Мракът и зимата

- Повикай я!Повикай Вилла!
- Не мога..Нямам връзка с нея, нямам Гедвей Игнасия!Забрави ли!?
- Въобще не е приятно собствената ти майка да иска да те смаже!Опитай, отново, опитай..Торн повикай Вилла за бога!
Двамата си подвикваха измежду острите като бръснач скали. Вариаки, стояща наблизо беше успяла да излезе..Беше буквално смазала вратата, борбата между нея и сина й се ослужняваше. Беше ги хванала на сбогуване и сега ги беше заклещила измежду скалите, които сама беше измагьосала.
- Куикнинг! Добре ли си там? още една скала изникна под краката на Муртаг, той се препъна и се облегна на съседната.
- Ами, бих казала..Зле! - изпищя тя, от нейното място се чу повдигане на още скали.
- Подай ръка!
- На теб?!Предпочитам да умра..
- Няма да те моля втори път..И аз съм в лошо положение, но поне мога да те изведа от там..Хайде, поне веднъж махни тая гордост
- Ама, че черен господар си и ти..
Вариаки се усмихна заканително, скоро и Дарсия беше заклещен между две скали. Тя усещаше неговата магия, усещаше и тази на Муртаг, но точно сега..Точно сега тя беше много по-силна от тях..Злобата й даваше сила.
- Сега..Сега е времето да оставите всичко на мен..Прекалено много се бавите! - каза жената и се приближи. Не виждаше лицата им, усещаше сърцата им.. - Откъде ли да започна..Може би от момчето?Да загине ли той, както Джулио?
- Не смей да го докосваш? - идваше от Куикнинг. Вариаки се обърна към нея
- Ще ми заповядваш ли? - попита тихо, още една скала израстна на мястото, на което Куикнинг беше стъпнала преди миг. Чу се рев и Торн, който беше летял досега се спусна бързо надолу. Жената го видя и запрати по него измагьосаните си скали, но съществото ги отбягна. Муртаг го видя, Вариаки обърна внимание твърде късно. Муртаг скочи, дракона го хвана с ноктите си и Муртаг вече беше горе. След червения дракон се спусна друг, по-млад, с огромен белег на гърдите. Лилавата Вилла се спусна надолу и хвана Мерик в последния момент.
- Може да се спасите, но..Те ще умрат - каза тихо вещицата и погледна към Куикнинг и Дарсия.
"Торн!Трябва да й отвлечем вниманието" намръщи се Муртаг, дракона спря за миг във въздуха и погледна надолу
"Дръж се" каза кратко и ясно, гмурна се надолу и сви крилата си. Докато Вариаки се опитваше да оцели съществото, Вилла вече спасяваше Куикнинг. Дарсия тичаше към замъка, с цел да спре излитащите същества от там. Не успя, една птица го събори, понечи да го накълве, но се отказа, виждайки блясъка на оръжието на господаря. Майка му се качи на една от тях и забравила за всички и всичко тръгна като обезумяла към Торн.
"Куикнинг, някоя магийка да предложиш?" успя да каже Муртаг преди да се сблъска с птицата и майка си. Куикнинг, от гърба на Вилла се огледа, мсе едно чакайки помощ, после се изправи. Дори и да беше зима, можеше все нещо да направи. За учудването на Мерик и Вилла тя не успя. Вдигна ръце, за миг от земята се надигнаха нещата, които демона беше измагьосал, а после всичко си остана същото. Тя погледна Мерик безпомощно, момчето беше по-силно от нея..
- Не мога - Куикнинг погледна към Муртаг, Торн се освободи от птицата.
- Как така не можеш?Ти си летен демон, а вие винаги сте твърдяли, че сте по-могъщи от зимните..Не е ли така? - изкрещя й Ездача и отново се наведе, птицата кълвеше ужасно болезнено.
- Не мога..Трябва да се справиш сам
- О благодаря ти..И как го виждаш това?Жезъла е безполезен, я погледни майка ми..С Гламдринг ли да се бия..
- Зимния демон..е..е.. - тя заекна, но..Същност наистина го мислеше, винаги го беше мислила.. - по-могъщ от летния..
"Какво?Я повтори?Добре ли чух?" веднага откликна гласа, който Куикнинг очакваше. Тя го казваше, тя, летния демон..Признаваше си го..Нещото, едно от многото неща, заради което винаги беше спорела с тях..Сега го признаваше, и то в присъствието на един от враговете си..
- Зимния демон е по-могъщ от летния - повтори едва и вдигна глава.
"Така те искам" усмихна й се Ним. Златните коси посиняха, кожата му също. Той стана напълно невидим, после остана само като сияние.
- Какво му направи? - намръщи се Муртаг..Някъде наблизо се образува истинска виелица, птицата на Вариаки беше пометена от снега.
- Признах онова, което не исках да призная..

Беше спокойно..Бяха наблизо, но никой не можеше да ги види..Те бяха близо до Мраморната кула и си отдъхваха от внезапното нападение.
- Пак ли няма да позволиш? - мръщеше се Куикнинг, но този път Муртаг й се усмихна
- Този път добре. - каза и свали ръкавицата си от нараненото рамо.
- За онова по-рано..Мерик няма Гедвей Игнасия?
- Да така е..Няма, няма и връзка с дракона си. Вилла е една от по-специалните, макар и вече доста разпространени..Тя е тревопасен дракон.
- Тревопасна?
- Да..Не бях виждал подобен преди, но за три години добре се научихме да я изхранваме. После открихме, че тя не е единствената. Сега през зимата, Мерик използва силите си, за да я храни. Но за да може да разговаря с нея му е нужен друг дракон, или всички да им чуваме разговора..Ама какви са тия мехлеми?
- Ей такива..Мерик изхранва с магия Вилла така ли?
- Прилича ми на твоята сила. Открил я съвсем случайно. Некотрилюема е, без пръстена, който носи.
- Риба! - детето се връщаше, нанизало на един прът няколко малки, но сочни рибки
- Къде ги намери тези? - ококори се брат му
- Наблизо, гъмжи от такива там. Дали ще ни видят, ако запалим огън да ги изпържим?
- Ще ти направя невидим огън..
- Мерик?Познаваш ли силата си до край? - отново започна Куикнинг
- Не. Само части от нея и честно казано, я използвам изключително рядко.
- Къде си живял?
- При елфите. Какво общо има?Не съм усвоил това от тях..
- Значи си ти - замислено каза летния демон и продължи работата си без да каже нищо повече. Мерик погледна брат си въпросително, а Муртаг вдигна рамене и в отговор запали малък син огън.
- Достатъчен е..

- Дай я тази риба на мен!
Двамата се засмяха и се замислиха. Бяха се покрили добре, точно до прозорците. Ако можеха, щяха да видят какво става вътре, но прозорците наистина бяха много мръсни.
- Дали Дарсия е добре? - запита Мерик замислено, докато Муртаг се бореше със своя дял.
- Какво имаш предвид?
- И него го нападна птица..

Някъде вътре Дарсия отвори очи и се огледа. Майка му беше с гръб, не го беше чула. Той се намръщи и сграбчи близкия до него жезъл. Изправи се безшумно, тя така и не го усети..Усети студенината на жезъла му до гърлото си
- Майко..Вече ми омръзна от това..Казах ти да не се месиш, вместо това ти искаш да ме убиеш..Обещах ти да се изправя срещу теб
- Твърде си слаб, за да ме заплашваш, Дарсия - каза тя спокойно, макар и да мразеше да усеща нещо такова близо до кожата си.
- Аз ли съм слаб?Погледни се..Наблъскала си се с отвари. Признай си..демоните те победиха, изцедиха те..
Тя се обърна и го погледна. Виждаше очите му, тези безумни очи..Безумие, което отразяваше нейното.
- Ти искаш да ме убиеш..Защо не го направи досега - той се усмихна. После вдигна жезъла си, този зловещ жезъл. Някакъв страх я обхвана и тя коленичи пред него.
- Слаба съм..Ти го знаеш..Слаба съм да..Но трона, който се полага на теб..Дарсия, управлявай!Не се двуоми..Знам, че можеш..Какво се случи с теб, Дарсия?
- Молиш ли се, майко?Коленичиш пред сина си?Молиш за прошка от дете, живота на което винаги е бил в твоите ръце. Какъв срам майко!Трона е мой, Вариаки Моуси..Нека ти покажа моята сила.
Жезъла се спусна към нея и тя се обгърна от черната светлина.
- Голум!Донеси ми верига и нашийник - извика след малко Дарсия. Орка влезе с желаните предмети. В Тронната все още димеше и имаше странен мирис. Дарсия взе желаното и кимна на орка да излезе.
След малко, след като орките се начудиха на странните звуци, Дарсия се строполи на трона спокойно и си отдъхна
- Така е добре, нали? - каза и се засмя иронично. - Матилда, ето те и теб - лисичето влезе с оклюмала глава и се завтече към господаря. Скочи в скута му и издаде доволни звуци. Дарсия замислено я погали. В ъгъла се появи едно малко, кафяво кученце, изръмжа и отново се скри в тъмнината
- Някой ден, майко..Мисля, че ще те освободя..Надявай се да е скоро - обърна се господаря към кучето и отново се засмя.

- Ами Куикнинг къде е? - запита се Муртаг, вече завършил храната - Ако е навлякла неприятности
- Мисля, че не е..Ним също го няма, а и драконите.. - Мерик спокойно огледа наоколо.
Някъде по-далеч, на едно островче двама се гледаха напрегнато и внимателно. Два дракона ги гледаха, те се гледаха..Тишина, напрежение. После момичето коленичи и погледна русолявия елф
- Вече го казах..Признах си нещото, заради което толкова се е спорило..Трябва да ми простиш, да ме освободиш от това, знаеш го.
- Ти ще загубиш летните си сили..Няма да си летен демон повече..Ти го искаше доброволно, осъзнаваш ли го? - Ним я погледна, а тя кимна. Той се замисли и отново вдигна глава - Наследника ти?Не може света да остане без лято..Кой е той?
- Някой, много по-могъщ от мен, макар и да не го съзнава. Дракона му седи точно тук, на тази поляна
- Мерик?
- Да..Момчето е по-достойно от мен..Аз съм нищо, винаги съм била слаба..Силна съм само на думи..
Настъпи отново тишина. Тя наведе засрамено глава. Ами ако той не го направеше?Нямаше спасение за нейната душа. Той вдигна ръка и я постави на главата й.
- Прощавам ти - каза съвсем тихо. Думите му отекнаха на поляната, ръката му просветна. Болка, смразяваща, докосването на зимата вледени лятното в Куикнинг и го изтръгна от нея. Тя вече не бе демон, беше нещо друго..Сега беше времето, което трябваше да си избере.
- Избери своя живот, Куикнинг..Не ми казвай нищо, всичко ще се реши с твоя избор - каза зимния демон и се отдръпна. Тя затвори очи и се замисли. После снега я погълна..
- Мерик!Какво има? - момчето вдигна глава и погледна брат си. Държеше в ръка нещо слънчево, някаква светлина. Нечистокръвния го гледаше уплашено, но момчето поклати глава.
- Мисля че..Мисля че аз съм летен демон - каза тихо, без дори сам да се чува. Просто го знаеше, усещаше, че той е летния демон
- Тогава..Късмет - каза след малко Муртаг, след като преосмисли казаното - Но Куикнинг?
- Аз съм тук - двамата обърнаха глави към демона..Към новия демон..Тя усмихнато се настани до тях и погледна изтиналата риба - Закъснях ли?
- Какво си направила със себе си?
- Това ли?Станах чирак на Клайв и Ним..

- Вариаки..Ти беше силна, нали?Не мога да те победя, нали?Защо се поддаваш..Опитвам се да разбера плановете ти, а ти нямаш силата да се върнеш..До тук ли си стигнала?
Дарсия поклати глава и пусна лисицата на пода.
- Голум! - орка влезе почти веднага и Дарсия го погледна, все едно искаше да разбере дали съществото е достатъчно умно. - Донеси за скъпата ми майка малко слама и малко храна от затвора долу. Може би е гладна
Орка го погледна изненадано, после погледна и кучето. Усмихна се с беззъбата си усмивка и се затича да изпълни поръчката.
- Много ще ти е добре..Докато не решиш да се върнеш, не се излагай..Знам че го можеш..Или може би чакаш да заспя и да прережеш гърлото ми?Ще се погрижа за всичко, майко, бъди спокойна..
Орка се върна доволно с купчината сено и сухия хляб. Кучето понечи да го ухапе, но в същото време се вдигна във въздуха
- Майко, не бъди зла, съществото иска да ти помогне - почти се засмя господаря, изчака орка да привърши и пусна кучето върху сламата. После се изправи и последва слугата. - Къде е войската?
- Чака заповеди сър
- Повикайте я отвън..Повикайте и съществата. Искам всички да са тук! - съществата наоколо кимнаха и се разбягаха, все едно уплашени от нещо невидимо. Дарсия се качи нагоре. Нямаше никого на пътя му. Отново беше тихо. Но той вече беше навлязъл в свои води, майка му я нямаше и той можеше да действа спокойно. Горе, на върха на кулата..Всичко изглеждаше нормално.
- Да изпитаме малко зимния демон - каза тихо и се усмихна. После вдигна жезъла и се съсредоточи. Беше го виждал толкова пъти, там долу в снега..Защо не опиташе?Ако не, то можеше поне да обърка Клайв, който по това време също стоеше на някоя кула съсредоточено и замислено.Жезъла просветна, небето почерня и Дарсия се усмихна
- Ще водим битка, така ли?Харесва ми..

