Мракът и зимата

Те стояха един до друг и се усмихваха. Бяха много различни, но и си приличаха.
- Не разбирам, Алемаро.. - прошепна зимния демон и вдигна глава.
- Много неща има да разбираш - намигна приятелски бившия ангел и двамата с Арвен се усмихнаха. Наколо сновяха толкова много хора, но Клайв се радваше, че не го карат да става и да върви.

Някъде далече в един безрадостен свят един мъж стоеше на трона и, стискайки в ръка нещо, втренчено гледаше вратата, очаквайки някой да се появи всеки момент.
- Канаши, Матилда - каза съвсем тихо, а те се отдалечиха. Дарсия въздъхна и погледна нещото в ръката си. Беше успял да го вземе от Муртаг през последната им среща. Беше черен плат с отровно зелен знак върху себе си. Беше се чудил за какво му е, докато не се беше досетил за..картината..Картината на нечистокръвните, където през годините толкова много бяха прибавили своите си неща..Беше разноцветна картина от платове, различни с различни знаци..Може би това беше последното късче, за да с9е отвори тайната..Онази, която чистокръвните не знаеха и до скоро изобщо не бяха подозирали за нея. Хю, онзи Хю беше сложил тази традиция и естествено тя беше продължена. Въздъхна, после щракна с пръсти и се изправи. Небето проблясна отново с мрачната си светлина, а пред него се появи дребна трепереща фигурка. Той я загледа злонамерено, докато тя приемаше форма. После се раздвижи и огледа уплашено
- Сър, не бях аз! - изпищя момичето, като падна на колене уплашено от погледа, който беше паднал на нея.
- Аз пък си мислех, че си ти - гласа му беше тих, но зловещ, очевидно беше ядосан на детето и не смяташе да му прощава.
- Сър, моля ви, моля ви, не съм виновна за това. Вие знаете, бихте го усетили.
- Сайва..Споменах ли, че Муртаг е изчезнал от лицето на земята
- Сър, моля ви не наранявайте хората на Калем!Моля ви сър, всичко се случи по вина на..
- Тишина!Много съм разочарован, Сайва - той започна да обикаля около нея, замислено вперил яростен поглед в нея.
- Сър.. - сълзите започнаха да се стичат по бузите й и тя започна да хълца - Не успях сър
- Знам..Вместо това той те подведе..Знаех си, че Муртаг ще те оплете в добротата си. Разочарован съм, Сайва..
Той вдигна ръка и момичето изкрещя, като се просна на земята. Той се приближи намръщено и отново я погледна - Време е да те накажа за това - той изкрещя последната дума и накара момичето пак да изпищи. Нямаше кой да я спаси, заслужаваше си го..А на него му действаше така добре..
- Разочарован съм - каза пак тихо в мрака, докато детето изпищя отново.

- Проклятието..Няма го вече? - той погледна с надежда ръцете си сякаш очакваше да ги види почернени и оковани. Кевин се засмя
- Вече го няма..Клайв вече нищо не застрашава теб и рода ти - каза тихо и двамата с Арвен отново се спогледаха.
- Очаквахте ли..Да се появим? - извърна се този път към Арвен, която се смръщи и поклати глава в знак на съгласие
- Да..Светът доста се промени..Туксме под напрежение..Странни неща се случваха напоследък - тя го погледна, сякаш очакваше той да я опровергае. Но зимния демон просто склони глава и замислено започна да стиска и отпуска юмруци.

- Сър..Моля ви..Сър - тя вече кашляше кръв, когато ръката спря да свети и той отново я погледна. Не смееше да впери поглед в него, той сякаш беше отровен за нея. Изкашля още една храчка кръв и се опита да стане, но не можеше. После усети ръката на господаря върху рамото си и отново стисна очи, той нямаше да спре до тук. Но Дарсия не направи нищо, усети и другата му ръка и отвори очи, когато вече се отделяше от земята.
- Сър? - подшушна почти нечуто, докато той я носеше на ръце през тъмния коридор. Беше възвърнал човешкото си изражение и сега се усмихваше мило, бащински.
- Мисля, че това ще те научи за в бъдеще, Сайва - каза тихо и спокойно, докато отваряше с крак някаква врата и слизаше надолу към студа
- Съжалявам сър - каза пак детето, обнадеждено от топлата усмивка, хвана притеснено ризата на господаря и се огледа
- Време е да поспиш малко, Сайва - каза той отново, а тя се стресна, когато пред нея се появи чисто бяла стая, изградена изцяло от лед.
- Сър..Моля ви - изпищя, опита се да го погледне, но той безцеремонно я откъсна от себе си и я положи по средата на стаята, върху нещо като маса от лед. Гърба й се залепи мигновено за повърхността и тя огледа всичко наоколо с уплаха. Отново усети ръката му, този път върху главата си, явно проверяваше нещо.
- Сър - проплака отново, но Дарсия не й обърна внимание. Тя усети върху краката си ледената обвивка, ръцете й се залепиха и заледиха. Но не беше студено, беше топло и уютно. Тя погледна със страх сините очи, които проверяваха нещо и той тихо мълвеше думи на непознат език.
- Лека нощ, Сайва - каза съвсем тихо след малко, като отвърна на притеснения й поглед с укоражаващ. После детето усети как изпада в чернотата и задиша по-спокойно. Дарсия се изправи доволно, избърса струйката кръв, която се стичаше по лицето й и се усмихна.
"Както си и мислех..Сега само чакането остава..Не ще е интересно и дълго ще е но.." той поклати глава, излезе от стаята, затръшвайки ледените врати зад себе си и се насочи навън с нова цел..Не знаеше каква, знаеше само, че нещо го вика и нещо трябва да направи.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Колко интересно. Няма го!? Къде ли се е запилял? - чуваше се тихо съскане. Хеби най-накрая беше стигнала до кулата. Змията не беше бързала и й беше отнело доста време. За жялост чвно Дарсия го нямаше.
- Е не ми остава нищо друго освен да те чакам - изсъска отново влечугото и се скъта в един ъгъл.

