Край площада и навътре

- Не, няма. - хвана лицето му с ръце и го приближи към своето. Връхчетата на устните им се докосваха, а тя, като кукла на Чани изпълняваше всяяяка нейна мисъл.

- Не съзнаваш какво правиш - остави той на магията в гласа си да обгърне тази стая, леден и непроницаем... Веднъж вече бе изпитвал такова нещо... но със зла цел... тук само от глупост.

Падна от него и стола на земята и си трясна главата в леглото.
- Ох...

- Както очаквах, бях прав - кимна си, после се изправи, за да не се случва да го доближават толкова много отново и й помогна да се изправи, по-скоро я дръпна и остави да седне, за да не й се вие свят - Постой малко и ще ти помине.

Феичката сърдито залетя под леглото.
- Съжалявам. - каза Анджелика и потърка главата си.

- Няма нищо - успокои магията си за пореден път той почти веднага, после й кимна и тръгна към стаята си. Беше бил, получил каквото се бе зарекъл да получи и това бе всичко, което му стигаше за тази вечер.

Разбира се не си даде всичките пари а само една малка сумичка, не бе толкова глупава... Хвана феята, стисна я силно и каза, щом мъжа излезе:
- Виж какво дребен, вреден ЕЛФ! Ако още веднъж започнеш да ме разиграваш така - мъртва си!
- Пфюююю, и анджеликата станала страшна като люспестото пиле!

Той отвори вратата на стаята си, огледа я, макар и да беше тъмно-лилава, тоест явно не беше осветена... отказа се да пали свещта и спокойно се излегна на леглото, което намери в дъното от ляво. Чудесно, малко бе старо, скърцаше и прашно, но щеше да прекара нощта криво-ляво.

Малката феичка се преобрази като Анджелика, щом тя самата заспа и влезе в стаята на Ямада по прозрачна нощница със спусната презрамка. Щеше да му го върне на този лошия ровоз и на него, и на пилето му!
- Розов. - нежно каза и се приближи. Легна върху него и усети как тялото на Анджелика се притиска в това на розовия. Оооо, Анджелика йс е караше? Сега щеше да я излага! Гадина!Гадиниииииии!!!!!!!

Произнесе неотчетлив звук, когато го притиснаха, за момента в съня си не съзнаваше особено какво се случва. Бе се защитил само от опасности. Щеше да усети злото, ако влезе през вратата или прозореца му или някога е било тук, но нямаше такова нещо...

Тя целина устните му и завря езика на Анджелика в устата му. Дали щеше да се съпротиви? Ха ха ха ха ах!!!!!!

Стресна се, когато усети нетипичното чувство и се размърда, а после и рязко изправи. Какво им ставаше тази нощ на всички... Веднага усети, че си има работа с друго същество, а не с притежателя на тази обввка. Нещо не бе наред... нещо, което му даваше основателна причина да си мисли точно това.
- Махай се от стаята ми.

'Анджелика' се натъжи и сведе глава, а от прелестните й очи потекоха сълзи.
- Значи не искаш докосването ми?

- Не се докосвам до феи - изправи се и отиде до прозореца в очакване да го оставят пак намира. Беше доловил тази странна нотка и не му пречеше да опита да разбере дали е прав в предположението си.

- Знаех си, че ушите ми са проблем... - продължи тя като много добре се справяше с театъра и магията си, опитвайки се да не личи, че не е на Анджелика. - Но...но... днес ти ме качи на л....невероятния си дракон и ми показа града... макар и малка част...моля те... - протегна ръце към него.

- Не, благодаря, госпожице фейо, вече казах каквото казах - не се и обърна нито веднъж повече в очакване да го оставят, а в същото време пробва да усети колко още хора спят в тази къщичка и кой къде се намира - Аха... още повече, че не може да си две в едно, нали... Като спиш в другата стая.

Елфката си се превърна отново в нея и въздъхна сърдито.
- Жалко! - след това се върна при спящата си Анджелика.

- Все пак познах - доволно си отбеляза и спря да наблюдава лилавата нощ навън. Лилаво... всичко бе лилаво и розово... винаги, завинаги... но той харесваше света и така. После отиде отново да си легне, за да поспи... щеше да тръгва рано и не биваше да се бави.

На сутринта Анджелика рано-рано бе станала и стоеше отвън, играейки с някакви камъни, докато още елфката спеше.

Той отвори прозореца си още рано сутринта ,когато се събуди и вдъхна от свежия аромат на зимата. После се усмихна и скочи навън, не бе толкова високо. Чудесно... разкърши се малко, изми се на близката чешма, пък макар и да замръзна и тръгна по пътя си.

- Чао, розов. - каза тя, щом го видя и се усмихна спокойно на мъжа.

- Сбогом - отново вдигна ръка, преди да я скрие под палтото си, за да не измръзне съвсем. Казваше го за втори път. Още веднъж и може би това щеше да се сбъдне, да не се виждат повече.. Така казваха старите хора.

- Значи наистина не искаш да се виждаме повече. - засмяно каза тя, докато вързваше дългите си коси на плитка с някакъв ластик.

- Ние сме напълно непознати - беше си вярно... беше сигурен, че и на нея не й пука особено с кого се вижда и кой си тръгва. Ами да... трябваше да се поотдалечи, за да извика дракона си и да си върви.

- Хубаво тогава, Розов, сбогом. - изправи се, обърна му гръб и се скри вътре.