- Време е да се махаме от тук - заяви Муртаг, на фона на черното небе изглеждаше като някакъв зловещ образ от миналото. Гледаше проницателно черната буря и чакаше Мерик и Куикнинг да раздигат, което според него не беше от първа нужда.
- Какво става? - попита детето, докато стягаше малката си чанта
- О нищо особено..Дарсия е започнал истинската битка..Вариаки няма да се откаже, освен ако той не е използвал пълната си мощ..Той ще се върне и те предупреждавам, че няма да е особено приятна компания, с която би си разказвал приказки..Той е наблизо, усещам го..Той е причинителят на тази буря..От днес започва истинската битка..Не е игра вече. Досега беше объркан, сега не е. Ще се бори..И срещу нас, и срещу Вариаки Моуси. Затова искам колкото се може по-скоро да се махаме от тук. Най-вече вие. Аз остана ли..Скоро ще ме видите на негова страна, не искам да причинявам това на Ним. Затова искам да оставите тези неща..Бързайте!
Той пак се огледа и намръщи, но не каза нищо повече. Скоро спътниците му бяха готови и Мерик се покатери на дракона си. Усещаше се малко по-странно от преди, но знаеше, че вече познава истинските си сили..Най-сетне. Куикнинг се качи върху Торн и всички се обърнаха към Муртаг, който все още беше долу.
"Значи ще си играем, а? запита сам себе си и се усмихна със същата тази зла усмивка, която беше изписана на нечие друго лице, някъде далеч горе, на колата
От небето запада нещо бляскаво, което се превърна в огън. Насочи се към Муртаг..Дарсия го беше усетил. В последния момент мъжа протегна ръката си и улови искрите
"Забрави, че мога да управлявам огъня..Ще се видим, Дарсия..Знаеш го..Аз също"
Той се качи спокойно на Торн, потупа го и се усмихна
"По-далеч от кулата..Опасно е за другите" каза тихо, дракона кимна и се издигна на обратната посока..далеч от кулата.
- Не бързай Муртаг!Ще те стигна отново! - извика му господаря, беше видял отдалечаващите се
- А ти не си разваляй концентрацията! - извика му в отговор брат му. Чернотата бързо се оттегляше и отново ставаше бяло..Снегът започна да вали
"О, Клайв..Упорит си така ли?Ще видим тази работа" Дарсия отново се обърна и отново започна борбата. Някъде долу, войските вече се събираха, започваха да долитат и съществата. Някъде вътре, Вариаки изръмжа, направи пореден опит, но отново си остана куче

- Твърде странно..Твърде..Твърде дълго продължи това.. - говореше мъж, замислен и вгледан далече в простора, някъде напред. - Твърде тихо..Твърде мирно е..Аз не съществувам тук, мен ме няма, аз съм сам...И го няма пътя, няма я пътеката, аз вече не я виждам. Нямам очи, нито пък чувам нещо. Аз съм тук, далече, мен вече ме няма.. - говореше мъжа, загледан замислено, някъде там, където нямаше нищо.

- Всичко е така притихнало, всичко предвещава тази буря. Тя идва бързо, устремена е към мен, но аз се боря срещу нея.. - той се усмихна и се обърна към орките зад себе си. - От кога?От кога не сте нападали?
- Отказахме се отдавна, сър
- Много добре, наистина добре. Съберете всички тях, искам ги тук..Не се тревожете за замита, аз ще се оправя с тях..
Те кимнаха и се разхвърчаха наоколо. Колко силно се чуваха стъпките им в тишината. Над тях небето вече беше черно, нямаше вече сняг, не падаха вече белите снежинки.
"Ела при мен!Заповядвам ти!" каза той, заповедта му беше ясна и точна
"Какво е станало с теб?Няма да ти се подчиня, не отново" дойде отговора.
"Ти си слаб сега, сега аз контролирам твоята работа и го знаеш. Скоро чернотата на небето ще превземе нашия свят и няма да има сняг. Ела, заповядвам ти!"
"Върнал си се..Отровил си същността си от дебелия слой прах. Кой си ти, Дарсия, кой си ти?"
"Аз съм този, на когото ти се подчини. Аз бях този, на който ти пръв дойде да се поклониш. Помня това, а ти избяга от мен без дори да кажеш нещо. Ела, заповядвам ти, все още имам власт над теб..Мога да ти го докажа"
Отговор не дойде и Дарсия кимна на себе си. Небето потъмня още повече, нещо се бореше с чернотата, нещо искаше да излезе навън. И пред господаря се появи един елф..Един среброкос елф с бяло наметало.
- Здравей, Клайв. Казах ли, че имам сила над теб все още?
- За какво съм ти аз?Не мога да ти помогна..Доказа, че моята зима не е достатъчно силна, за да победи тъмнината ти..За какво ти е слаб зимен демон? - той вдигна глава и се огледа. Какво голямо движение наставаше тук..
- Казах ти вече, ти си моят първи служител аз не съм забравил това - Дарсия се усмихна и вдигна отново жезъла си замислено - Засега.. - каза тихо и замахна. Демона побеля още повече, ако това беше възможно и падна.
- Отведете го..Не, не в Тронната, майка ми сигурно се е преобраила вече, жив ще го изяде. Исам го долу, ще му е добре, студено е - двама орки подхванаха елфа и го изведоха от полезрението на Дарсия.
"Сега е наред втората ми цел" каза си господаря и се огледа "Защо още не е тъмно" намръщи се и отново вдигна оръжието си. Тъмнината почерня още повече, после се разрастна. Далеч от Мраморната кула, над Даркан, над повечето места, които Дарсия познаваше. Снегът веднага спря валежа си и от небето вместо него западаха огнени капки дъжд. Докосвайки земята, всичко изгаряше..Изгаряше бялата чиста покривка, която Клайв беше направил досега.
"Сега да видим какво прави момчето" той се обърна към кулата и се замисли. После се усмихна доволно и отново замахна. Ангела се проявяваше като много глупав тип понякога. Сега желанието на господаря беше тук. Детето изпищя и се скри зад един малък камък. Дарсия му се усмихна мило и свали оръжието си.
- Добре дошъл - каза съвсем тихо, като оглеждаше внимателно чернокосото дете.
- Кой ти? - детето скри главата си от очите на мъжа и затрепери.
- Някой, който няма да ти стори зло..Обещавам.. - той се приближи и надникна над камъка - Всичко ще бъде наред..
Той не го позна, може би не го беше видял досега..Дарсия не знаеше, но това беше добре дошло за него. Детето впери очи в него и го загледа изучаващо. После се усмихна и надигна глава
- Аз гост ли съм?
- Точно така, Кевин те пусна на гости. Аз съм Дарсия - детето му подаде ръка и се усмихна
- А аз съм Скай
- Знам това..Студено ли ти е?Хайде вътре.
- Но Висна Тройл? - детето се огледа притеснено
- Кой е той?
- Дракона ми..А, ето го... - главата на дракончето се показа от земята и Скай погледна мъжа до себе си - Той може ли да влезе?
- Разбира се..Хайде..
Обикновената тишина на Мраморната кула се беше възцарила отново. Тронната беше обитавана от две същества, когато Дарсия влезе с детето и дракона
"Майко, учудвате ме?!Нима не сте готова вече?" попита отново Дарсия, а кучето в ъгъла нервно излая
"Не, майко, не разбирам кучешки" той се засмя и погледна детето - Можеш да си играеш с лисичето, казва се Матилда..А онова куче е много лошо, не го доближавай, за да не те ухапе - предупреди господаря и пусна детето да разгледа.
- Господарю..Да повикаме ли магическите духове? - орка го попита съвсем тихо, съзнаваше кое е момчето
- Ще са от полза..

- Пусни ме, Дарсия, знаеш че съм свободен дух..Не мога да търпя клетки
- Знам това, знам това, Клайв..Знаеш, че те изпитвам, толкова често съм го правил. Спомни си добрите стари времена.
- Ха!Добрите стари времена. Ти ми възлагаше задачи от онзи тъмен коридор. Никой не те беше виждал, никой не познаваше лицето ти. Само глас, глас в тъмнината, който никой не беше виждал на яве. Нима не разбра, че зимните демони вече не са същите?
- Точно ти да си различен?Ним, разбирам, но ти Клайв. Ти си оставаш един наистина много придвидлив зимен демон..Никога не си се променял, такъв си от години..Ти си зимният демон, който винаги е мразел брат си, защото брат му винаги е бил нещо повече. Ти си зимният демон, който обитава цели 20 години Динзел, сам, сам в тишината. Ти си зимният демон, който винаги е желал нещо повече, нещо да се случи в живота му. Ти си зимният демон, който побърза пръв да дойде при мен, когато научи. Ти си зимният демон, който така и не получи поне една похвала в живота си, нито една. Още от ранно детство си избран да си първия, ти да се занимаваш със снега. На теб са обръщали повече внимание, теб са учили. А през цялото време някой друг е постигал успехи на бойното поле. Брат ти. Докато ти си се учил, докато са се карали над главата ти, докато са те биели, Ним е бил на бойното поле, още от съвсем малолетна възраст, печелел е славни победи. С какво можеш да се похвалиш ти, Клайв Никравзи?
- Не замесвай моето детство. Всичко това е вече минало, всичко това вече свърши отдавна. Вярно е..Ним винаги е бил по-добрият и аз знам това. Не, не му завиждам, винаги ме е било грижа за него. Винаги съм се стремял да му помогна. С години мислеше, че съм мъртъв, беше за негово добро..Винаги съм го обичал като най-добрия брат, който човек може да има..Макар и да сме се карали много.
- Ето, призна го. Карахте се..Карахте се заради това, което е той и това, което си ти. Не можеш да ме заблюдиш, Клайв..Мислиш, че не те познавам, но не е така. Помисли, демоне..Аз ще те пусна скоро, в Тронната..Или в някоя друга стая..Помисли добре, помисли за това, което си направил
- Дасия? - извика някой от горе и мъжа вдигна притеснено глава към стълбите. Клайв се изправи машимално и се долепи до решетките.
- Скай?Какво прави той тук?Той е..Той е драконския принц. Нима си успял?
- Твоят ангел наистина си го бива..Много често пропуска някои факти..Надявам се да дойде тук все някога. И с него имам да си говоря.
- Не смей да измъчваш ангела. Достатъчно претърпя. Той е.. - запъна се и млъкна. За миг щеше да каже нещо, което изобщо не звучеше както трябва.
- Да кажи го. Той е твой, нали?Твоя собственост ли е?Да, твоят пазител е, знам това..Може би и това ще се уреди. Стига да помислиш добре, когато се присъединиш към мен, значи и Кевин Ру ще мине на тъмната страна.
- Никога няма да повлека ангела със себе си. Няма да го направя демон.
- Скоро ще решим проблема, той ще дойде насам..
Дарсия се усмихна и се изкачи нагоре, където Скай го викаше отново.

- Какво е това? - още една огнена капка падна от небето и прогори крилото на Торн. Мерик изгуби контрол върху Вилла, дракона изрева ядосано, върху нея падаха толкова много огньове..Жива гореше в тях. А детето върху нея, той беше по-важен.
- Вилла! - изкрещя Мерик, дракона падаше надолу. Къде беше той, какво се беше случило. Лилавия дракон падна немощно на земята, затискайки Ездача си. Мерик си изкара въздуха. Вилла дишаше едва, не можеше да мръдне..Наистина болеше..Торн някъде горе също нададе болезнен рев и падна надолу. Падна близо до Вилла, от муцуната му потече кръв.
- Мерик!Вилла, Торн! - викаше някой, на Мерик вече му прилошаваше. Още толкова много капки тръгваха към пострадалите, но той не можеше да ги спре..Куикнинг се измъкна от крилото на Торн и направи един леден щит, неуспешен. Зимата нямаше сила, нещо друго спираше зимните магии. Огъня се приближаваше..Вилла изрева немощно при докосването на капките до кожата й. Торн изплю още кръв.
- Не..Не.. - детето понечи да се измъкне, но не можеше.
- Не! - извика като ехо друг глас..Той ли беше?Връщаше ли се?
Муртаг си беше тръгнал, беше казал, че повече не вижда смисъла на живота си. И си беше тръгнал, просто така..Сега една фигура в мрака осветли гневно телата на умиращите дракони и спря, гледайки новата порция огнени капки. Вятърът повя откъм него и мъжа вдигна глава. Беше се покрил с качулка, но Мерик го виждаше, макар и доста размацано. Не виждаше очите му, виждаше нещо да свети в него. Виждаше яростно просветващите украшения, виждаше нещо дълго, висящо от колана му..Не виждаше кой е той, толкова хора можеха да приличат на него. Той вдигна ръка, Мерик изгуби съзнание..

- Мерик?Мерик, ти си жив! - той чу гласа на Куикнинг, стресна се и се изправи
- Къде?Как? - започна и се огледа. Чернотата си оставаше. Вилла пасеше доволно, малко настрани, в Куикнинг все още имаше остатъци на лятна магия. Торн беше изчезнал. В очите на Куикнинг се четеше някаква болка.
- Той каза да ти предам, че..Когато нямаш път в живота няма смисъл да се бориш. Но той е открил само един смисъл в своя живот..Каза, че ще го виждаме от време на време, но той повече няма да се заседява с нас. Той няма път напред, той чака само края си. Края, каза той, края ще намери в Мраморната кула някой ден. Дотогава, ще обикаля из светове и царства..Ще обикаля и ще се бори срещу черния господар. Сам..
- Муртаг..