"Но.."
- Не ми противоречи - той погледна черното същество, което кимна разбиращо и предпочете да се отдалечи и да пресрещне няколко от своя вид. Само снегът показваше миналата битка, всичко друго беше изчезнало. Той огледа още веднъж околността и се изправи. Не му се слушаха глупостите на приближаващите се..Същонст, по-добре беше въобще да не ги вижда. Затова побърза да се скрие в чернотата на входа и да ги загледа от там. Бяха наистина глуповати. Нещо започна да обикаля около краката му, отпървом го стресна
- Матилда, мислех, че е време да се наспиш..Признавам, нахрани се по-добре от мен - той се усмихна на разтревожената на вид лисица. - Има ли нещо?
Тя явно очакваше точно този въпрос, като започна да обикаля по-силно и да издава странните си звуци.
"Какво й става?" той обърна поглед към съществото на входа и се намръщи
- Казах ти да не ме следиш, имам работа..Хайде Матилда, заведи ме
Наложи се да накара лисицата да се обърне, двете същества се гледаха на кръв
"Аз бих могла да ти послужа повече" нагорещи се Канаши, докато Матилда трепереше вече с гръб към нея.
- Виж, върнах те не за да помагаш на мен. Точно сега не желая да се месиш. Може би Матилда не ти се струва много подходящо същество за мен?Мога да ти кажа, че е много по-добра от теб.
Лисицата вече се беше скрила и той побърза да я последва преди да си промени мнението и да върне Канаши откъдето я беше взел. Съществото нямаше намерение да го остави..Имаше някаква цел.
- Не мислех, че си толкова загрижена за мен - подсмихна се като спря с гръб към нея - Върви
"Трябва да.."
- Върви! - извика без да я погледне, вече му се гадеше от всички тук, затова искаше да замине, искаше да види какво става в Драконовото царство. Лисицата дращеше по вратата на Тронната
- Добре, добре..Спокойно Матилда - той отвори вратата и пусна лисицата вътре. Последва я, нямаше нищо, което да го притесни. Тя явно беше намислила друго, просто се сви на трона в дъното и го погледна със светещи очи
- Искаш да остана тук? - предложи след малко, след като лисицата не помръдна нито веднъж. Матилда заклати глава, нещо наистина я тревожеше - Добре, тук ще стоя. Но знаеш, че мислех да замина..Щом мислиш, че трябва да остана - той се настани на пода, и без това нямаше да замине скоро, защото само като видеше новаците отвън всичко му причерняваше. Но беше си виновен, той си беше виновен, беше избил половината Мраморна кула само заради прищявката на дракона. Отново погледна лисицата, която трескаво се оглеждаше на всички страни. Защо беше оставена там..Една лисица без магическа мощ, без нищо магическо, дори нямаше глас..Беше оставена да пази едно беззащитно хлапе, но с какво можеше да го запази..С лая и зъбите си ли..Може би не изглеждаше точно както Дарсия си го представяше, но само за това му беше хрумнало да мисли.
- Матилда.. - каза тихо, а лисицата го погледна разбиращо, макар и да нямаше глас двамата лесно се разбираха. - Искаш да ме предпазиш от нещо ли?
Тя кимна, приличаше на човек, превърнат в лисица..Кой знае можеше и така да е, но едва ли. Доколкото си спомняше кратките разговори с Джулио Матилда се беше родила лисица и никога не беше била нещо повече от това..

Беше..Тихо..Тя беше заспала, беше се успокоила..И Мраморната кула отново беше потънала в обичайната си тишина. Той още я гледаше замислено. Лисицата, която беше решила да остане с него. С него ли?О не, тя не беше за него, беше сигурен в това. Както и Глаурунг, както и Канаши. Те бяха повикани от него, но със съвсем друга цел, не за да му служат. Поклати скръбно глава и въздъхна. Не, Глаурунг..Вече не беше за него, клетвата на ангела беше застигнала призрачния дракон. Само Матилда..Не я чувстваше като собствено същество и явно и тя щеше да си отиде скоро, но нямаше значение. Изправи се и тихо излезе от залата, не можеше да стои на едно място..По-добре му беше горе, в библиотеката. Там беше заобиколен от книги и поне можеше да отвлече вниманието си от света. Беше се постарал отново да върне помещението в нормалния му вид, че дори и се беше престарал. Всичко беше подредено и почистено, по азбучен ред, а опитите на майка му стояха в ъгъла на стара масичка. Влизайки побърза да запали факлите и да повика няколко книги от лавиците. Отдавна не беше практикувал магия, трябваха му наистина сериозни упражнения. Беше се опитал, но не беше сигурен без жезъла..Странно колко лесно ангела го беше пречупил. Дарсия поклати глава и се настани на стола близо до прозореца. Навън черното небе проблясня отново застрашително, но Дарсия не обърна внимание. То беше първия му опит да се върне към онова, което го бяха учили. Можеше но..Беше забравил как става..Наистина от кога не го беше използвал. Всъщност беше открил, че без жезъла му е много по-лесно. Щракна с пръсти, за да запали още една факла над себе си и се зачете в първата книга от купчината. Колко приятно беше да не прави нищо точно сега..Откъде беше дошъл този мързел?Нямаше значение, точно сега наистина нямаше друга работа..Тишината, която беше покорила кулата отново този път му харесваше. За пръв път нямаше орки, които да мърморят за нещо. Имаше, но се криеха дълбоко, далече..А новите още не бяха дошли
"Интересно, интересно" усмихна се господаря след миг и вдигна поглед от книгата, после я затвори с трясък. Защо пък не?Остави четивото на масата и замислено се вгледа навън..Може би..наистина..Но се страхуваше да го направи..Не, какво пък, как беше го правил преди, това, че Муртаг го беше разкрил тогава..Нищо не се беше променило. Ядосано стисна ръка в юмрук, като изпусна няколко червени светкавици и се съсредоточи.
- Нищо не се е променило! - измърмори на глас намръщено, спомнил си онзи ден - Не се е променило! - изкрещя после, факлите угаснаха и го оставиха на тъмно. Червените ивици, които преди бяха светкавици започнаха да се плъзкат по пода и излязоха изпод вратата на библиотеката. Дарсия затвори очи и отново се намръщи. Колко отдавна наистина му се струваше това, но вече беше време да се заеме по-сериозно. Ивиците обиколиха почти цялата кула, но той се отказа някъде по средата. Защо?Това не беше нужно..По-добре беше да се заеме с нещо друго. Замислено запали отново факлите, за да впери поглед в блестящото заглавие на друга книга. Взе я заинтригувано и я разтвори. Беше богато украсена и изписана с руни, които той отдавна не беше виждал, но го накараха да се усмихна. Имаше големи илюстрации на какви ли не същества, хора, растения, руните бяха изписани на ръка с червено мастило, наподобяващо кръв. Имаше и много карти.
"Е, това вече ще ме извади от скуката" замисли се и облягайки се назад отвори книата на първата страница. Интересното беше, че книгата все едно беше от съвсем скоро, а той не си спомняше да я е виждал преди. Но след като прочете първия ред вече знаеше какво държи в ръце..Нещото, което беше поискал, но не мислеше, че ще получи някога..Странно..Защо ли Кевин беше решил все пак да я остави
"Досещам се за намеренията ти" измърмори на ум, но все пак прелисти книгата и отново се зачете. Беше четиво, което сякаш те омагьосваше и те караше да четеш. "Знам за какво си я оставил..Знам.."
Той стисна кориците ядосано на път да подпали четивото, но все пак не можеше. Тя не беше негова собственост, макар и да беше оставена тук. И колкото и да не искаше да мисли за това, тя беше нещо, което трябваше да запази и...Поклати глава за да отпъди бързо тези мисли и се зачете този път по-спокойно. Ангелът винаги ли постъпваше така?Изненадващо раздаваше подаръци, когато най-малко се очакваше да го направи..Както и да е, смяташе, че след като книгата беше тук можеше да я прочете

