото дърво на народа ни. Като цветовете на това дърво, това е твоят цвят... макар че косите ти са доста по-тъмни, разбираемо е.

Лицето й придоби цвят на листенца от сакура, а тя се усмихна.
- Неяероятно описание! Чувсвам се много красива от това. засмяно рече.

- Е, не може да се отрече че си красива, защо... Заслужено си получаваш това определение - усмихна й се. Тя всъщност дори и не в розово изглеждаше добре, затова нямаше защо да си щади коментара, а още повече да лъже, пък дори да не му вярваха или да го приемеха скептично... както и да е.

Усмихна се весело на розовия и кимна.
- И ти си голям красавец, Розов. - докосна бузата му с пръст отново, а след това кимна и погледна към ръката си. - Вярно е като сакурите.

- Говоря само истината - покрай Муртаг и Рой се бе научил да го прави, защото иначе лошо... особено когато не бяха на настроение. Но това бяха стари детски навици. - А аз съм просто лилавишкав негър, иначе мерси. - не се беше поглеждал в... "нормален вид", за да прецени.

Взе ръката му в своята и я показа пред лицет му.
- Е, твоята кожа също е като на сакурите! - усмихнато му каза и го пусна.
Елфката внимателно наблюдаваше двамата, какво, тоя, така де, тя...абе...взаимно сваляне ли беше тва? Заговори на драконката на нейния език.
- Ех, ех, красиви са влюбените!

Присмя се на това твърдение. Тя, след като бе обвързала чувствата си с този човек, знаеше кога какво изпитва той. Да, понякога си позволяваше да закача някое момиче, но рядко се влюбваше. Досущ като останалите си съученици... да, те бяха едни такива изперкали...
Той от своя страна също се усмихваше.
- Не ги знам критериите за красота при мъжете. Сравнение с всичките си съученици, или поне половината, съм достатъчно бял, за да мина и за призрак.

- Че това ти е чарът! - веднага каза тя сигурна в думите си.
- Кво ми се присмиваш, пиле???? Никога не греша!

И той и драконката се засмяха, макар и по различни причини. Единият, защото не му се вярваше, другата - защото познаваше своя човек, все пак бяха живели задено с години... достатъчно нтого години...
"Ще ти кажа, когато усетя тръпката на любовта му" - накрая отвърна дракона и се изправи да ги подкани да не висят на едно място.
- Не знам, не знам... Но сега е време да се разменим отново... иначе току-виж си свикнала да виждаш хора-ягодки и неапетитно изглеждащи розови храни.

Разсмяно кимна и отново хвана ръката му и първа затвори очите си.


- Ама обещай! Да не ме излъжеш, ей, пиле!!!! Ще наблюавам внимателно!

"Току-виж по-добре е да те излъжа" изпръхтя после изчака Ямада да върне магията в обратен процес и значително по-доволен да се наслади на своя си свят, а после да върне върху белите нишки около себе си всички петолиния и ноти. Те дори просветляха и видими за останалите, летящ наниз от петолиния и ноти, които подскачаха наоколо, но изчезваха за миг, а скоро той нормализира магията си.
- Сега да продължаваме.

Тя издърпа ръката си, облегна се на драконката и се отпусна на нея, ех, бе приятно. Даже задряма! Чани я стискаше от двата края, макар да нямаше представа, че ако тръгне да пака само пилето ще я спаси, защтоо тя е прекалено мъничка...

- Хайде, дружке, можем да полетим малко - предложи ездачът на драконката, като стъпи на опашката й, преди тя да започне да се издига и се огледа от там, а после мина дължината без никакъв проблем, дори вятърът не го събори и огледа и от главата на огромното същество. - Всичко е чисто!

Тялото й потреперваше от студ и тя отвори очите си. Беше й стуено толкова на високо и с тази скорост... Тя потърка очите си и се вдигна малко, за а види къде се намират.

- Внимавай, вятърът е малко силен - предупреди я да не се движи много, пък макар и той пак да се намираше на самата опашка и да седеше на нея, като тя дори си го люлееше в приспивен такт почти. - Увий се с нещо от чантата на седлото - да, драконката си имаше и седло, топли кожи, които да пазят ездача от студа тук, горе... и допълнителни топли завивки и наметала.

Погледна към чантата и извади някакво топло одеало.
- Ти искаш ли? Защо стоиш там? - приближи се и го дръпна към себе си. - Седни! Така ще се стоплим по-бързо. - каза тя и уви и двамата с одеалото. Анджелика не се притесняваше от такава близост, просто заото бе с цел стопляне, а чувства на влюбване нямаше.

- Не се безпокой за мен, да стоя където и да е върху своя дракон е част от мен. - обясни спокойно. - Връзката с дракона е невероятно силна. Затова не се страхувам, че ще измръзна или ще падна или каквото и да е. Тя винаги знае какво ми е на мен... както и аз знам какво й е на нея. Любимото ми място е опашката, когато искам да тренирам равновесие.
Е, остана до нея с одеялото, само защото явно му се говореше, пък и, да трябваше да каже на Ейдейл да слезе малко по-надолу, за да не е толкова студено.

Отпусна приятелски глава на рмаото му и въздъхна.
- Ще ми се и аз да си имам дракон... Изглежда наистина хубаво. Връзката ви е незаменима, може да пътувате и летите навсякъде и когато пожелаете... - замечтано говореше тя, а злобното човече сладко бе заспало в торбата с топлите одеала.

- За да имаш дракон не е задължително да имаш ездаческа кръв. Но трябва да имаш някакъв заченък на магически умения, чрез които драконът да те усети... дори да не знаеш, че ги имаш. И не на последно място - някой дракон трябва да те избере... Пещерата на яйцата... всички дракони спят там... ако влезеш и някое яйце се излюпи за теб, това е твоят дракон... и боли, когато оставят белег на връзка.

Тя кимна усмихнато и затвори очи, съвсем онасяща се от историята, която приемаше може би дори като приказка. Може би щеше да опита, но определено не обичаше болката...