- Не!
- Знам, че първоначално няма да се съгласиш, но с времето ще разбереш, че съм прав..Ела..
Зимния демон неуверено прекрачи затвора и погледна господаря.
- Лице в лице - усмихна се Дарсия и кимна на двата орка да сложат белезниците на демона. - Следвайте ме..Осигурих ти красива стаичка, малко е високо, но сигурен съм, ще ти хареса..
Те се сляха с мълчанието на замъка, демона се качваше умислено нагоре.
- Дасия! - детето стресна всички, орките дори наизвадиха оръжия, но Дарсия ги спря
- Има ли нещо Скай? - попита го мило. Клайв погледна детето
- Скай!Не го слушай, мами те! - каза тихо, а детето го погледна с зелените любопитни очи. В същото време демона усети острието на Дарсия в гърдите си
"Не бих го направил на твое място" стрелна го с очи Дарсия и кимна на орките да продължат.
- Виж, Скай, той е малко объркан, затова се държи така - обърна се към детето, отново мило.
- Ти цар ли си?
- Просто владетел. Какъвто ще бъдеш и ти, някой ден. - мъжа се усмихна и детето продължи надолу по стълбите.
След едно дълго бавене горе, при мълчаливия упорит зимен демон, Дарсия също слезе надолу замислено
- Повикайте и онези с качулките..Клайв ги обича - заповяда на близкостоящите, после се вгледа през прозореца. - И ми доведете някакви чистачи, не ми харесва картината..
- Дасия!Може ли тази лисица да я взема, а?Може ли?
- Тази лисица е много специална за мен..Беше на едно момченце..Той много я обичаше.
- Матила е хубаво име
- Матилда. Играй си с нея, тя много обича да има компания. Извини ме, имам важен размисъл. Можеш да ме намериш в Тронната..Голямата зала ето там
- Добе..
Детето се затича радостно навън, заедно с лисицата и остави господаря сам в тъмната зала
- Майко, наистина се излагаш - каза тихо към кучето, а тя му обърна гръб.
- Господарю, чистачките
- Отлично, кажи им да почистят малко прозорците..И каквото намерят за добре..Ти събра ли мъчителите?
- Издирваме ги, господарю
- Хубаво, продължавайте..

- Но..Той не може да го направи..
- Муртаг е избрал това..Не мога да си представя как ще го виждам отвреме на време, как ще върви той сам по пътищата. Сам..
- Той е с Торн и Ним, не е сам..Но исках да съм до него в този труден път
- Очевидно, той не иска да излага никой на опасност, както сам казва..Да продължаваме, да поемем своя път. Да му пожелаем късмет и да продължим натам, накъдето трябва
- Той ще е нещастен..Не искам да го оставя сам, не искам да виждал сълзи в очите му
- Някога виждал ли си?
- Да..Когато Арвен умря..И в други случаи но тогава..Не искам да го видя нещастен, Куикнинг
- Той ще се справи..Той ще се справи, Мерик..

- По дяволите.. - зимния демон остави ръце на стъклото, което мигом се покри с лед и той погледна отражението си в него. Брат му беше изчезнал безследно, засега държеше ангела настрана. Знаеше, че на Кевин му е трудно, знаеше, че собственият му син е тук..Но беше опасно разгневен ангел да се приближава до кулата..Не и сега.
- Какво толкова не ти харесва, Клайв? - гласа го стресна, мислеше, че е сам. Обърна се и се взря замислено в господаря
- Следиш ли ме? - попита го, след като Дарсия не проговори.
- Просто търся компания..Ти си най-подходящ за това, вярвай ми.
- Обичаш да спориш с мен?
- Обичам да слушам гласа ти..Успокоява ме и ме кара да се замисля.
- Значи действам успокояващо?
- Да..Ти и твоят сняг винаги сте ми действали така, макар и това да е първата ми зима. Искам да знаеш, че ще пусна детето при теб. Осъзнах, че не ми е толкова нужен..Не все още. И когато и да е винаги ще мога да се докосна до него.
Той кимна към вратата и вътре влезе с безпокойство малко чернокосо хлапе с големи зелени очи.
- Оставям ви...Имам да разпределя войници и да се разправям с новопристигнали. Въобще, много работа - Дярсия се усмихна на детето и излезе навън.
- Кой ти? - веднага попита Скай, обръщайки се към единствената жива душа в стаята.
- Скай?Ти си сина на..Кевин Ру, нали? - попита го, макар и да знаеше отговора. Детето кимна и отново се приближи - Какъв е баща ти?
- Той е ангел. Пазител на някой, упавлява цаството
- А знаеш ли на кой е пазител?
- Каза, че е доър човек.
- Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че съм аз?Ако ти кажа, че баща ти защитава мен, един прост зимен демон?Ще ми имаш ли доверие?Всичко е твърде сложно за теб, но..
Дваата се погледнаха. Клайв не приличаше на Кевин, никак, но влиянието на ангела ясно си личеше.Най вече в мисленето и говора.

- Скучно, скучно..Много..Дайте ми друга идея - той седеше пред двореца и замислено изслушваше поредния орк.
- Подсилете защитата около замъка си, господарю
- Безполезна..Добре, вижте какво ще направим. Всеки, който дойде насам го изпратете в Тронната, ясно?Хубаво. Матилда, как си прекарва майка ми? - лисицата идваше от Тронната, при въпроса поклати глава
- Още не?Наистина какво ли и става, скоро трябва да си поиграя с нея малко. Какво ще кажеш за едно хубаво пухкаво зайче? - лисицата кимна утвърдително, Дарсия се усмихна - Така те искам. Колкото болка ми е причинила, толкова ще й върна под една друга форма..Унижение, смях, тя мрази тези думи. Нека ги изпита върху своя гръб.
Вдигна жезъла си и го насочи към залата След миг от там се чу кучешки лай и на негово място, на мястото на кучето, се появи малко кафяво зайче.
- Някой да я изведе на разходка, да си попасе малко..

- Сега накъде?
- Ще стоим тук до второ нареждане, имам чувството, че Клайв не е наред..Ним го няма..
- Няма го?Но тогава Муртаг?
- Не знам, не нам, нищо не ми харесва..Това черно небе още по-малко. Но търпение, всичко с времето си

- Страх ме е, Клайв.
- Знам, момчето ми..Знам, но всичко ще се оправи, всичко ще се оправи и ти ще се върнеш при своите дракони.
- Той нали не ми се сърди?
- Кевин?Не, той никога не се сърди. Прави се на разсърден, но той те обича много и ще те разбере.
Притесняваше го това, че Кевин се приближаваше..Той идваше насам, заповедите вече не помагаха. Малкото Висна Тройл изръмжа тихо в ъгъла и замислено отвори големите си очи. Тъмнината се разпостираше надалеч, вече поглъщаше царството на драконите, част от елфическото, над пустините, Графството, кентаврите и джуджетата, русалки и гори..Дарсия наистина предприемаше нещо, нещо, което плашеше зимния демон, снегът се топеше бързо, а заедно с него и неговото щастие. Стаята му наистина представляваше една снежна картинка, едно бяло петънце на фона на чернотата. Само тук.
- Съжалявам, че ти преча Клайв..Искаш ли да ти позволя да натрупаш снега си из земите?Бих могъл да го направя, но чернотата ще остане.
- Не бих го понесъл, Дарсия..Махни се от стаята ми, остави ме сам.
- Време е за промяна на мнението - господаря вдигна жезъла и отдели детето от демона - Последвай ме.
Клайв и не помръдна, а господаря се усмихна подло.
- Повикал си го.. - през прозореца за миг се видя едно бяло петънце, една слънчева светлина, която прогори чернотата на господаря. Прозореца се счупи, озари се..И на фона на външната тъмнина и отчаяние, на перваза се появи едно същество
- Дарсия..Аз ли съм твоята цел?
- Може би да..Знаеш, че гоня тези като теб...Ще останеш ли тук?Мислех да предприема сериозни мерки към Клайв, но..Така ще е по-лесно, Кевин?
Ангела се намръщи и слезе в стаята
- Пусни Скай да си върви и ще чуя твоите условия - каза тихо, а Дарсия погледна към детето.
- Мога да го пусна, той сега не ми е нужен. Служеше за примамка, а ти дойде. Висна Тройл и момчето могат да си вървят. Вие сте ми нужни сега.
Кевин кимна и погледна към сина си, викайки го с поглед. Детето се приближи виновно, а баща му коленичи до него
"Чуй ме, не съм сигурен как ще завърши това" започна той като погледна внимателно зелените любопитни очи "Ти си много малък, много трябва да ти обяснявам, но..Спомняш ли си приказката за Отвъдното?"
"Мястото на щастие, където щом умреш отиваш, за да живееш отново завинаги"
"Точно така. Аз обаче не ще отида там. Някои хора вярват, че когато човек умре, става звезда на небосвода, за да наблюдава другите хора и да им помага. Аз съм ангел, Скай, вече знаеш това. Помни, че ако не ме видиш вече, то аз ще бъда тук, до теб, ще бъда някъде, където винаги ще можеш да се обръщаш към мен"
"Като мама ли?Тя е долу в подземието и когато й говоря все едно чувам гласа й, макар никога през живота си да не съм го чувал"
"Да, майка ти живее в теб, защото любовта й към теб е запомнена. Аз също ще съм наблизо, в твоето сърце." той се усмихна, погледна скришом към госдподаря, който нетърпеливо се беше обърнал към прозореца и докосна челото на детето. Парещата болка докосна кожата на детето, но той не издаде звук..Усещаше, че баща му не иска Дарсия да разбере за това. Болката премина съвсем бързо, все едно никога не беше съществувала. Сега там, на челото му имаше само едно голямо светещо петънце, което скоро се втвърди и просветна като чисто злато. Две нишки се появиха и обвиха главата на момчето както ангелският владетел носеше една корона на главата си.
"Пази се момчето ми. Пази се, бъди щастлив. Обещавам ти, че винаги ще бъда твой пазител..като баща"
Детето кимна, слънчевата светлина го погълна, погълна и дракончето и тях вече ги нямаше. Бяха далеч, бяха в своето царство. Ангела се изправи и погледна към Клайв
"Дарсия не се нуждае от мен вече, аз съм безполезен..Предадох силата си на Скай, той ще я пази. Съжалявам, че не ти се подчиних, Клайв"
"Хайде, Алемаро..Да посрещнем заедно какво ни готви твоя път, както и моя"
Клайв се обърна към Дарсия и въздъхна
- Хубаво..Можеш да правиш каквото си искаш, Дарсия..Ние сме в твои ръце..Нека чуем твоите предложения, нека ги обмислим..

- Не можеш ли?Не се прави на невежа...
Тъмнината беше така силна, че дори и светлината на ангела не личеше тук. Някъде в ъгъла един зимен демон се изправи на крака и отново погледна съществото, сякаш залепено на стената
- Можеш, но не искаш нали? - Дарсия кроеше нещо..Затова ги беше довел тук, затовя беше оставил ангела да страда в тази дяволска примка. Клайв усещаше това.
- Той не е виновен за нищо, Дарсия..Пусни го.
- Първо с теб говоря, нали? - Дарсия го посочи с жезъла си и го изгледа изпитателно - Щом толкова много си напорист, то тогава хайде!Покажи ми какво можеш, предупреждавам те, че зимата ти тук не действа.
- Открадна единственото ми щастие. Открадна моята зима..Какво още искаш от мен. Вече нямам нищо
- Имаш много, стига да ми го покажеш. - Дарсия замахна и накара елфа да се свлече на земята треперейки. През него бяха минали толкова невидими остриета, бяха го принизали, бяха го накарали да затрепери - Това е най-малкото, което мога да направя. Не искам да се ядосвам, Клайв. Ако го направиш, ще съм ти благодарен
Елфа стисна зъби и погледна отново Кевин. Знаеше..Знаеше, че ангела пази една последна минимална част от силите си за него.
"Аз" неуверено започна, но Кевин поклати глава и се усмихна
"Това ни било писано, господарю мой. Радвам се, че те намерих. "
- Алемаро! - извика Клайв и се изправи уверено. Щом ангела го казваше, значи настъпваха техни последни дни. Съществото просветна и се появи пред господаря си уверено. Дарсия замахна, но ангела просто хвана жезъла с ръка.
- Значи Алемаро, така ли. Красиво име приятелю.
- Благодаря ти - Кевин се усмихна и погледна към Клайв
- Хайде, Ал - кимна зимния демон. Жезъла на Дарсия започна да се заледява, заледи се..Просветна пак и после..После се счупи на милиони парчета. Дарсия разтвори ръка, в която беше останало само прах.
- Добре..Но знаеш, че силата ми не се крие само в жезъла - усмихна се и вдигна ръка. Клайв пак залитна, удари главата си в стената и остана там. Кевин го погледна притеснено. Дарсия се усмихна, обърна се и излезе през вратата горе, като я заключи старателно. Все още имаше да си играе с тези двамата
"По дяволите и ангела" каза намръщено и се насочи към Тронната
- Добре ли си? - попита тихо Кевин
- Да..Добре съм..Може би си прав, може би наистина не ни остава много.
- Поне сме заедно, той го усещаше, затова искаше да е тук и да ни пази, но..сега го няма..Имаме да живеем още, Клайв, но каквото и да се случи искам да не се колебаеш относно онзи въпрос..Може ли?
- Обещавам..Има ли светлина?
Кевин кимна и тялото му отново просветна, осветявайки уредите за мъчение и няколкото скелета в ъгъла
- Наистина си я бива квартирата..