"И той дойде, дойде за да се видим..И ти беше там и ти видя, Скитнико незнаен, защото това беше Света, това беше краят..Той падна, падна в бездънната бездна и само викът му оглаи околните сухи треви. Ти стоя до мен, видя го, ти беше там, видя го.."
Затръшна книгата и се облегна назад. Какво нередно нещо имаше тук?Дали трябваше пак да го направи или пък да се отдадеше на мързела..Напоследък това повече су се услаждаше, докато чакаше Муртаг да се появи най-сетне. Метна книгата на масата и се изправи, като излезе бързо от стаята. Отново прати червените жилки пред себе си, за по голяма сигурност и с повече съсредоточеност го усети. Присъствие, което преди не бешще познавал..Може би се бяха срещали, но..Както й да е..Ако беше важно, той си беше тук..Винаги..Вече нямаше къде да отиде. Слезе надолу по стълбите, за да се шмугне тихо през една отворена врата.
- Наистина е..красив - каза едната чистачка, докато се качваше на перваза, за да измие прозореца.
- Не говори така!Той има уши навсякъде! - веднага изтреля другата
- И очи мадам - прекъсна я Дарсия, това беше интересно. Отдавна не беше завързвал разговор с човек, или само така му се струваше?Двете се стреснаха и затрепериха в студенинта, но той нямаше намерение да ги наранява. Подсмихна се и излезе от стаята, тръгвайки надолу. Отново се озова в Тронната, където Матилда се беше разбудила и обикаляше нервно
- Спокойно, Матилда - усмихна й се пак, после се настани на трона - Заминавам, днес..Реших го

- Наистина ли? - той се изправи изненадано, оркът пред него поклати глава и се огледа, сякаш очакваше нещо да го порази. - Впечатлен съм - усмихна се господаря и тръгна към вратата с обичайната си усмивка. Навън го чакаха, интересно. Той отвори вратите, накара орките да му направят път и застана пред момчето, свъсило се срещу портите
- Впечатлен съм - отново повтори, този път пред момчето - С какво ще съм полезен?
- Със смъртта си!
- Опасявам се, че едва ли на теб ще ти се отвори възможност за това. Довел си обаче и някой друг..Нали Мерик?
Лилавокосото момче се намръщи и пристъпи няколко крачки напред.
- Можеше да ме предупредиш
- Не мислех, че е толкова скъп за теб..Клайв беше зимен демон, ти си летен..Какво те свързва с него?
- Приятелство.. - изсъска момчето, докато зад него едно друго дете се опитваше да се откопчи от двамата Ездачи.
- Приятелство, естествено - Дарсия се замисли, после погледна и другото дете - Само двамата ли сте дошли?Ти и младия зимен демон..За какво ти е той?
- Не съм искал да идва..
- Разбирам - той слезе по стълбите долу в снега и отново ги погледна. Орките тръгнаха след него със свирепите си физиономии, но той ги спря с ръка. После свали меча от колана си и другите оръжия - Не съм въоръжен, само магията нося в себе си, нея не мога да сваля...Хайде, като съм полезен само със смъртта си..
Детето се намръщи, но не помръдна. Няколко минути всички стояха като заледени, после Дарсия се усмихна и раздвижи
- Щом така..Поне да ти дам това, не ми трябва - посочи прозореца на библиотеката горе, откъдето падна нещо, увито в бяла коприна.право в ръцете на детето. Докато Мерик се чудеше какво е, Дарсия тръгна към тронната си, изобщо не му се занимаваше с тези деца точно сега
- Къде отиваш? - изкрещя му може би младия зимен демон и го накара да спре
- Вървете си, щях да ви навестя по-късно..Сега опасявам се пътешествието ми поема в друга посока - каза тихо, после се скри в тъмнината. Едва ли щяха да си идат..В най-лошия случай ще трябваше да ги прогони с магия..Имаше си свои планове за тях и те идваха в неподходящо време.
- Не ги закачайте - заповяда на стражите покрай себе си и влезе навътре

- Дарсия! - правилно беше предположил, странното беше, че това му харесваше някак
- Кажи.. - без да се обръща влезе в залата, където лисицата настръхна при вида на непознатото дете.
- Ти каза, че има време..Не им остави шанс!
- Запознат ли си с нещата тук?Не?Мерик, тук колкото и да ти е странно има малко различно мислене от твоето.
- Говориш като брат ми..
- Разбира се, че ще говоря като брат ти..Опитал се е да те научи, но и аз виждам, че не искаш да го възприемеш..Не всички хора мислят еднакво Мерик.
- Ти си им обещал..
- Присъствал ли си през последните дни в Мраморната кула?Знаеш ли какво са правили Клайв и ангела му?Отговори!
Детето заекна при сменянето на тона, но след малко се овладя.
- Не - призна си тихо и наведе глава
- Те бяха наясно, знаеха, че са тук, за да се сбогуват с живота..Беше въпрос на време..
- Но..
- Искаш да се вкопчиш отчаяно в нещо..Дпомена брат си..Не ти ли е казвал, че отвреме на време губя търпение?
- Той каза, че стига да искаш може да станеш на наша страна, но просто вие двамата винаги ще носите черното в себе си
- Естествено, не може да избягаш от пътя си толкова лесно..Мерик върви си, щом моите обещания нямат смисъл, то ти казвам тогава, че и твоят ден ще настъпи..Не е днес..
Настъпи тишина, така й не беше погледнал момчето, не знаеше дали е ядосано или искаше да направи нещо друго. Може би темата за Клайв криеше нещо по-дълбоко. И се оказа прав, усети нещо да лети във въздуха. За изненада на момчето господаря не се затрудни да хване зелената лиана, изтреляна към него в гръб
- Лошо е да нападаш в гръб, не са ли те учили?Знаех, че не си дошъл тук само да водим безмислени разговори. Имаш заповед, нали?Искаш да разбереш нещо..и да ме убиеш по възможност..Не успя ли да преминеш през магията на пророчицата?Не успя ли да я надвиеш? - той се обърна и забеляза отнесения поглед на Мерик, сякаш детето се беше вкопчило за нещо далечно. - Мислех, че тя знае, че твоята магия още е много слаба.
- Тя знае какво прави
- Не!Не знае, мисли, че може да праща когото и да било, да завладява ума на всекиго. Само един човек е успял да победи магията й..Тя не е могла да го превъзмогне и е решила да измъчва повече хора
- Не говори така за Елмазия!
- Елмазия е пророчица, която се мисли за всесилна, последователка на майка ми, която едвам се отскубна от нашите владения. Опита се да се потули..Никога няма да тръгне по "правия" път
- Дарсия...Ти ги уби
- Естествено, че това ще повтаряш, изпратила те е да ме убиеш, но е така слабоумна. Как ти, младото момче, което почти не познава силата си ще се изправи срещу онзи, който я познава..Не, може би е усетила несигурността ми и е решила да се пробва..Но не..Можеш да й предадеш, че все още имам мъничко разум, не съм като нея.
Пусна растението и насочи другата си ръка към детето.
- Мога да взема откуп, защо не? - каза тихо, после с едно замахване накара младия демон да изчезне от поглед. Знаеше, че доста е позанемарил магиите, сега го беше изпратил не точно където трябваше, но..Можеше да се прибере..Поклати глава намръщено, после привлече с друга магия скритото дете пред вратата. Наистина му трябваше по-сериозна подготовка, излагаше се..
- Наталио..Сега можем да си поговорим по-надълго..Какво ще кажеш - усмихна се на хлапето, което се мръщеше, но не можеше да помръдне, вратата беше запечатана с магия, предназначена само за него, за Нат. - Спокойно, теб няма да убия..Накрая може би, ако Ним остане жив..Трябва да има поне един зимен демон..

- Не е приятно..Нали?
Въпросът прозвуча някак замислено след напрегнатата тишина. Той стоеше пред него на трона си. Той никога не беше виждал черен господар. Може би само на снимки, но те го плашеха. Майка му му вдъхваше сила, за да се справи със страха, но нея я нямаше тук сега. Погледна го отново, мисълта, че майка му можеше да убие един от тях..Дали само се хвалеше?Казваше, че ранила смъртно Муртаг, но момчето някак не вярваше на това.
- Кой е Муртаг? - реши да пита, което прикова вниманието на господаря и Дарсия се усмихна
- Мислех, че майка ти е обяснила за него..Той пази баща ти.
- Знам само за Ним..Но тя отбягва да говори за Муртаг..
- Може би защото е свързан с мен..Той е мой полубрат..Тя ни мрази
- Не ви мрази..
- Стига, Наталио..Само ангелите не мразят, това поне го знам. - той погледна момчето изучаващо, това да говори с малки деца му харесваше, стига да беше в добро настроение. Нат..Това дете му навяваше някакви спомени, фалшиви или истински, не знаеше. Подпря главата си с ръка и се усмихна
- Познавал ли си ангели?
- Не..Никога..За това трябва да питаш така интересния Муртаг
- Мерик каза, че Муртаг му е брат..Объркан съм
- Бащата на Мерик е баща и на Муртаг, моята майка е майка на Муртаг..Той е нечистокръвен господар..
Навън олелията се усили, но това привлече само погледа на детето, макар и нищо да не можеше да види.
- Хубаво е да си малко далеч от майка ти..Дълго е промивала мозъка ти..
- Майка ми е..
- Не!Не говори за нея, аз я познавам много добре..Чувал съм за нея и то много. Наталио, по-добре е да си далеч от нея. Едва ли моя съвет ще бъде последван, но..Сигурен съм, че не само аз смятам така..
- Тате..За това ли я е напуснал?
- Баща ти е имал далеч по-важни неща, за да се задържи дълго при нея. Наталио, Ним е дух от много време, живял е дълго, все още е тук. Не знае за теб, никога не му е било казвано, че има син. Тръгнал си е, защото има хора, които са се нуждаели от него. Цели две години..Две години при Елмазия..Единствено той я е победил, това не й харесва..
- Тя ми е казвала, че той е бил под нейно ръководство
- Но как, разбира се..Тя едва ли би разказала, че някой я е победил. Не познаваш Ним, не познаваш Муртаг..Ще ги видиш, обещавам ти..Ще разбереш от баща си по-важните въпроси, които се въртят в главата ти..Наталио..Би трябвало да те затворя някъде сега...Може би..Долу..
Той го посочи и се съсредоточи..Трябваше да стане, трябваше да се сети..Да, този път се беше справил. Изненаданият писък прозвуча отдолу, където една ледена стая беше затворила едно момиче за вечността. Зимния демон не можеше да я освоби, и двамата бяха в безопасност долу