- Мерик, още малко..Още малко и ще се измъкнем от тази Мраморна кула - една крачка, още една..След нея накуцваха един дракон и едно дете. Тя все едно лазеше. Една крачка, още една и..Нямаше сили, нямаше сили, но не можеше да се даде просто така на отчаянието. Винаги беше била летен демон, сега беше нещо средно.
- Куикнинг - детето задъхано я настигна и постави уморено ръка на рамото й - Трябва да починем
- Не, той ще ни види, ще ни обстрелва отново..Нямаме силата да се защитим от това..Още малко - крачка, още една..Нямаше сили..А границата бе така близо. После те усетиха малкото заметресение и пред тях се появи драконска главица. След нея и глава на момченце
- Под земята е безопасно! - заяви усмихнато детето като се огледа.
- За бога Скай!Ти какви ги вършиш тук? - недоволно попита Мерик, за миг забравил болките, приближи се до детето и се наведе. Имаше нещо ново в него. Тази златна сълза на челото му, тази малка, неотделима от главата на момчето коронка.
- Тябва да ви помогна! - заяви усмихнато - Аз съм в безопасност, докато тате е тук
- Какво прави Кевин тук?
- Незнам, видях го за катко..Но знам, че нищо няма да стане, ако дойда да помогна..Под земята е безопасно! - той отново скри глава, а след малко пак се показа - И за Вилла има място, Висна Тойл се е погижил за всичко!
Куикнинг и Мерик се спогледаха. Небето над тях отново почерня притеснитело, входа за тунела на Скай се разшири в очакване Вилла да влезе. От небето се посипаха нови огнени капки и всички се спогледаха
- Хубаво! - заяви Куикнинг и се скри в черната дупка
- Ура!

- Алемаро?
- Да?
- Наистина ли си ме търсил откакто този свят е създаден?
- Бях роден много много отдавна и много далеч от този свят. Бях роден като пазител. Някои ангели се грижат за други неща и не всички са пазители. А аз съм роден като пазител, но..Там ме обвиниха в убийство, което не бях извършил..Осъдиха ме на възможно най-лошото наказание тогава. Бяха ангели, които винаги ми бяха търсили злото..И бях изпратен тук
- Защо не можеш да станеш пазител на Ним?
- Той е второроденият във вашето семейство, сигорно има друг пазител. Аз съм предназначен за първородните, а ти си последния от първородните нали?
- Дали рода ни ще продължи?
- Ним няма да остави нещата така...
- Надявам се..Толкова боли..Невидимите остриета на Дарсия все едно още преминават през плътта ми. И заледяват с мъртвешката си студенина мен, зимния демон, свикнал на студ и лед.
- Но не и на мъртви студ и лед. Ще бъда с теб до края. Ти ще откриеш предците си някъде там, а аз..Аз ще изчезна, както всички други ангели. Ще изчезна, ще се разпръсна на пърченца. Прах, само това ще остане от мен..
- Спомена ще остане. Кевин, Муртаг винаги ще те помни. Ти си баща..Няма да бъдеш забравен. Аз нямам никого освен Ним..Само Ним
- Ще се погрижа да узнаят за теб..Ще се погрижа, ако загинем, то да те запомнят. Защото аз съм ангел, моята работа е да правя хората щастливи, а когато загинат - да накарам другите да ги запомнят

- Направете ми път, да това е добре..Много добре, съгласен съм.
- Господарю, ами това?
- Не, осигурете ми разни същества, заключете ги някъде долу.
- Господарю, ами тези?
- Кучето в ъгъла не го докосвайте, искам си го там. Матилда, милата ми..Занесете я в стаята ми.
- Господарю, храна за затворниците?
- Имаш предвид Клайв и Алемаро?Хм, остави ги да погладуват, сигурен съм, че не са толкова гладни. Имаме важен разговор с тях, никой да не стъпва долу.
Дарсия въздъхна и се обърна отново към майка си. Усмихна се когато погледна острите й зъби в мрака
- Спокойно, обещах ви майко..Вие наистина се държите много странно - после тново вдигна жезъла си и се съсредоточи. - Тъй значи, момчето си има регенти. Бих могъл да ги уплаша..Да, може би ще им се отрази добре..
Съсредоточи се и просветна, чернотата навън се разпростря, скоро щеше да обхване целия свят. Преспите на Клайв все още бяха видими, но се топяха скоростно. Нещо друго се противопоставяше на това..Нещо, което Дарсия не познаваше, но..Щеше да го победи и го знаеше.
- Куикнинг..Не знаеш нищо за зимата, летни демоне..Скоро ще погълна и твоята светлина и единствената пречка в зимните магии ще е Ним Никравзи..Крие се, те двамата се крият..Но аз ще те открия, Муртаг, ще те открия където и да си. Освен разбира се ако не си отишъл в Отвъдното, където май отскоро е твоето място или пък..Или пък не си попаднал някъде, където да се отървеш от мен. Ще се върнеш и да видим как ли ще ти се отрази тъмнината на света, ще дойдеш при мен..Ще дойдеш, защото магията, злата магия в теб ще се събуди отново.
Тъмнината отново почерня и вече обгръщаше всичко..Всичко, всички онези светове, които бяха познати на повечето същества..Имаше отделни открити части, просто оставени за стратегически точки, които Дарсия щеше да използва. Малките бели петна, бели като сняг и само от там снегът се лееше мек и чист, недокоснат от никого досега. От другата част, от другата част се лееше огън и изгаряше всичко живо по пътя си, всички смелчаци, които искаха да го спрат.

- Алемаро..Боли ме..Може би..Може би всичко е свършено вече
- Не, Клайв, още има време. Дръж се, моля те..Дръж се Клайв
- Съжалявам, че ти носех такива проблеми..Съжалявам, че си бродил толкова време сам..Прекалено малко време имахме..Алемаро..
- Тук съм..Знаеш че съм тук, винаги си ме усещал до себе си. Като нещо, което е наблизо и само чака да бъде изречено името му. Казвам ти, усещам, че животът ти има още дни, още малко..Не е сега времето има нещо, което заедно с теб ще направим - ангела се усмихна и докосна мъжа съвсем леко, едва усетимо. Топлината се разля по тялото на зимния демон и го накара да изгуби съзнание. Беше топло, беше се върнал там, някъде далече, когато всичко беше наред..Когато беше дете.
- Така е по-добре. Спи и сънувай, докато не дойде часът да се изправим срещу един черен господар.

- Ангели на тъмнината, ангели на тъмнината..Света е във вашите ръце..Но аз ще се бия докрая..Ангели на тъмнината, ангели на тъмнината аз ще се бия и ще остана. В силите на тъмнината болката е водеща. Ангели на тъмнината, бродещи в ноща, но обичам да се бия..Любовта е загубена, светлина и щастие, всичко загина. Мечтите ги няма, нещастието идва. Тъмнината е нашето ново царство. Ангели на тъмнината, ангели на тъмнината, света е във ваши ръце, но аз ще се бия докрая. Ангели на тъмнината, ангели на тъмнината идвате към мен, но ще се бия и ще остана. "Там, ето ме там, мисля в ноща, времето го няма, няма те, липсваш ми, плачи за мен там в светлината, загубен съм, ще си поема въздух и ще се бия. Ще се бия, ще се бия, ще се бия..."Истинските очи, звездите умират, тъмнината се превръща в рай. Ако бъдем силни и се бием срещу съществата на нощта..Ангели на тъмнината, ангели на тъмнината..Света е във вашите ръце..Но аз ще се бия докрая..Ангели на тъмнината, ангели на тъмнината идвате към мен, но ще се бия и ще остана.
Съществото в ъгъла беше наострило уши и слушаше внимателно този химн, който Дарсия пееше така хубаво..Този химн звучеше така красиво за ушите на злото..Дарсия се усмихна и се обърна към майка си
- Харесва ли ти майко?Не се притеснявай, един ден, те ще го пеят..Някога, мен няма да ме има..А това ще е химн на едно царство, което ще съществува тук..Ще бъде измислен от една жена, преди да умре и ще бъде намерен от един човек. И този човек ще го предложи на владетеля и това ще пеят те тук, може би в същата тази зала..Това ще просъществува когато аз изчезна, видях го със собствените си очи. Видях го в очите на някой друг, много далеч от мен..Някъде в черния ми свят, в моята чернота, сега тази песен се пише. И един ден брат ми ще я запее, макар и химна да се пее от жена..И от мен звучи хубаво а?Един ден той ще я запее с изгрева на новия ден, за да поведе войските си натам, накъдето никой не е дръзвал да ги поведе преди. И аз ще падна някой ден..Сигурен съм...Но преди това ще се опитам да изпълня това, за което съм изпратен..За което съм предназначен..Ще погубя всичко живо, за да създам нещо по-красиво.
"Тази песен?Тази песен.."
- Говорите майко?Поздравления..Тази песен, ангелите на тъмнината същност сме ние, нечистокръвни и чистокръвни господари. Родът ще просъществува майко, защото света не може без него..Той ще съществува напред във времето..Муртаг Моуси, следващ владетел на Мраморната кула?Мислиш ли?Няма да му го позволя..Не мога да му го позволя..Ще му отнема всичко скъпо, но той не ще седне на този трон.
Беше видял онова, което не искаше да види..И сега се беше озлобил още повече..Беше времето на Драконското царство..Можеше да започне от там..Да, може би там щеше да е добре като за първоначален удар.
"Идвам, Скай Гондорски и вие, двамата регенти - Мерик и Лука" каза си тихо и се усмихна зловещо в тъмнинта. После проряза въздуха с жезъла и си отвори портал.
- До скоро виждане майко - кимна към нея и изчезна в светлината.

- Чу ли го?
- Звучи добре..Но ми прилича на творба на някой друг..предназначена за нещо друго..
- Сигурно..Дарсия не би измислил нещо такова..Какво ли е намислил сега..Какво ще стане сега, Алемаро?
- Ще се държим..Можем, Клайв..Единственото можем да вярваме в себе си.
- Ангели на тъмнината..Наистина не е лошо..

- О да..Майка ми е минала от тук - той прескочи падналите орки и последва кървавата диря, идваща от Тронната
"Какво е станало тук?" дракона го последва учудено, гледайки мъртвите орки
- Майка ми си е поиграла..Всекидневно е , трябва да свикнеш - той отвори големите врати и се огледа. Тронната наистина приличаше на кланница днес, но това не му направи впечатление. Само един орк още дишаше и го погледна милостиво, но Дарсия не обърна внимание. Една лисица, която досега се въргаляше в кръвта и пиеше от локвичка кръв радостно се отърка в краката на господаря
- Матилда, радвам се, че си се нахранила. Как са пленниците долу? - тя го погледна с умните си очи и започна поредица от движение. Торн не знаеше дали Дарсия я разбира, но самият той нищо не можеше да разбере от тези подскачаници
- Отлично. Ще им занеса храна после.
"На него няма ли да помогнеш?" посочи дракона живия орк, а Дарсия го погледна учудено
- Харесва ли ти?
"Мразя ги"
И оркът получи едно острие в главата, което го повали на земята. Кръвта шурна от раната и зарадва лисицата, тръгнала за прясната кръв
- Така се играе. Виж, те са за това, влизат в битка, защото си падам малко мързелив и рядко си търся по-добри бойци..Всъщност, май никога.. Излез, после ще те повикам..

Малко по-късно Торн вдигна глава, за да срещне Вариаки, която явно не се отказваше
"Не майко" прокънтя друг глас, откъв кулата и ледената вихрушка я отвея настрана "Върни се, когато намериш силите си отново"
Някъде вътре, прибирайки се, за да не гледа глупавите й опити, Торн среща единствените души в този замък, които искаше да види. Бяха Кевин и Клайв, свободно разхождащи се из Мраморната кула
"Нямаше ли да ви убие?"
"Не мисли, че е забравил. Говори много, но и много мисли..Той крие много, и знаем, че само чака едно нещо да се прибере вкъщи. Няма да ни се размине, не мисли, че няма да го направи" Кевин се усмихна въпреки думите си. Можеше да излети, но всъщност не можеше..Нямаше начин да излезе от Мраморната кула, нито пък Клайв
"Ще бъде дълга почивка" засмя се горчиво демона и кимна към другите двама да разгледат залите. Кръвта и орките бяха премахнати по магичен начин, идваха нови.
"Поне да почетем нещо, докато Дарсия се укрива някъде из тайните си зали"
"Крие се?"
"Е, изразих се малко неточно..Тук има много скрити стаи и предполагам се е усамотил някъде..Нещо го тревожи и иска да намери отговора, а това става с много мислене..Той това го умее, забелязах го. Да си седи и да мисли с часове.."
- Проблем ли имате? - това ги накара да подскочат, не го бяха очаквали. Стената зад Дарсия отново си стана стена и той вдигна глава. - Не мисля, разхождам се. Не е приятно да чистиш орки разпръснати из целия замък, минавам по прекия път.
- Не можеш ли да предупредиш?
- Защо да го правя..Пуснах ви да се разхождате, това не значи, че не ви наблюдавам от време на време..Знаете какво очаквам, наясно сте със това което ви очаква тук.
- И си се заел да разгадаваш тайните на бъдещето
- Не е твоя работа, Кевин Ру.
- Рейнавил..Какво общо има с теб?Много.. - ангела се усмихна и продължи напред. Това бяха последните дни от присъдата им, бяха си заслужили малко чист въздух