Никога не беше виждал такава бързина..Беше лято, а след тях тичаха цял полк орки..Мразеше орки..Как не го забелязваха, минаха на сантиметри от него. После спряха и се спогледаха
- Готов? - прокънтя гласа на единия, все едно се намираха в някоя пещера
- Първо дамите - отговори другия като извади една съвсем обикновена пръчка.
Нат разтърси глава и отново попадна в стаята с заледеното момиче. Това видение ли беше? Само след миг отново попадна в друг свят..Беше зима, а около него и една жена се бяха наредили множество хора
- Хванете я!Неможем да ти го позволим!
- Тишина! - извика тя и с усилие повдигна едната си ръка, като държеше нещо с другата - Няма и да припарите до мен!
- Искаш да бъдеш осъдена на смърт?
- По-добре отколкото да последвам съвета ви..
Отново се озова в ледената стая. Дали тя беше проектирана така?Той не можеше да я размрази, може би Дарсия беше предвидил идването му..Но не беше възможно..Стана и се озова близо до момичето..Коя беше тя?Може би някоя, която беше свързана с някой план, някоя пленница..Беше ли я виждал?Все едно я познаваше..Но тя спеше и така приличаше на мъртва, детето се страхуваше от нея. После отново попадна някъде другаде..Тъмно и мрачно..
- Дарсия! - изкрещя в тъмното, знаеше, че е той..Нарочно ли го правеше?Тъмнината се отдръпна съвсем бързо и го остави отново в стаята
"Проблем ли имаш?" чу той гласа някъде отгоре
- Защо го правиш?
"Кое?"
- Нещата, които виждам..
"Мисля, че не те разбирам" просветна светлина, момчето се озова отново горе, в тронната
- Очевидно стаята не ти действа добре?Нищо не съм направил - Дарсия седеше все така на трона си и все едно не се беше помръднал
- Виждам..Разни неща - промърмори детето, чувстваше се странно
- Повтарям, не съм виновен аз..Тогава ще стоиш тук, тук няма проблеми...Нали?
- Не.. - господаря не беше толкова страшен.Поне засега..Може би майка му беше права, но..Вече някак и нямаше доверие. Той не му беше направил нищо досега, нито пък беше казал нещо нередно
- Виж, Наталио..Щом е така, ще стоиш тук..Ще те пази..Хм..Матилда, лисица е, малка е, но наистина притежава някои хубави качества. - той се изправи и излезе от залата, като остави лисицата пред входа, още беше разтревожена.
"Колко странно" замисли се Дарсия като се качваше нагоре. Не мислеше, че долу има магия, знаеше, че мястото е малко старичко, но..Клайв го беше направил, какво ли беше вградил в стените?Не можеше да разбере сам, може би трябваше да го пита..Изкачи се горе в библиотеката, там поне можеше да е сам. Сега му трябваше просто един разговор
"Какво искаш?" посрещна го неособено доволният глас на някаква жена
"Само разговор"
"Защо бърза да го убиеш?"
"Теб това не те интересува"
"Хм.."
Тя изчезна и го остави на спокойствие, за да успее да го намери
"Проблем ли?" гласа на Клайв..все едно отдавна искаше да го чуе, дали му беше липсвал
"Стаята ти долу..Какво си й направил..Племенника ти вижда странни неща"
"Наистина?Вградих само защитна магия..Какво вижда?" беше разтревожен
"Не знам..Има ли начин да разбера какво става..Не искам страннотии точно в тази стая, важна е"
"Приложи някоя магия..Нямам идея"
"Знаех си.."
Стаята долу беше тиха, спокойна..Той нищо не усещаше..Момичето спеше спокойно, леда си оставаше лед..Повдигна рамене и излезе, засега нямаше какво да прави..По-късно..

- Нали..Нали няма да ме използваш както мама направи с Мерик?
- Осъзнал си го?Браво на теб!Да ти кажа, това се прави рядко, защото изисква много енергия..Майка ти има да почива..Аз не обичам да го правя..Има орки за тези неща..
Момчето обикаляше на глед празната зала, а гласа на господаря сякаш идваше от някъде близо. Но Нат знаеше, че той е някъде горе
- Мислех, че предпочиташ да се справяш сам..
- Всеки обича да помързелува малко..Така де..В момента ми е така скучно, че бих се хвърлил от кулата за разнообразие. Майка ти защо напусна сигурното си убежище?
- Каза, че искала да ми помогне..Дарсия..Вече не й вярвам толкова много
- Това, че я няма ти действа добре..Продължавай и ще видиш нейната истинска същност..
Детето кимна на стената и седна на един току-що появил се стол
- Не ти ли е прекалено самотно?
- На мен ли?О, тук има същества в изобилие..
- Но те са твои слуги, не приятели..
- Аз нямам приятели..Виждаш ли, дори и със собствения си брат не се разбирам..
- Прекалено спокойно го казваш
- Защото се вижда, естествено..Всички го виждат, а и се очаква..Че кой иска да му заемат властта?
- Мама каза, че има нещо в кулата, което й пречи да вижда какво става тук
- Имаме детектори за пророци - той се засмя, после настъпи кратка тишина - Същност...Не знам какво я държи надалеч, но е хубаво да не се бърка..
- Каза, че лисицата..
- Не я намесвай..Тя е една обикновена лисица..
Настана тишина, в камината, която досега Нат не беше забелязал се разгоря огън. Веднага след него се разгоряха и факли
- Няма ли украса тук?
- Не е важна..За какво ми е да разглеждам картини като има книги..
- Казвали са ми, че имало много картини тук
- Грешка в информацията..Някога живеех на едно място с много картини..Ужасно е да вървиш с години между едни и същи стени и едни и същи картини.. - пода сякаш се осветли и черния мрамор стана някак по-забелязващ се. Откроиха се и доста по-светли петна, сякаш много отдавна тук някой беше правил празненство и не беше почистил
- Това е кръв..Дълга история, но не позволявам на чистачцките да чистят там..Тази зала е единственото място, където могат да ме оставят намира, както и в библиотеката.
- Какво чакаш?За какво съм ти..Ами момичето?
- Ти, Наталио..Ти ми трябваш за нещо, което смятам да изпълня скоро време..

"Зимен демон" звукът стресна потъналото в тишина момче и той се изправи. Беше същество, такова, което участваше само в кошмарите му..Може би имаше и далеч по-страшни неща, но..Тя, Канаши, влезе намръщено и треперейки в залата. Пред момчето застана настръхналата ръмжаща лисица
"Какво правиш тук?Къде е той?"
- Дарсия ли?
"Естествено че Дарсия, глупако"
- Горе е
"Зимен демон..Зимен демон" тя започна да ръмжи и започна да обикаля из залата като стрелкаше детето с поглед.
- Има ли нещо?
"И смееш да питаш?Мразя ви..Мразя!Мразя ви" тя спря, искаше да срещне друг, вместо това се беше срещнала с най-омразното същество на света. "Ще те убия"
"Няма да го направиш!" Канаши и Нат се спогледаха, после едновременно погледнаха към другото същество на сцената. Матилда..Тя беше също почерняла, после полилавя, проима нокти, големи и остри..Магия имаше наоколо, странна магия
"Какво си ти?"
"Аз съм лисица..Естествено..Аз съм Матилда, черна лисица. Нима не си чувала за нас?Малки същества, които израстват големи, верни сме до смърт на черните господари, защото сме черни създания, създадени от тях. Имаме малка сила, достатъчна да защити нашия господар срещу такива като теб."
"Черна лисица?"
"Точно така..Ние сме доста, винаги ни има, домашни любимци..Те ни създадоха и подаряват лисици като нас на децата си. Аз съм най-младата, Матилда, принадлежаща на господаря Джулио, принадлежаща на господаря Дарсия..Бий се с мен!"
- Не, достатъчно театър, омръзна ми - вратата се отвори и Канаши излетя през нея, като се размина с Дарсия - Мисля, че Канаши май наистина не е нужна в тази история. Извинявам се за намесата, Наталио..Матилда?
Лисицата отново беше станала напълно нормална и излая радостно, когато той влезе.
- Те са създадени от вас - момчето погледна лисицата, може би сега разбираше защо Дарсия разбира лая и движенията на лисичето
- Когато тя го каза го разбрах..Не се бях замислял..Вярно е, че преди сме си правили експерименти..Може би наистина някои са успешни, щом Матилда твърди, че има още като нея..Има някои неща, които и за нас са тайна, Наталио
- Нат..Наричайте ме така..Сър.. - той преглътна и погледна отново господаря, за да си каже за последно идеята - Искам да служа на Мраморната кула
- Шегуваш ли се?Не говори глупости, Нат..Прекалено си млад, за да го разбереш..Не смей да го казваш пак..Вече няма такива, които приемат пет годишни деца за слуги..Само Ним е бил взет на работа..шестгодишен май че..
Той поклати глава и седна на трона
- Да се заемем с нещото, което е някъде наоколо..Виждал ли си някого? - детето поклати глава замислено и Дарсия отново обърна поглед към вратата - Значи да си поиграем тогава на "припомни си магията"..Е все пак повечето си ги спомних..Нат не ме слушай, мисля на глас..

Тишината наистина действаше странно..Той вървеше из пясъка, където никога досега не беше стъпвал..И отново беше лято. Той стъпваше, но беше някой друг..Морето шумеше леко и беше тишина..Не беше сигурен, че човекът, който беше някога също е стъпвал тук..Но май беше. На брега го чакаше дракон, съвсем млад и доста кльощав.
"Моля те..Да си вървим" по драконското лице капеха едри сълзи, морето обливаше двете му предни лапи.
- Не..Още не..Знам, че е трудно, но..И на мен не ми е лесно..И аз се нуждая от помощ
Тишината на морето ги привличаше..и двамата..Той протегна ръка и зачака дракона мълчаливо..Винаги мълчаливо
- Те не могат да се примирят с това..Но аз ще бъда до теб, след като смяташ, че мога..Хайде, и двамата сме нежелани..Нека бъдем заедно..
Шумът на морето се смени със стъпки..Стъпки по мраморен под. Детето се намръщи и отново се обърна, но звукът се усили. После отвори очи и се огледа. Около него минаваха няколко същества с копита, които бързо се криха навън. Дарсия спеше, може би затова бяха се решили да влязат. Детето беше останало с впечатлението, че те не спят, но явно не беше така. Какво ли сънуваше, ако изобщо беше способен да сънува..Усмихваше се..Детето не се и помръдна, беше забелязало, че той лесно се буди. Беше от скоро тук, но беше видял господаря да се буди няколко пъти, беше заспивал мигновено и се беше събуждал също така. Може би усещаше движението и не обичаше да спи, докато някой се движи около него. Може би беше усетил и съществата с копитата, но не си беше направил труда да се събужда, защото знаеше кои са. Откакто беше говорил с момчето сякаш не се беше помръднал, детето можеше да го помисли за статуя, ако не беше разговарял с него. Дарсия се беше свил на трона доста странно и приличаше на заспало животно..Същност..Това стресна Нат..Господаря наистина беше животно, беше вълк. Как не го беше забелязал досега, или пък магията току-що беше започнала да действа..Беше вълк, наистина, а до него, облегнала се на гърба му спеше и Матилда. Очевидно Мраморната кула си почиваше след превземането на Драконовото царство. Не се чуваше нищо, всичко спеше. Нат се сви на стола и почувства глада си, но не посмя да го събуди..Вълка изглеждаше щастлив..А и може би Дарсия знаеше кога е време за вечеря. Навън небето беше се така тъмно и момчето не знаеше колко е часа сега..
Тук наистина имаше и някой друг буден, но Нат не го виждаше..Или само му се струваше така?Откакто беше слязал долу, Мраморната кула имаше странно въздействие върху зимния демон, освен когато не се чувстваше сам, когато Дарсия беше буден, когато беше наблизо
Тревата беше висока, слънцето вече се скриваше, но той вървеше право срещу него. Той не виждаше лицето му, но той беше облечен в черно-лилави дрехи, на рамото му имаше голям и зловещ черен орел. Слънцето се скриваше, когато той спря пред друг човек, висока и зловеща като него
- Умри! - извика тя след звънкия си смях, но той не направи никакво движение. Магията го застигна, небето потъмня..И Нат се събуди отново..Отново му се привиждаше, а Дарсия и Матилда все така спокойно спяха и господаря се усмихваше. Мраморната кула го тревожеше, трябваше да се махне от тук. Момчето се намести на стола и треперейки се огледа. Наистина имаше някого тук