- Рай като за мен..Това да искам за оставащите дни живот.. - той се скри по купчината книги и остави Кевин да се хили на воля. Дракона влезе през прозореца и се огледа. Това май му беше познато.
- Не!Не, не, не!Какво си мисли той? - врата се отвори и в стаята влезе една висока, доста раздърпана от всякъдежена. Спря, когато забеляза, че не е сама и ги погледна свирепо - А вие какво правите тук? - отново нахъсано започна, докато ги посочваше с трепереща ръка.
- Радваме се на благоволението на бъдещия ни мъчител - усмихна й се ангела като застана пред Клайв и Торн готови да отговорят на маниерите й. Тя изръмжа и направи крачка към него. Този ангел си позволяваше да се изправи така спокойно пред нея
- Ще те убия, ще те убия..Ще ти покажа кой владее Мраморната кула!
- Аз!И ти няма да се месиш повече - това я спря, сякаш невидима ръка я беше сграбчила изотзад. Треперейки направи опит да се обърне, но не успя. Виждаше само пребледнялото лице на ангела, който отстъпи назад пред нещо зад нея.
- Майко, наясно съм с това, че сте основателка на рода и ред други глупости. Но така и не разбрах защо имате такива претенции пред моя трон. Нямам нищо против да ви го дам, но не и така. Можехте да го получите, но по друг начин..Време е вече да не се месите в това. Нямате сила, няма повече наследници..Няма полза от вас.
Тя усети новата болка..Не можеше да се бори с това, дори успя да се усмихна злорадо.
- Мислиш, че си по-силен от майка си? - просъска, настана тишина. После той избухна в смях, смях, който тя отдавна не беше чувала и хватката се охлаби. Тя се обърна мигновено, за да се срещне с онзи Дарсия, който искаше да види, но не и изправен срещу нея. На вид беше същия, само черната мъгла, някога идваща от жезъла му, сега обикаляше около краката му. Очите му, по-студени и от най-студената зима на демона зад нея я проницаха с ледено спокойствие и той влезе
- Казах ви, не съм склонен вече да разговарям с вас. Стига толкова игрички - той разпери ръце и спря - Хайде, убийте ме. Това желаете, нали?Ето..Убийте ме..Сега!
Тя го погледна. После няколко пъти изръмжа и се огледа безпомощно
- По дяволите и ти! - изкрещя най-накрая, успявайки да събере сили за една последна мощна магия. Той дори не направи опит да я спре. Магията й просто се удари в нещо бяло, нещо, което беше невидимо и си остана невидимо
- Виждате ли..Дори и последната ви магия остави само белег - той вдигна ръката си и усмихнато й показа големия червен белег, от рамото до дланта. Същия този белег след няколко години щеше да притежава едно момиче, плод на неговата злоба. Едно момиче, което той щеше да завладее запоследно, което щеше да умре..И да се роди като дъщеря на брат му. Но Дарсия нямаше откъде да го знае. Белегът не му пречеше, никога нямаше да му пречи. Просто още нещо, което оставаше с него и трябваше да свикне с това. Свали машимално ръка и затвори очи.
- Дарсия не! - прокънтя в тишината, но беше твърде късно. Ангела беше отхвърлен назад, жената отново се извиси във въздуха
- Виж колко е приятно да летиш там горе. Нека ти покажа болката, която са изпитвали всички те..Онези, които си убивала. Нека ти покажа какво щеше да е отмъщението ми един ден..Този ден дойде. Късче по късче, твоята душа ми принадлежи сега. Нека ти покажа наказанието, което всички очакват да получиш. Нека ти покажа силата, която искаш да видиш в моите ръце. Дори и да не притежавам Гламдринг, имам сила срещу твоята безполезна същност. Изгори в огньовете на ада, майко!Това заслужаваш!
- Дарсия! - ангела някъде от ляво отново се изправи, но срещна само бесния поглед на господаря, сред мрака на деня. И орките, някъде долу на полянката видяха от цялата тази сцена само счупения прозорец и падащия през него ангел. След това Клайв и Торн
"Ще дойде и вашият ред..Нека сега се позабавлявам с нея. Както се забавляваме и с орките, Торн..Забавно е"

"Глаурунг!Глаурунг!Глаурунт!
Пред него беше размитият образ на този чудовищен образ. Дълги лилави коси се плетяха надолу по черните дрехи. Черната магия го обгръщаше и очите му. Непреклонните лилави очи, незнаещи що е прошка..Точно сега, той не бе Муртаг, беше нещо повече. Беше господарят на Мраморната кула. През прозореца влезе чудовището, което беше повикал. Голям и черен като нощта с кървавите червени очи. Глаурунг, драконът изрева мощно и се уви около Ездача си. Онзи, Муртаг Моуси..Муртаг Моуси, засмя се внезапно и злорадо.
- Тате!Научи орките повече да не се месят в Мраморната кула! - изкрещя голяма и красива девойка, черна звезда сред черната тъмнина.
- Рейнавил!Аливейл!Вдигнете кулата в тревога. Искат да ни нападат, нека им отвърнем. - изсмя се той и впери погледа си напред."

Кевин се събуди и огледа, лежеше на снега, за миг се уплаши и се огледа. Близо до него Клайв проявяваше признаци на живот, Торн вече се отърсваше.
- Колко дълго стояхме тук? - промълви ангела, замислено загледан към прозореца горе. После се наложи да се отдръпне от реката кръв, плъзнала се от счупения прозорец, заедно с парченца остро стъкло.
"Кой е той?Глаурунг, повтаряше името му насън?" дракона го погледна изпитателно а Кевин повдигна рамене. Просто беше чул името в съня си, нищо повече.
- Може би е някой, който ще бъде важен в бъдеще, или е бил важен в моето минало.
"Превежда се като "баща на драконите"..." отбеляза подозрително съществото и впери голямото си червено око в ангела "Нямало е дракон с това име в миналото"
- Не контролирам сънищата си..Сънувах го, добре..Черен като смърта, с червени кървави очи..Той ще е твоят заместник. Защитникът на Мраморната кула и дракон на мрака. Дракон на владетеля, род дракони, чиято сила е по-могъща от тази на другите..Дракон, пред които другите се прекланят, защото няма по-черна душа от неговата. Мраморната кула, злокобно място и такова ще остане..Ще се промени с това, че ще се бие срещу новото зло, макар и в себе си винаги да има зло. Всеки дошъл тук е прокълнат. Следващият владетел, той ще промени бъдещето на този род, помни думите ми, защото никой не ще ги чуе. Кой знае, може би ти самият си Глаурунг, прероден в нова форма..Дарсия ще се прероди, защо не и ти. Мраморната кула принадлежи на Моуси и ще е така завинаги, докато не бъде заличена от лицето на земята.
Беше прекъснат от фигурата, идваща от вътрешния мрак. Клайв тъкмо се изправяше, така че се срещна направо с Дарсия. Около краката му още се тълпеше черната мъгла, опръскан с кръв, той беше съвсем спокоен.
- Какво й направи? - попита го тихо Кевин. Това накара господаря да вдигне глава и да ги изгледа един по един замислено. После вдигна ръка, от която все още капеха капки кръв и им показа каквото държеше.
- За бога Дарсия! - изкрещя Кевин и се изправи на крака. Дарсия му се усмихна и пусна сърцето на майка си на земята.
- Направих й това, което заслужаваше. Можех да я измъчвам и повече, но сметнах, че да умре жива е достатъчно. И от ръката на онзи, който е искала да убие. Не е всемогъща, вече и не съществува. - каза го строго и заплашително, после се обърна и следван от лисицата влезе навътре в замъка.
- Наистина ли я е убил?
- Да..Тя е много стара..Беше..С годините силите й намаляваха..Всяко едно от децата й имаше силата да я унищожи, беше прекалено горда, за да го признае. Едно време, преди години бях й казал, че не мога да я убия. Бяхме един срещу друг, застанали в смъртоностна схватка. Тя мен не би могла да ме убие с нещото, което беше измислила. Казах й тогава, че един ден ще загине, тя не ми повярва. Заклех й се, че ще видя нейната смърт..Видях я..
Той обърна гръб на частта от Вариаки и се замисли Горе в библиотеката безжизненото тяло на Вариаки се изпари, стана на прах и вятърът го разнесе, все едно никога не я беше имало.
"Така ще убия и вас.." усмихна се Дарсия "Но по желание, което не е мое вашата смърт ще е по-хубава..Няма да ви разфасовам така"
От майка му остана само кръвта, кръвта и сърцето. Той се чудеше как тази дяволска жена нямаше зелена кръв или някакъв друг цвят. Сърцето й оставаше като зловещ знак, че някога е била тук, само това. Орките го заобикаляха, дори съществата не искаха да го подушат дори. Той пък нямаше намерение да го докосва повече. Щеше да го унищожи, когато излезеше отново навън после. Сега предпочиташе да се позанимава с новите орки

- Нещата все повече се осложняват..Той все повече се дразни заради Муртаг. Същевременно умира за нещо ново, трябва му промяна..
- Психолог ли си станал?
- Винаги съм бил такъв..Мога да преценя какво става по държанието му. Бива си ме, неслучайно се размотавам с нечистокръвен от толкова години насам.
- Муртаг не е като него
- Не виждаш приликата..Те винаги си приличат, малко или много. Първо повечето са лилавокоси, или ако не, то имат тъмни коси. Повечето са спокойни, но разгневиш ли ги, могат да стигнат до лудост. Ти го видя, Торн..Когато те загуби Муртаг беше на ръба на лудостта, само защото Ним беше там..Не искам да си помисля какво може да направи, като по-голям от Дарсия, Муртаг е наследил и по-голяма сила. Фактът, че има и силата на Гламдринг..Да, меча още не е отключен, но дори и без неговата мощ Муртаг представлява огромна опасност. Защо мислиш, че искаха да го привлекат на страната на кулата?Той е липсващото звено, връзката между старите владетели и новия. Дарсия е някакъв нов тип владетел..
- На мен ми е трудно да го разбера. Муртаг е живял при..хм да се изразя така "добрата сила". Това не го ли е променило малко?
- Ха!Чувал ли си някога господар да се промени. Каквото и да преживеят те са корави като камък, на всичко издържат. Винаги мракът живее в душите им и чака владетелят му само да го поиска. И тогава излиза наяве..И няма лек срещу смъртоносните рани на техните магии. Те са род, обречен да обитава тъмнината, а те го обожават. Те са род, който обича да управлява, обича да се изявява и търси своя път сред тъмнината. Защото не е лесно да си черен господар, мразен от всички, дори и от собственото си семейство. Когато бях млад, преди много години те бяха същите, каквато беше Вариаки. Имаше толкова много от тях. Сдържани и търпеливи, със скрити помисли в главите.
- Муртаг не е опасност
- Не го познаваш. Не го и показва. Страх го е от самия него. Ако изпусне, дори само веднъж мрака в себе си не би го и познал. Само веднъж видях тъмнината в него такава, каквато трябва да е. Не е приятно, уверявам те. Те не познават граници, неговата сила, която за нечистокръвен е учудващо много се крие далече. Крие се дълбоко в душата му, където Ним обитава черните коридори и пази. До там би могъл да стигнеш трудно, невъзможно дори. Първо трябва да пробиеш защитите на ума му, после други магии, непознати за нашия свят, защитен от Нира..Вече ги има. После пък да преминеш през упорития зимен демон, който за нищо на света не би се дал без битка. И чак сред смъртоносните му магии можеш да докоснеш нещото, което се крие дълбоко, където никой не е достигал.
- Мракът в Муртаг.. - от думите му небето сякаш почерня в очакване, но нищо не се случи.
- Да..Нещо, което не може да си представиш. Видях го, все още пазя спомена за това - Кевин замислено притисна ръка до левия си бъбрек - За пръв път той се ядосваше така. Беше нещо, което никога няма да забравя..Не бих могъл да ти го опиша, сам трябва да го видиш..
- Не мога да си го представя
- И аз не можех - горчиво се засмя той и затвори очи. - Но може би той отново ще го покаже, когато се завърне..Не би могъл да изтърпи падането на Драконовото царство и смъртта на Куикнинг..Напразна ще е борбата на Ним срещу мрака в Муртаг, защото това се получава с рождението и обитава тялото му до смъртта. Мракът..Дума, която ние ангелите изричахме шепнешком, боейки дори да си го помислим. А аз бях прокуден тук и се наситих на този мрак, мрак, който не мога да забравя или залича. Дори най-добрият ми приятел го носи, всеки го носи в душата си. Има добра и зла страна и никой не би могъл да попречи на това.
- Всичко което казваш..Досега не си говорил за това
- Смятах, че ще имам още малко време..Сега вече трябва да споделя с някого, който ще сподели с мен съдбата ми. Говори ми се, никога досега не ми се е говорело толкова много..
- Разбирам..А Торн става мълчалив?
"Мисълта за Муртаг - черния господар..Това е толкова трудно..Той ми каза, че срещу това не може да се бори, че това е избрал и ще го следва..Някой ден ще се изправи срещу собствената си кръв, за да победи и да постави ново начало на всичко тук. Стоеше до езерото, усмихваше се съвсем спокойно, все едно казваше какво ще има за обяд.А говореше всъщност за битка, от която дори той се страхуваше. Казваше на мен, дракона, че няма за какво да се безпокоя. А всички тези приказки за черната му душа толкова много ме карат да се замисля"
- Спомни си онова, което обича да повтаря.."Винаги оцелявам"..Това стана нещо, което го следва през дните. Той е разумен и знае какво прави. Познава силата си по-добре отколкото мисли и може да разчита на себе си, ако се наложи..Мисля, че не целия му живот е изпълнен с болка..И той има своите радости, не са малко. Стига веднъж да се изправи срещу брат си и..Да мисли за новото зло след Дарсия.
- Как изглеждаше?
- О да..Открил мракът пред мен ли?..Дрехите му, черните дрехи се развяваха от внезапния черен вятър. Косите му, дълги и лилави почерняваха от гняв, докато слушаше нещото, което го вбесяваше. Черната мъгла, обгръщаше всичко онова, наколо. Но не това ме плашеше, плашеше ме лицето му. Не бих могъл да ви го опиша, не. Вие ще го видите сами, някой ден..Но помнете, че силата му може да се каже..Не бях виждал до тогава разгневен господар..Наследил е предците си, онези, които вече отдавна изчезнаха. Силата му идва от древни времена с цел сега да бъде с Дарсия..И Дарсия има сила, но...Каквото и да се случи, стига вече с това..Нека продължим с някоя друга тема..