Той тичаше през пясъчната буря, за да се блъсне в масивна каменна стена. Простена от болка, но успя да се измъкне и се закатери учудващо бързо нагоре. Лъкът му падна, но не обърна внимание. Вече беше горе, насочил острието на меча си към орките
- Той принадлежи на тази страна! - изръмжа първия от тях, понечил да докосне синьото желязо. Но мъжа, в чието тяло беше го отблъсна и ловко се озова долу, готов за бой.
Едно момиче тичаше из коридорите на голям замък, а някъде пред нея се чуваха звуците на битка..После я настигна същата онази тъй позната за Нат чернина..И се появи мъж, затворен в малка стаичка. Отчаяно се опитваше да излезе, но те не го пускаха. После при него влезе момче, което успя да го усмири, говореше на странен за Нат език. Мъжа се усмихна и сините очи погледнаха бащински русото елфче, което вече се усмихваше, нищо не беше станало.
- За Сянката! - крещеше по-късно същия този елф, докато орките зад него се строяваха в кривите си редици, заедно с безброй други същества. Той яздеше млад бял кон и стискаше същия този меч. После се обърна срещу противника и ги изгледа с най-голяма злоба, която можеше да събере в този момент в себе си. - Не познавате болка, не познавате страх. Напред!
Същата тази Мраморна кула, едно същество тичаше из стъпалата задъхано, а някъде горе един среброкос елф се беше облегнал на стената и говореше на тъмнината, простираща се от коридора..
- Ти си..Добър приятел, Клайв - прозвуча гласът на Дарсия, очите в мрака загаснаха, сякаш да скрият нещо.
- Служа ви..Радвам се, че оценявате това.
Един червен дракон се бореше безпомощно с банда индианци. Хиляди от тях бягаха надолу по хълма, следвайки един човек, беше доста бърз, но и не виждаше къде върви. Те крещяха зад него, нямаше къде да се скрие, стрелите като по чудо не го уцелваха смъртоностно. Видя последния си шанс напред и прескочи една огромна яма, сякаш изкопана за него
- Лъжец!Глупак! - една жена се приближаваше към младо момче, което падна на колене и захлипа
- Не исках, простете ми!Простете ми! - заоправдава се детето, но получи първия си удар с камшик от обезумялата жена
- Вариаки не прощава!Лъжец!Син си ми, а си страхливец..Това ще е наказанието ти!
- Едва на пет е! - изкрещя някой друг, но и той получи удар с камшик
- Ти да мълчиш!Знам какво е най-добре за него!
Един мъж стоеше на прозореца и свиреше умислено, докато една жена го гледаше и мълчеше в мрака. Той погледна към стената, искаше да излезе навън, колко много искаше отново да види тези земи..
Едно безрадостно поле посрещна златния поглед на елфа и той въздъхна
- Те са направили капан - каза тихо и се обърна към войската си
Същата тази зала кънтеше от смеха им и те се гледаха любопитно
- Пак ще загубиш! - заяви Дарсия, държейки зарчетата и картите си
- Мечтай си - заяви другия като хвърли своите зарчета
Нат се събуди дишайки тежко. После стана от стола и излезе бързо от тронната. Трябваше да е далеч от тук, това място..Затича се из тихия коридор и излезе навън. Нямаше никой, орките пазачи спяха. Изтича в снега си и се насочи към планината. Още малко и щеше да бъде далеч. После нещо го отблъсна..Опита пак..Но пак беше отблъснат..По бузите му се стекоха сълзи, не можеше да излезе от тук, той не го пускаше..Зари се в снега обидено и загледа планината..Искаше да бъде там

"О Нат..Знаеш, че е безнадежно..Знаеш, че той ще те убие, ще те убие, когато истиска от теб цялата информациика"
- Махай се.. - това същество..Как ли Клайв го беше търпял едно време?Просветна светлина и тишината започна отново. Странно, каква хубава светлина..Канаши изчезна в нея, за да се появи някой друг. Детето го погледна изненадано, не беше ли видение? Но той се размърда и се изправи усмихнато
- Кой?Какво правиш тук? - изпищя когато мъжа се обърна, за да падне отново. После се засмя, но остана долу
- Малко..Малко променихме нещата..Размеих се с Канаши, и без това той се повече й набира яд..Може би не се познаваме..Казвам се Кевин, Кевин Ру Уърт..Или Алемаро..Дойдох, за да променя някои неща..Ти си?
- Ти не си видение, нали?
- Разбира се, че не..Наистина си тук..Ти трябва да си Наталио..Извинявай, че те изплаших..Дойдох да променя бъдещето, пък макар и съвсем малка частица от него..Дарсия?
- Той..Той спи.. - детето преглътна и погледна ангела пред себе си. Беше щастлив, явно искаше много да се върне тук..
- Радвам се..Значи можем да си поговорим малко спокойно..Той ще се събуди се някога и е нужно да обяснявам..Не е потеглил?
- Не..Защо си тук, освен че да промениш бъдещето?
- Имам да предавам съобщения, имам да извърша някои неща и..Отново ще се върна там..Някак успяхме да се разменим и това ме радва..Дано е както е предвидено..
- Мога ли..да те докосна..
- Ама разбира се, не съм отровен..Може да съм ангел, но Нат погледни ме..Аз съм съвсем нормален..Нали?
- Да.

Някъде вътре един човек се усмихна, съществото се прозина и отново се настани удобно
"Ездачите губеха битката..Още малко..Всичко щеше да свърши..Къде бяха подкрепленията?Ето ги!Идваха..Сега всичко щеше да се обърне. Царица Арвен понечи да нададе радостен вик, но така и не го направи..Подкрепленията заинтригуваха дори орките, които леко бяха отстъпили..
- Какво става? - изкрещя им насреща тя, но не се нуждаеше от отговор. Между двете войски застана един човек..Човек? Ръцете му бяха призрачно бели с дълги призрачни пръсти. Държеше дълъг син меч..Имаше вълча опашка и ушички, черни като смъртта..Двете армии отстъпиха. Очи, тези очи..Това лице. Арвен изкрещя, но вече беше късно. Армията й се вдигаше на бой, но този човек, който преди беше нейн приятел..Избиваше наред, просто с едно движение, без никаква трудност..
- Спри!Събуди се! - прекъсна кървавото зрелище нещо бяло..Нещо жълто..Беше същество, което никой друг не беше виждал досега..
"Не ми заповядвай" изхриптя мъжа с меча и го насочи към белокрилия..Кевин рискуваше..Рискуваше толкова много, но..Сега се показваше наяве..За пръв път."
Вълка измърка дрезгаво, Матилда падна на пода, но той продължи да спи..Странно..Толкова беше щастлив..Заради какво ли..

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

[Мелвин беше решил да отиде при Нат-негов пирятел. той видя нат и го попита:
-Какво правиш тук? Това място е доста зловещо.

- Кой си ти?Видение, махай се - зимния демон се изправи и скъстри ръце. Той беше живял винаги в царството на елфите, криейки се, докато дойде неговото време. - Пленник ли си, че идваш тук?Тук, в Мраморната кула, където всичко спи..
- Стига, Наталио..Нека да се отнасяме по-вежливо - ангела се усмихна и потупа детето по главата. Беше разузнавал досега.
- Но Кевин..
- Тихо..Дарсия спи, но това не значи, че не ни чува..Познаваш го, вече си говорил с него..
- Мислех, че когато спиш..
- Никога не си виждал Дарсия с истински очи..Когато видиш Муртаг ще се научиш..Страхувам се, че си приличат..Но стига вече..Казахме, че си имаме гост?

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Здравейте,казвам се Мелвин. Вие пленници ли сте?
Мелвин знаеше какво е да си пленник защото беше доста дълго време пленник на Девил,докато нещо не се промени в него и не стана страхлив.

- Аз ли?Дори Дарсия не може да задържи ангел..Знае го, но съм тук по собствена воля..Ползвам се с благоволението му да не ме изрита още от началото. За което му благодаря. - Кевин се усмихна, небето почерня, от което Нат разбра страшната истина, че господаря никога не спи съвсем..Кевин му беше казал, но демона така и не беше повярвал.
- Всичко се пада на мен..Аз сега съм единствения оцелял зимен демон..Правя зимата..Дойдох до тук сам..Стига да го помоля..Ще ме пусне ли? - каза тихо, докато гледаше кулата, от която се опитваше да избяга.
- Това зависи от него. Защо някой така ще се интересува от Мраморната кула и пленниците й? - обърна се после към новодошлия с изучаващ поглед, докато нови червени светкавици засвяткаха от тях и показаха, че Дарсия вече е готов за нови подвизи..Беше се събудил

Вътре в залата малкото лисиче падна напода, а господаря доволно спря да мърка, усетил се, че е малко неестествено.
- О, май съм проспал някои неща. Къде е малкия ни приятел? - после погледна Матилда за отговор и кимна - Навън?Разочарован е сигурно, че не може да се отдалечи от мен..Ще го видя после..Матилда, ако обичаш, разбуди останалите, искам нещо за подкрепяне..Благодаря ти
Лисицата изприпка навън и остави господаря сам
"Значи с Кевин..Прав си, не мога да те задържа..Но правиш нещата по-интересни.." усмихна се в тъмното и остана там..Тихо..Така, че да го нямаше..Беше там, но и не беше, едва ли щяха да го видят..Както винаги ги плашеше, харесваше му

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Интересно ми е защо държи Нат тук?-попита мелвин. Изведнъж нещо му присветна и той за малко се обърна.
бяха дошли вълците,които явно не харесваха новите приятели на Мелвин и започнаха да късат панталона на Кевин.
-Съжалявам-каза Мелвин и каза нещо тихичко на вълците. Те отново се затичаха нанякъде и ги оставиха.Мелвин отново зададе въпроса си:
-Знаете ли защо държи Нат тук?

Ангела реши веднага проблема, като излетя, преобърна се за миг и стана ястреб, който кацна на рамото на Нат
- Защо ме държат тук?Заради Мерик..Той пожела да дойде, заради убийството на чичо ми Клайв..Не желаех да остана..И Дарсия ме задържа като залог, че Динзел няма да нападне. Държи се с мен добре, ако си пратеник на планината, не мога да се върна там..И от тук си върша работата.
Ястреба не каза нищо, въпреки че зимния демон го погледна за съвет. Може би усещаше както и него, че някой там се надига отново

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Тогава Мелвин разбра. Той зададе още един въпрос:
-А как така нат не може да избяга? какво го задържа тук?

- Попитай нещото вътре..Не знаеш ли къде се намираш?Това е Мраморната кула, продължението на Каз Модан и следващият Черен Господар вече е факт..Мислех, че хората знаят това..Толкова много войски от орки се придвижват по земята вече. Той има собствена воля..Господарят на Мрака..Не мислех, че е толкова трудно, но е факт..Той е тук, за да подчини света на волята си, както и предишните..Какъв е проблема?Аз съм заловеният, не ти

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Знам. а случайно да знаеш дали той знае къде е леговището на Девил? Един страхливец,който ме държа дълго верме точно както в момента държи теб Дарсия. В моменто този глупак държи сестра ми.

- Той знае много, но крие много..Трудно е да разбереш, когато не иска да ти го каже..Сам трябва да го питаш, според настроението си ще отговори..Може да е Господар, но има и добра страна..Брат му го направи, Муртаг го промени, макар и съвсем малка частица от душата му.Не мога да знам докъде се простира знанието на един Тъмен Господар, знам само, че са задължени да знаят по малко от всичко. Той е вътре, сам е..