"Не отговаря на предизвикателството..Колко странно"
"Някои отиват някъде, за да променят нещо. Други остават тук, за да променят тукашното."
"Правилно ли постъпих?"
"Да, макар и не от моя гледна точка.."
Той се изправи сред чернотата и се усмихна вече по-спокойно. Лисичето заобикаля около краката му, а самият той тръгна навън за по-свеж въздух. Сърцето на майка му се изпепели под взора му и той стъпи на белия сняг, където само помръкналия Клайв стоеше и гледаше наоколо. Другите двама спокойно оглеждаха небето и спореха ожесточено за нещо.
- Снега ти липсва, нали? - това стресна зимния демон и той се обърна намусено
- Защо имаш способността да се появяваш точно когато най-малко има нужда от теб?
- Какво да се прави. Усмихни се, племенника ти направи този сняг
- Племенника ми?Ним няма деца..
- Дори на собствения си брат не е казал?Значи аз ще ти каза..Ним има деца, той се казва Наталио и е на пет
- Зимен демон?Баламосваш ли ме?
- Ни най-малко..Мисля, че обичаш познанието, а това е интересно, а?Чух от майка му, че след време щели да стават големи екшън сцени наоколо. Зимата и мрака, мракът и зимата...Вървят ръка за ръка, защото мракът е студен като смъртта, а зимана подкрепя смъртта..Поне досега винаги е било така
- И ще бъде..Традиция..Майка му?Мамиш ме, Дарсия..Ним би ми казал за сина си, освен ако...
- Освен ако не знае за него.. - довърши господаря и погледна усмихнато демона, който се опитваше да разбере дали Дарсия го лъжеше. - Клайв дадох ти надежда, не ми благодари за това..Предпочитам да знаеш, аз обичам образованите същества. Може би си запознат
Той го подмина, за да стресне спорещите с присъствието си. Така ли ги наблюдаваше?На Клайв това му приличаше просто на приятелско общуване..Дарсия ли щеше да ги убие?Изобщо не му се вярваше..Някак..Не беше възможно. Но не беше забравил думите на своя Алемаро. Може би наистина той се преструваше и то доста добре. А това..Ако всички господари го умееха, то какви бяха наистина?Каква сила имаше той, с какво беше по-различен..Не можеше да си го обясни..Но в Дарсия наистина имаше нещо, тайно и скрито, докато не намери своя път и не се покаже във момента, в който господаря го пожелае.
Ами Муртаг?Досега бяха говорели за него..Щом Дарсия умееше да се сприятелява толкова добре, все едно те не бяха врагове, а приятели от детството, а после можеше и да ги убие..То какво тогава оставаше за нечистокръвния. Алемаро беше казал, че крие в себе си същия този злокобен мрак, който обгръщаше черните господари. Клайв се радваше, че не го е видял досега, истинският облик на никого от тях..На нито един..Може би този, приятелския по му харесваше..Естествено..Това стратегия ли беше?Муртаг кого подкрепяше? Винаги се беше интересувал от тях, от черните господари..Съществата, които умееха най-добре да се справят с злото, защото бяха раждани с него.
Така и не беше усетил ръката на Дарсия върху рамото си.
- Нещо трябва ли ти? - изумтя недоволно, когато видя очаквателния поглед
- Да..Голяма пряспа сняг..
- Ти каза, че ми е забранено
- Разрешавам ти да ги заринеш с една хубава мокра пряспа, за да се окопитят - той намигна и ги остави отново сами. Може би не бяха сами, но..Поне така се чувстваха и така им беше много по-добре. Клайв дълго гледаше към господаря леко учудено, но после не се сдържа и скочи усмихнато, за да изпълни заръката. Отдавна му се искаше да го направи..Покри се веднага с обикновената пухкава обвивка, паднала на раменете и главата му и запрати сняг в две посоки. Двамата спорещи паднаха изненадано на снега, другия се обърна съвсем бавно и заплашително..Но се усмихваше
- Без мен - каза тихо и продължи пътя си, бързайки да се скрие в Мраморната кула
- Ще видим! - извика му Клайв като се ухили и погледна другите - Какво би направил ако имаш десет дни до края на света?

- Не мога да си го представя
- Не две - три..
Клайв погледна ангела изненадано и се намръщи
- Станал си пророк, нали?
- Не съм срещнал още гаджето на брат ти, за да се заразя..Повярвай ми, страничен ефект от това, че скоро ще изчезвам.- той се засмя и поклати глава
- Защо три?Нали две?
- Не, три.. - той докосна главата му, предавайки видението си. Клайв подскочи още веднъж изненадано
- Но това..Тогава и ние можем да оцелеем.
- Ако той ще променя бъдещето си кой знае..Но не исках да се надяваш. Не водя късмета със себе си.
Двамата се замислиха, докато Торн душеше обезпокоено наоколо.
"Той пак ни следи" изръмжа тихо, а Дарсия се засмя от тъмнината на вратата
- Много си прозорлив, Торн..Не мога да оставя пленниците си просто така, без надзор. Вече ти казах, че орките се сменят често, а всяка нова партида са все по-зле..
"Сега като няма и кой да ги убива" стрелна го с очи дракона и отново задуши наоколо
- За това ще намерим човек, няма да остане така, повярвай ми. Храната е готова..Ако предпочитате оркски хляб моля, оркските колиби са в дясно. Ако искате храна за съществата, в ляво. Вътре трапезата е скромна, но пък мисля, че ще е по-добре от червив хляб?
"Можеш да им дадеш и по-хубав"
- Преди предлагах, но те се страхуват от отрова и си ядат своя си хляб. А вие също се страхувате от отрова, така ли?
Зимния демон на земята го погледна и се изправи.
- Не бих казал..Доста време стоях тук, не си ме отровил..Нали ни пазиш за нещо голямо, защо ти е да ни тровиш.
- Хубаво, ела с мен тогава.
Преди време, дори не беше виждал лицето му. Преди време този човек беше скрит в сянката на своя коридор и никой нямаше куража да го види наяве. Преди време в ушите на слугите му звучеше само гласа му. Той нямаше лице, беше сянка, която отвреме на време притежаваше хладни сини очи. Никой не беше видял как Дарсия беше дошъл до тук. Никой не знаеше какво представлява. До един ден, в който господаря излезе наяве, когато Муртаг видя лицето му, когато Канаши остана без господар.
- Канаши..Тя..Лесно ли се предаде?
- Беше много глупаво от нейна страна..Някак си, все още не мога да си обясня как можа да постъпи по този начин. Предполагам, страдал си за нея?
- Тя беше единственото същество тук, което ме разбираше
- Тук винаги можеш да загубиш нещо..Мраморната кула..Какво ли е това име за хората в селата.. Име на нещо, което мълвят на децата си, за да ги сплашат. Нещо, което са правели и преди три години, само че мълвейки името на Каз Модан.
- Ти не се разкриваш..Преди три години хората знаеха кой е господаря. Знаеха, че е жена. Сега не го знаят. Знаят само, че мракът се е възвърнал..Но кой стои начело на това..Мъж или жена, дете или старец
- Това не им е нужно. Че защо им е да знаят кой съм аз, когато им стига да знаят само, че отново има опасност семейството им да погине - той го погледна замислено, сякаш се питаше нещо, но така и не зададе въпроса си. Бутна големите врати на Тронната, където ги чакаше и храната. и се насочи към масата.
- Някак странно е да не знаят за опасността. Обичат познанието..Ездачите имам предвид, тях покори наскоро. Обичат да познават онзи, под чиято власт са.
- Сега знаят, че са под властта на мрака и това е напълно достатъчно. Сигурен съм, че няма да е голяма сензация, ако разберат, че палача, който обявяваше присъдите на бунтовниците всъщност е бил самият черен господар. Е, след Сянката на трона е застанал мъж, какво толкова..Толкова много са се сменяли през годините. Имало е години на мир..
- Питах се..Наистина ли се преструваш?Държанието ти..
- Държанието ми е такова, каквото на мен ми харесва в този момент. Мога да съм напълно различен. Уверявам те, че мога да се контролирам доста добре. Клайв, ти би трябвало да ме познаваш най-добре от всички. По-добре от Муртаг дори. Ти си първия, който дойде на пост при мен..Знаеш това, знаеш, че пред теб разкривах повече, отколкото пред другите.
- И въпреки това, всичко през което премина..Сега не мога да те разбера
- Не аз съм се променил, а ти..Ти си владетелят на Динзел, трябва да мислиш за замъка си, за планинските хора. Носиш отговорност, Клайв..Всички се променят малко или много с годините, но се променят и според това какво вършат през годините.
- Не съм владетел..Знаеш, че Динзел отдавна е паднал под мрака..И няма надежда да излезе от там. Короната на зимните демони вече не е корона, която да управлява планината. Планината вече няма владетел, планинските хора са разпръснати.
- Караш ме да говоря мъдро, нали? - Дарсия се усмихна и го погледна втренчено. Настана кратка тишина, в която сякаш го изучаваше, търсеше нещо в студените очи на зимния демон - Добре Клайв. Короната на зимните демони казваш
Господаря се обърна към трона си и се качи към него. Черната магия отново го обви и накара Клайв да извърне очи от светлината на чернотата. Странна работа..Когато отново погледна към Дарсия той стоеше на предишното си място, все едно не беше помръдвал. Държеше в ръцете си ковчеже, което сложи на масата, разбутвайки чиниите с плодове.
- За тази ли корона говориш? - каза тихо, когато го отвори и извади от вътре нещо блестящо. Беше корона, такава, каквато носеше върху главата си Муртаг..Щеше да носи след десет години.
- Къде я намери? - изненадано го попита зимния демон. Дарсия заобиколи масата и застана пред него усмихнато
- Забрави ли историята си?Преди много години, когато майка ми покорила Динзел, тогавашният владетел трябвало да коленичи пред нея в знак на вярност. Тя обаче не се задоволила с това. Казала, че Динзел принадлежи на мрака и никога няма да се откъсне повече от него. За да не успее, накарала владетеля да се закълне, че няма да прави тези опити. И за да му покаже, че мракът вече е върховен владетел, тя взела неговата корона. В тогавашните години, това означавало, че Динзел, планината, вече не съществува. Съществуна само Мракът. Динзел попаднал под робския мрак. Короната на зимните демони била взета, за да никога повече да не посмеят да се отъснат от робския свят на Вариаки Моуси. - той погледна предмета в ръцете си, после и Клайв - Короната винаги е била с нас, винаги, ако настанело време, чрез нея отново сме можели да повикаме последните зимни демони..Дори да е само един, то е нужен, за да покаже лоялността си към мрака. С годините майка ми трупаше нови и нови земи, които раздаваше на децата си владетели. Преди три години, Последната битка повечето земи се освободиха от нейното робство. Само едно владение остана под нашия мрак, защото никой не се интересува от Динзел, там толкова високо в планината.
Настана тишина, нарушавана само от биещите се отвън орки за парчето червив хляб. После Дарсия вдигна глава
- Предпочитам да се бия срещу владетелят зимен демон, отколкото с моя роб зимен демон. Предпочитам да убия владетелят на Динзел, отколкото робът от моето владение Динзел. Така че, както преди години майка ми е отнела короната от твоя праотец, то аз я връщам на теб
Зимният демон беше слисан и така и не разбра, кога Дарсия му беше дал предмета в ръце
- Но това означава че се отказваш от Динзел? - успя да попита най-накрая, докато Дарсия се настаняваше на масата
- Динзел отдавна показа, че дори и без корона, той може да се бие срещу злото. Няма смисъл да се опитваме да го задържим на страната на Мрака, когато той се стреми да възвърне своята независимост. Така че, владетелю на Динзел, ще споделите ли скромната..хм, скромния обяд с владетеля на Мраморната кула?

- Какво става тук? - вратата се беше отворила и ангела оглеждаше притеснено и двамата. Дарсия, седнал с лице към него и замислено вперил очи в картите на масата, които беше защтипал с крака, за да му е по-удобно, а и да ги вижда. И мъжа с гръб към него, който въртеше нещо в ръката си и умислено гледаше как господаря мисли над картите.
- Кевин Ру..Храната вече свърши.. - обърна се към него господаря, като вдигна поглед. Двамата с Клайв стояха спокойно един срещу друг, сякаш никога не се бяха карали, сякаш замисляха някакво нападение. Но Клайв се обърна усмихнато, нищо му нямаше, само нещо, което го беше мъчило отдавна, вече го нямаше.
- Алемаро!Той освободи Динзел..
- Какви ги годвориш?Дарсия не би..
Но се спря, явно беше истина. Дарсия не прояви никаква заинтересованост относно това, че Клайв говореше наляво и надясно за освобождаването на Динзел
- Защо? - ангела подозираше, че зад това се крие нещо, но още не беше разгадал точно какво. Господаря вдигна глава и се усмихна
- Всичко, което правя е моя работа, ангеле. Знаеш, че не бих ти позволил да се бъркаш в Мраморната кула. Не ти..Някой друг..Може би, но точно ти, светло създание..Не..
- Ти и на мрачните не позволяваш..Майка ти..Муртаг..
- Майка ми се бъркаше където не й беше работа. Относно Муртаг...Това е друга тема, която не ще обсъждам с теб сега..
Беше ядосан от нещо, което беше научил незнайно откъде. Явно си имаше проблеми, Кевин го усети по тона му, който беше коренно различен отпреди малко, когато беше говорил насаме с Клайв и го беше освободил от клетвата. Зимния демон също го беше усетил, не продума нито дума и двамата с ангела го оставиха насаме с картите
- Какво му става?Толкова бързо ли си мени настроението?
- Така е, когато си черен господар..Спокойно, Клайв, свиква се..Ти най-добре би трябвало да го знаеш.
- Муртаг нали не го прави?
- О прави го..Три години търпях неговото държание. Откакто загуби Арвен в Последната битка, той не можа да го превъзмогне. Мислеше, че е по негова вина. Едва тази година се окопити и стана онзи, който познавах преди три години. Иначе..Постоянно беше различен. В един момент го срещах спокоен, весел, в другия беше ужасно ядосан, идваше му да избие замъка и всичко живо по света
- Щом се е оправил, то няма опасност тогава.
- Да така е..Но не знам какво би могло да се случи сега..След падането на неговия дом, Драконовото царство. Но стига вече за това, казах повече да не обсъждаме тези теми
- Тогава обсъждайте как да оставите короната в Динзел - той отново ги стресна, очевидно му ставаше обичай. Сега беше спокойният Дарсия, усмихнатият, дружелюбен владетел, кроящ да ги убие един ден..
- Ще спреш ли да го правиш? - изръмжа ядосано Кевин, но не продължи
- Не, харесва ми..Та относно короната..Не може да остане в Мраморната кула. Какво избираш, как да я изпратя в замъка ти, Клайв?
- Трябва ли?
- Наложително е..Не мога да пусна теб да я отнесеш, защото ще се затвориш в Динзел и не ще те хвана повече. Кевин може да избяга, когато ти си там. Торн също трябва да остане.
- Не можеш да отидеш и ти..Изпрати Атрею!
- Атрею?Огнената птица?Сигурен ли си?
Клайв кимна. Знаеше, че ако Мерик беше горе, то щеше да разбере значението на птицата. А и Атрею му се виждаше най-доброто решение
- Хубаво..Тогава той ще занесе короната ти горе..Атрею!
Птицата долетя мигновено, сякаш беше следила разговора от горе. Дарсия погледна очаквателно Клайв, после се обърна и тръгна да проверява орките и съществата си
"Занеси я на Мерик..Кажи му да не прави нищо, нека защитава Динзел, но да не се опитва да ни спаси"
И птицата се извиси нагоре, докато Кевин я гледаше сърдито, и на него му се летеше, но..Тук беше невъзможно, беше позволил на черния господар да го окове в коварните си магии

"Сине на зимата. Не се тревожи за своето царство, що скрито е горе в планините вечни. Планини на зимата и студа, що крият в себе си познание и слава. Велики битки и безмислени походи, преминали през забравените планински пътища, сега там отново има хъс за живот, отново има надигнати към черното небе глави"
- Умно говориш, и странен е гласът ти..Някога и аз умеех да се изразявам така, както теб..Но забравих вече, Мраморната кула ми даде познанието и си го взе
"Ти пак можеш. Ти си тук отново и тук свършват земните ти дни, както и започнаха. Ти беше събуден тук за нов живот, с години обикалял дух на смъртно ранения Динзел. Покорен от лоша слава, загинал под тежестта на годините. Никой не обръщаше поглед нагоре, забравено бе владението, що някога закриляше планинските хора и онези, що търсеха слава из бездънните пропасти на Планината"
- Право казваш, роден бях тук за нов живот, и той ми даде сила, която преди не можех да си вдъхна сам. Онзи, който дойде насам, той го усеща, ако иска да остане тук по служба. Усеща злокобното влияние по тези места, но и онова, което ще получи, в замяна на службата си. Не всички са добре посрещнати в Мраморната кула, не всички се завръщат по родните места
"Онзи, който обикне тези места, той остава, за да следва своя път из тъмнината. Това е прокобата на нашите земи, но ние ги обичаме. Зимни демоне, Клайв Никравзи, който някога презрително наричаха просто Елфчето със снега..Усещам в сърцето ти нова сила, усещам нещо да те тревожи, кажи ми твоята тревога, за да се опитам да ти помогна"
- Не, не би могъл да ми помогнеш ти, повелителю на небето. Голяма е моята тревога, ала за нея не ще говоря аз пред теб.- той се усмихна и обърна гръб на птицата, за да се стресне отново от новопоявилия се Дарсия
Чудех се какво ще стане с теб, ако Кевин изчезне? - тихо попита, докато го гледаше втренчено
- Ще боли..И аз ще изчезна..Аз и той сме свързани..Завинаги..Алемаро, той.. - Клайв поклати глава и погледна Дарсия разтревожено.
- Отлично - каза някак тихо Дарсия и тръгна към ангела и Торн, стоящи наблизо. Застана пред ангела в очакване, нещо имаше, искаше нещо да направи.
- Отдръпни се - каза тихо на Кевин, но ангела не го послуша
- Какво искаш? - отвърна тихо, хващайки инстинктивно Торн за един от шиповете.
- Да се отдръпнеш - този път звучеше по-заплашително, но господаря така и не го погледна
- Нещо си замислил.
Мъжа пред него затрепери, ангела го беше виждал и преди..Държанието. Потръпна за миг, но не отстъпи. Дарсия вдигна глава, мъглата около краката му се развихри по-силно. Клайв не виждаше лицето му, но виждаше промяната, която настъпваше. И само от това го побиваха тръпки.
- Кевин Ру, казах ти да отстъпиш! - каза, глас, който Клайв никога не беше чувал от господаря. Но ангела едва ли щеше да отстъпи лесно, Дарсия можеше да го убие..
- Алемаро.. - прошепна тихо Клайв притеснено гледайки гърба на господаря. Кевин го погледна умолително, но..Трябваше да се подчини. После мъглата скри от очите на зимния демон гледката. Студена и мъртва, мъгла, която вече покриваше повечето райони в Драконовото царство и младите хора там умираха заради нея. Белокрилия излетя от чернотата като куршум, изпотен от новото чувство. От това, че беше попаднал в Отвъдното отново.
- Алемаро?
"Драконе, Дракон на нечистокръвния, драконски сине, чуй гласа ми!"
Глас от дълбините на чернотата, която беше обляла поляната, дори орките не можеха да видят надалеч, елфическите очи на Клайв помръкнаха, сетната светлина, която Кевин едва събираше в себе си тук изобщо не се усещаше.
Но ангела нямаше намерение да остави нещата така, ставаше нещо, което зимния демон просто усещаше, но не смееше да си помисли. Дарсия явно беше изпаднал в лошо настроение, а в такова можеше да направи каквото и да било. Хвана ангела, за да не направи нещо нередно, колкото и трудно да го удържаше, не искаше да го загуби.
"Драконе, Драконе на нечистокръвния, драконски сине, чуй заповедта ми!"
Звучеше още по-застрашителелно, Клайв се радваше, че не беше видял Дарсия, само гърба му. Кевин се разбунтува по-силно, но ако се наложеше зимния демон щеше да използва и магия
"Драконе!Дракон на нечистокръвния!Нека взема твоята сила, аз, твоят втори Ездач. Драконски сине, дай ми клетвата, която ми обещал!Умри в мрака, за да се родиш в него!""
Просветна червена светкавица, втора, трета..Започнаха да падат около тях, около ангела и демона. Но нищо не виждаха, Кевин не се отказваше, Дарсия изпълняваше втория си замисъл, беше взел Торн, сега го взимаше за себе си. Драконски рев огласи равнината, последван от червена кървава светлина. Мъглата, тъмнината, нищо не се разсея, но постепенно се сля с едно ново същество. Дарсия, вече го виждаха. Коленичил пред огромното ново същество, постепенно възвръщаш своя истински вид. Драконът, черния дракон нададе нов рев, оглуши Мраморната кула и втренчи кървавото си червено око в ангела и демона.
"Кой ме повика?Кои са моите нови господари?Кой повика Мрака на света, кой го съживи от младите години на Земята?" гласът на дракона прогърмя и заглуши ушите им за миг, Дарсия вдигна глава, вече възвърнал образа си рекордно бързо.
- Аз те повиках!Повиках те от името на двама, както и трябва да бъде.
Дракона се насочи към него и го гледа дълго
"Дарсия..Дарсия Моуси, сине на мрака. Ти си онзи, който ме повика от Мрака, за да създавам Мрак..Помни що си заложил в това, Дарсия Моуси. Помни, че и друг ме ръководи, но само ти можеш да ми кажеш кога да се подчинявам на другия. Изречи името ми!"
Мъжа долу се изправи и погледна към ангела и демона усмихнато. Ангела беше бесен, беше се отпечатало на лицето му
- Ще си платиш, заради Торн! - извика, но Клайв все още го удържаше, а Дарсия май нямаше нищо против да си "плати"
- Глаурунг!Баща на драконите, на всички дракони на Мрака!Добре дошъл, добре се завърнал в новото мрачно кралство, добре дошъл в Мраморната кула. Приветствам те, като онзи, който желае твоята намеса.
Дракона отново изръмжа доволно, беше ужасяващо същество. Кърваво червените му очи притежаваха магия, стара, колкото тази на ангела, макар и Кевин рядко да показваше своята. Но за разлика от ангела, магията в този дракон беше тъмна и зла. Тялото му беше същото като на Торн, същите шипове, но беше черен и смъртоносната мъгла го обграждаше, не се скриваше нито за миг. Глаурунг, от драконските легенди, онзи, който беше изменил на светлината и се беше подчинил на тъмнината
- Това е дракон, достоен за мрака, Кевин, Клайв.. - усмихна се Дарсия и кимна на новия си спътник да го последва

- Глаурунг..Надявам се да съм избрал добре
"Добър си в тези магии, мрачни владетелю. Щом успя да върнеш мен от Първите дни на света. Защото аз съм Глаурунг, баща на драконите, които и досега обитават света човешки. Мрачно е миналото ми и с марчни хора се обвързвам. Избрал си добър дракон, силен дракон. Но този дракон не е следван от теб, друг е Ездачът, седящ на гърба му."
- Казва се Муртаг, Муртаг Моуси, нечистокръвен владетел на Мраморната кула.
"Нечистокръвните..Да помня тези хора, също тъй зли, както и господарите, истинските господари. Но твоят полубрат, който броди по днешния свят крие злото в себе си, защото към друго клони сърцето му. Всичко върви по своя път и не ще ти кажа "Не се тревожи!" защото всичко може да се промени дори и след минути"
Двамата се спогледаха и Дарсия се усмихна.
"Седни на трона си" подкани го дракона и владетеля последва съвета му "Що дирят тук зимен демон и ангел?"
- Те са примамка..Примамка, която чака своята смърт
"Ще последвам това и не ще ги убия, докато не ми дадеш заповед за това"
Дракона се уви около трона и се огледа
"Лисицата?" изръмжа леко ядосано, а Дарсия впери очи в Матилда
- Мрачно създание, млада е, но добре ще служи на Мраморната кула за в бъдеще
"Не ще нападна и нея. Тук съм по твоя воля, тук съм твои заповеди да изпълня..Но бъдещето, което виждам аз с моите очи, не ще ме свързва то с теб, не и по този начин"
- Какво виждаш в бъдещето драконски владетелю?
"Виждам сянка, която си отива за винаги. Виждам скиптър, що предава се в нечия ръка. Виждам същество, могъщо черно същество е той, който ще управлява моя ум и разум, за да бъда аз пазител на Кулата на Мрака. Не ще бъдеш ти, защото кратък ще е твоят път"
- Аз ще бъда тук и ще направя каквото мога, за да променя стъпките по този черен път. Ти само следвай пътя, който на теб е отреден и не прави прибързани дела, които могат да развалят моите планове
"Твоите планове могат да те доведат до това бъдеще"
- Не зная какво ще стане утрешния ден, не зная какво ще стане следващата минута. Но върне ли се брат ми от тъмнината, в която е изпаднал, сигурен съм ще променим нещо за в бъдеще..Не знам обаче какво..Може би той е загрижен само за себе си, както се случва с мрачните владетели.
"Не го познавам твоя брат, не знам и не виждам добре в бъдещето. Аз не съм пророк, пророк трябва на твоята Мраморна кула"
- Не, не пророк, не ми трябват тези вещери..

Кевин се изправи и Клайв най-сетне го пусна
- Торн! - извика гневно ангела, но не направи нищо. Просто остана в снега, загледан в огромните стъпки на звяра

- Ще си платиш за това - вратата се отвори и дракона ядосано надигна глава, за да срещне ангела. Ангел, който изглеждаше твърде немощен пред силата на Глаурунг
"Кой си ти, кой ще си плаща?" попита го ехидно като обгради господаря си и се взря с кървавите си очи в Кевин
- Той!Чудовището, криещо се под приятелска усмивка. Махай се!
"Не ще ти позволя да се доближиш до него. Бий се с мен!"
Двамата се гледаха дълго и напрегнато. После ангела пристъпи напред, в светлината на чернотата. Белотата се усили, никога досега не беше изглеждал така заплашително. Това изплаши дори дракона, който в първия момент се сви неестествено покрай трона. Кевин се смали, стана дете, ушите му се удължиха неестествено дълго, крилата просветнаха и също се удължиха.
- Аз съм онзи, който наричаха едно време Джошуа, намереният край блатата, що не познаваше своя родина и майка. Аз съм Морган Лех, изправил се пред твоите деца, превел Великата скитница през планините, аз съм онзи, който се роди пръв на земята, когато тя беше млада и двамата с теб се познаваме от тогава. Аз съм Кевин Ру Уърт, баща на Драконския владетел, владетел на Драконовото царство, пазител на Клайв Никравзи. Аз съм Алемаро, син на Джинар, простият разказвач на приказки отвъд морето, прогонен от ангелските земи. Аз съм твоето начало и твоят край, аз съм твоят приятел и твоят брат. Ела и застани пред мен, Глаурунг, баща на драконите, първи между първите, когато на света нямаше нищо, само малците бродехме тогава из младите зелени поля и злото беше в своя зародиш.
Той стрелна съществото със своя ясен кафяв поглед и застана пред него, огрявайки го с омразната светлина. Дарсия не каза снищо, просто гледаше детето, гледаше ангела, такъв, какъвто винаги трябваше да бъде, стига да беше останал в родината си.
"Аз съм Глаурунг, първи между първите!" изръмжа дракона и тъмнината се сблъска със загиващата светлина на ангела. Но Алемаро, не..Нямаше да се даде..Нямаше да го направи. Светлината от сблъсъка озари всичко наоколо.
- Глаурунг! - извика нервно Дарсия и се изправи - Не е сега време за уреждане на сметки!Остави ангела на мира!
"Той започна пръв!"
- Нека, аз го заслужавам, аз убивам неговите приятели. Назад драконе, не искам да използвам сила срещу теб..Не сега, Кевин ми трябва.
- Алемаро! - извика друг глас от вратата, Клайв дишаше тежко и вдигна леко глава, когато произнесе името
"Тук не ще можем да се бием, мой враг от сътворението на света. Но почакай..Ти си тук, за да умреш и помни моята дума. Лично аз ще поискам смъртта ти, ангеле отвъд морето, Алемаро, сине на Джинар."
- Чакам те..Ще те чакам - те се гледаха на кръв и може би нямаше да свършат толкова скоро с битката. Но мисълта, че на сцената присъстваха други двама им пречеше..Предпочитаха да се бият насаме. Дарсия и Клайв можеха да им попречат и да стигнат до нерадостен завършех
"Не, Алемаро..Не ще оставя нещата така. Лично ще унищожа духът ти, силно вярваш в себе си..Но аз ще те прекършя на две..Защото аз съм по-могъщият макар и ти да си от първите, и да се водиш мой създател."
- Аз обикалях тези земи още преди теб, още преди мнозина други. Много загинаха, много се родиха, много се промени земята..Но аз доживях досега и се заклевам пред теб, че Дарсия не ще те ръководи, след като аз падна. Друга ще е твоята съдба, моята прокоба ще тегне над живота ти..Завинаги

Те все още се гледаха на кръв и никой не отстъпваше. Дарсия и Клайв пък не смееха да ги разтърват. Погледнаха се замислено, но поклатиха глави. Ангела се усмихна след думите си, засмя се, високо, живо. Глас, който рядко беше чуван в Мраморната кула. Тъй искрено никой не можеше да се смее. После тялото му се удължи, ушите се смалиха, крилата също. Пред тях си стоеше Кевин Ру, онзи, който всички те познаваха..Почти всички те.
- Кевин Ру, Глаурунг - започна тихо Дарсия. - За напред такива сцени ще има ли?
Ангела кимна безнадеждно, господаря въздъхна и слезе бавно надолу. - Принуден съм тогава отново да те заведа в затвора, защото не искам битки в моята зала..Не искам битки между теб и дракона, защото искам да те пазя за нещо специално. Ако убия демона ти какво ще стане?
- Ще загина с него.
- Ела с мен

Клетката долу беше малка, но Кевин, поставен в нея изглеждаше много странно. Загубил повечето си сила, предавайки я на сина си, сега се изморяваше по-бързо. Сега се беше свил в ъгъла и се беше покрил с крилата си, за да му е по-топло. Приличаше на голяма птица, спеше тъй спокойно, все едно Клайв гледаше малко ете, покрито с красиви бели крила.
- Защо е толкова ценен?Защо не затвори и мен?
- Моите причини са си мои, Клайв..Надявам се той не ми се сърди..Сам каза, че не може да мрази.. - господаря обърна гръб на клетката и се качи нагоре по стълбите.
- Всичко е наред, Клайв - гласа на ангела беше безгрижен и спокоен, както винаги.
- Кевин, какво е намислил Дарсия? - зададе въпроса и на него зимния демон. Лицето на Кевин се показа изпод перата и той се усмихна
- Той може да мисли сто неща и всичките различни. Стига Клайв, не се притеснявай. Каквмо би направил ако имаш десет дни до края на света?Живей, Клайв, живей, забавлявай се, доколкото това е възможно в Мраморната кула. Той това те е оставил да правиш докато замисля своите дела. Не мисли за мен, преживявал съм и повече - ангела намигна и отново се скри под крилата. Зимния демон го гледа замислено, докато отгоре не дойде зова на господаря. Завари го пред редица орки
- Как мислиш този или този? - попита го когато го забеляза, посочвайки двама по-широкоплещеши и много по-грозни орки.
- Какво? - не го разбра Клайв и погледна с погнуса съществата
- Кой е по-добър за армия?
- От дясно...питваш се да ме отклоняваш от моите важни теми за мислене, нали?
- Много си прозорлив! - похвали го Дарсия и кимна на орка, който се отдели и тръгна на дясно. - Харесвам те Клайв, винаги е било така..С теб се научих да управлявам тези същества. Извинявам се, ако присъствието ти по-рано тук ти е донесло някаква болка..Сега Клайв разходи се, живей, радвай се..Когато дойде време, аз ще ти кажа какво следва..Може нещо да се промени, не губи надежда..

"Белегът те изгаря"
"Млъкни!Да не мислиш, че не зная...Беда ще е за детето, което ще поеме моят дух"
"Никой не ще поеме твоя дух..Ще се опиташ да използваш дете, но то няма да издържи, ще умре..И след години ти ще се преродиш, но взел нейното тяло, нейните мисли..Но тихо заспал дълбоко в душата й. Ти ще се върнеш, само за да наблюдаваш света през детските очи на детето, вече няма да си същия..Само ако някой те събуди от съня, ако някй те предизвика..Ужасно ще бъде тогава момичето, защото в неговите очи друга ще бъде заплахата."
Той стисна ръката си в юмрук, гледайки червената жилка
"Но.."
"Умен си"
Той се усмихна после се засмя
- Винаги сте нямала кураж да унищожите децата си, майко - засмя се високо, все едно тя още беше тук. Беше се дала, беше успял да я убие, тя намаше сила, а и се страхуваше за него..За него..Та той самият нямаше надежда за себе си. Обви ръката си с черната магия, жилката се премахна сама без проблеми. Тази сила, като се замислеше никога досега не беше я разгръщал никога не се беше замислял за нея. Говореше се за нея, дълго беше слушал какви ли не неща..Но беше мислил, че не я държи в себе си. Но явно беше сбъркал. Но толкова лесно ли премахваше заплахата на майка си?Нима това беше нейната сила?Лъжлива ли беше?
- Кажи ми...Правилно ли постъпих?
"Заслужаваше си го..Време й беше, а и знаеше преданието. Дарсия, страхувам се, че си запознат с много легенди и много исторически факти, но историята на тъмнината не познаваш" дракона впери изучаващ поглед към него, надигайки черната си глава
- Мисля, че отдавна чух това предание, като в сън. "Кръв от моята кръв кръвта ми ще отнеме". За това ли говориш?
Дракона кимна много значително и доволно се излегна отново на студения под.
"Спи!" това го обори почти внезапно, а той не можеше да не се подчини на тези слова..Видя..Видя..Нямаше значение. Клайв го видя много по-късно как бясно удря вратите на кулата и бърза на някъде, но предположи, че пак е променил настроението си, както правеше на последък. Дракона го последва, заканително огледа зимния демон, после нервно затича леко клатушкайки се след Ездача си
- Какво става? - чу после орките да си говорят
- Дарсия, господарят..Възнамерява да направи нещо - измърмори недоволно друг орк, а първия поклати глава
- Какво е този път?Драконите не му ли стигат?
- Не е нападение..Или ще убива или..Не, не искам да си го помислям, бесен е на нещо. Но сигурно трябва да свикваме..
Двамата орки поклатиха глави, докато над тях разни летящи кръжаха и издаваха уплашени звуци. След малко черния дракон излетя с Ездача на гърба си и се насочи на север, където Дарсия рядко стъпваше..Явно искаше да остане насаме.
- Клайв!Ако обичаш, качи се в стаята ми и намери мегила ми..Ще съм ти благодарен - извика отгоре, дракона летеше наистина бързо. Въпреки различните чувства, Клайв все пак се качи горе в стаята на господаря, за да потърси оръжието. Намери го точно когато до прозореца се долепи голямото кърваво око на Глаурунг
"Хайде, същество нищожно..Дай оръжието" заповяда той като изръмжа. Клайв се усмихна и преди го бяха заплашвали
- Нищожното същество може да те завее докато летиш спокойно и се чувстваш в безопасност - каза тихо, но заплашително и подхвърли двойния меч към ядосано проблясвящото око. Хвана го ръка с черен Гедвей Игнасия, все едно някой беше експериментирал със себе си.
- Нося ти подарък - тихо каза Дарсия, изглеждаше някак измъчен. После дракона излетя отново на север, за да се покаже нещо друго. Много черно изглеждаше то на фона на тъмнината, но въпреки всички промени, Клайв го позна
- Канаши!
Тя влезе спокойно в стаята, изглеждаше много по-голяма и по-разбрана
"На вашите услуги, господарю" каза тихо, гласа й криеше откъде всъщност беше дошла тя. Дарсия явно я беше съживил от мъртвите, той обичаше да го прави, поне така изглеждаше. Очевидно имаше план

Светкавичната буря се усили..Гръм подир гръм...Удари върха на Кулата и накара сградата да се разтресе. Клайв залитна, после беше погълнат от внезапната тъмнина. Пак ли експериментираше?Какво се опитваше да направи?После през отворения прозорец заедно с мрака долетя и мъртвешката студенина, онази, която Дарсия издаваше само ако беше ядосан, и то много. Канаши завъртя светещите си очи в мрака, после изчезна, сливайки се с бурята навън. Навън..Крещяха, тичаха насам-натам, падаха, покосени от внезапните червени светкавици. Той наистина беше засилил нещо..Мраморната кула се разтресе от нови червени светкавици и Клайв отново се удари в стената свъсено. Хвана дръжката на вратата и се огледа. Нови потоци тъмнина навлязоха през прозореца, заедно с още мъртвешка студенина. Някъде долу орките пак крещяха, а нещо друго сякаш разрушаваше цялата сграда. Долу започнаха да падат летящи същества, от муцуните им течаха струйки кръв. Нови потоци все тази ужасна тъмнина, все едно опитваща се да завладее света..И може би го правеше, може би се разтилаше вече надалече, но какво целеше той с това.. Нов трясък, този път идваше от долу.
"С мен ли си?" попита посърналият в студенината глас, а Клайв се огледа инстинктивно. Нов залп червени светкавици премина покрай прозореца, накара няколко орка да замрат завинаги и се насочи сякаш предварително знаеше пътя си, към по долния прозорец.
"С теб съм!" заяви твърдо Клайв, като по магия се откъсна от треперещата стена и се насочи към прозореца. Протегна ръце, стоеше пред посърналата гледка..Снега беше опръскан с кръвта на орки и същества, на хора, които бяха дошли да търсят подкрепа от черния господар за нещо. Чу се нов оглушителен трясък, но Клайв не се и помръдна.
"С теб съм" повтори, сякаш на сън. Тъмнината го обгърна, но този път не..Този път беше този, който чакаше отдавна. Ослепителната светлина го заслепи и се сля с него, той го очакваше. После не си спомняше много. Знаеше, че беше отворил очи и беше съзрял света с очите на някой друг..Вълшебни очи. Помнеше, че без да го усеща беше стъпил на перваза и беше скочил, но не беше паднал. Крилата се разпериха и той премина през мъртвите същества. Видя кървавите очи в мрака, видя червените светкавици. Отвори уста и каза нещо, но не го разбра нито пък го чу. Едни яростни хладни очи се показаха от мрака, ужасяващата усмивка се разтвори в смях, който не чу. Той каза нещо, острието проблясна..Но той държеше в ръце своя жезъл, своя голям и светъл жезъл. Осветил люспите на черния дракон, той говореше нещо..Какво?После сбълъкът..После смехът, после червената и бяла светкавица, осветеното на милиони километри черно небе..Розовата светлина от сблъсъка ги обгърна..Всички те..После след белотата настъпи чернотата..Тишината..Той задиша със собствения си дъх, почувства себе си, почувства трева под себе си и отвори очи. Виждаше сиво и нерадостно небе над себе си, но стоеше върху земя, зелена, обградено с трева място. Стресна се и се размърда. Хиляди радостни въздишки и дори ръкопляскане и викове.Той се изправи неразбиращо, за да се срещне с хора..Хора, защо толкова радостни бяха те сега?Къде беше дракона, къде беше съществото върху него.
- Клайв Никравзи? - гласът го стресна и той впери очи в жената, която беше произнесла името му. Тя се усмихна в разбиране, беше той..Приближи се, само за да зимния демон да забележи нещо, което беше забелязвал и преди..Някъде.. - Добре дошъл в новия си дом - каза тя тихо като го погледна с зелените си очи.
- Арвен? - успя да измърмори той тихо и несигурно, беше я виждал само веднъж в спомените на ангела. Тя кимна радостно и се изправи
- Вече не си сред живите, твоят час дойде..Добре дошъл сред нас.. - каза вече по-силно докато той се изправяше
- Но..Какво стана..Алемаро? - затърси го с надежда, но се сети, че той едва ли е тук. Тя го погледна някак жално
- Битката ще се помни..Глаурунг беше наказан достойно..Друг път ще разбереш подробности. Алемаро беше твоят ангел. А ангелът никога не изоставя онзи, който пази - усмихна се и направи път на някой.
Той беше облечен с пътни дрехи, имаше изморено лице и яздеше едно вълконещо. Беше млад, странно млад. По дрехите му все още личаха белите пера, на вече несъществуващи крила.
- Клайв - каза тихо като се приближи заедно с Алзиеа
- Но..Не разбирам
- Вече не съм ангел..Предадох тази поличба на Скай Гондорски. Аз съм тук, за теб, за нея..Защото има хора, които обичам, а те са тук, само тук мога да ги намеря.

Някъде много далече, където мъртвите не можеха да стъпят вече някой успя да си пробия път сред отломъците, като възтанови обичайния мраз и мрак. Той премина през окървавения сняг и падналите същества и орки, огледа се.
- Пречките, които успях да заловя са премахнати - каза на глас, макар и да беше сам - Време е да потърся другите.. - той прескочи тялото на голям орк и заедно с черната Канаши влезе в Кулата.