Мракът и зимата

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

[color:381e=cyan-]Първо ще остана още малко с вас и след това ще влезна.Нали може-попита Мелвин?
Мелвин беше решил да поостане още малко в отвън от Мраморната кула,защот оне знаеше какво точно има вътре. Мразеше кулите.той самият беше затворен като много малък в кулата на Девил. Според него в момента този Девли не беше истинският а истинският седизад всичко това икори някакъв план. Истинският Девил не би направил нещата толкова прости за Мелвин. Някък нечувано е.

- Естествено..То сега ще бъде еднооо - не довърши, орките се разбудиха и с мощни крясъци оповестиха това. Нат поклати глава сърдито и беше възнаграден с опожаряването на колибите. Огънят беше дошъл откъв кулата, явно и Дарсия не ги понасяше. Съществата бяха по-тихи и поносими - Тук има голямо изобилие от разни нещица..Хубаво местенце, стига да не попадаш под неговите сърдити очи..

Вътре в кулата Дарсия хвана ябълката от масата, отрупана за "подкрепяне" и отхапа от нея с усмивка. Днес беше си пропилял деня за нищо, но пък разкриването на непознатото същество, което обикаляше кулата му трябваше да става бавно..Иначе нямаше да стане интересно..Пък и имаше гости отвън..Двама на брой..

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Тогава в изневиделица се появи Кайл.
-кайл,какво парвиш тук-попита Мелвин,който познаваше много зле кайл.
-Ами...идвам да се запозная с новите ти приятели. Приятно ми е,казвам се Кайл.

Ястребът издаде някакъв странен звук, но Нат разбра точно какво иска. Погледна кулата, сякаш искаше съвет от онзи вътре. После върна погледа си на другите двама и се намръщи
- Здравей..Мисля, че той не би позволил тук да стане Велико преселение на народите..Доколкото съм запознат с нрава му до момента

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Е,няма да стане,но поне да се пробваме.-каза Кайл и се разсмя.А и не мисля че този дето е вътре ще има нещо против.като го гледам в момента не е много ядосан-все още.Ще го помоля да остана.А и съм приятел с повечето тъмни господари. Даже и с него.

- Не е много ядосан..А направи слугите си на кайма..Не е много ядосан, но е готов да убива..Уби собствената си майка, изтръгна й сърцето с една ръка, уби зимен демон, унищожи цял дракон..Но не е ядосан - гласът беше мек и чист, вратата се отвори и той стъпи в снега, лилавите коси се развяха на вятъра и той огледа щастливо опожарените орки, които бягаха на всички страни. Слугите зад него приведоха глави и се скриха в тъмнината. Той огледа Нат, явно му беше най-интересен в момента..Беше си негов..Негов..
- Честито завръщена, ангеле. Честито завръщане, Кевин Ру Уърт, Алемаро..Идваш в точното време..За да видиш как Муртаг Моуси ще падне, както падна и майка ми..
"Добър си на думи, Господарю Дарсия..Знам какво ще се случи..Знам силата ти..Не искам да те предизвиквам"
- Знам, а аз нямам нищо против да си тук - усмихна се и погледна момчето - Надявам се, не си пострадал от магиите ми

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Сега беше момента Мелвин да попита:
-Извинете,но да знаете къде е леговището на Девил?

- Дев..Хмм познаваме ли го? - явно се забавляваше, започна да обикаля в снега, изглежда се чудеше за какво ли му говорят. Обичаше да се шегува така, отдавна не му се беше удавал случай. - Защо ли ми е познато?Май го познавам а?
Усмихна се и спря в снега.
- Не мислех, че старият познайник е още жив..Двамата с Клайв го търсихме в кулата му, но той май беше прекалено зает за нас - засмя се при спомена, лисицата изприпка навън и се овъргаля в снега до него. - Вероятно и вас малко трудно ще ви приеме, много е студено..Нат трябва да размрази малко..

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-А поне можете ли да ми кажете къде се намира?

- Но моля..Голям плашливко е..Например няма да излезе да си говорим сладко, както аз сега стоя пред теб, млади човече, а ще ви крещи да кажем от терасата..Може би няма дрехи, за да излезе..При всеки случай няколко пъти опитах да си поговоря на четири очи с него, но вратата си стои затворена..Дори чай му занесох.. Ако наистина ви трябва, картите ми са вътре, по тях бих могъл да ви опътя по-ефикасно..Ако ще ви трябват, можем да влезем вътре.

"Той лъже ли?"
"Не, в момента е щастлив..Сега може да му се доверим"
Зимния демон преглътна и прекъсна Дарсия преди да езапочнал
- Ще ме пуснете ли сър?В Динзел?
- Млади ми Нат, обещах ти да не те убивам..Няма да го направя, трябваш ми..Страхувам се, че майка ти ти влияе зле
- Аз ще се пазя от нея..Наистина..Вече знам коя е
- Лъже ли? - обърна се към ястреба, който поклати глава - Чудесно!После ще обсъдим този въпрос

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Изведнъж отнякъде се появи девил,който отиде преди момчетатаи каза:
-Аз ще съм пръв.
Той влезна вътре при Драсия.
-Дарвся,много добре знаеш че мразя да ми говорят така.
Девил изглеждаше много ядосан. Мразеше когато някой го убиждаше и то гадно.

- О ама разбира се..Ти взе че излезе?Наясно ли си колко време стоях на лагер пред къщата ти?Наясно ли си колко време стоях в студа, наясно ли си какво преживях аз? - изглеждаше по-ядосан и от него. Но не показваше силата си, имаше такъв навик.. - И излезе, но твърде късно..Вече не се нуждая от теб..Обидите ми са нищо, ти ще го преживееш...И си ги заслужаваш, страхливецо, щом караш господаря да те чака навън както измръзнала птица чака просо. Щях да те накарам да излезеш, да срутя къщата ти из основи, но не се стигна до това. Слави Бога, страхливецо, защото тогава щях да съм по-лош, много по-зъл, отколкото ти говоря сега.

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Ха,смяташ че аз съм аз. Истинският Девил не съм аз. Аз просто съм този,който хипнотизира Девил за да го намразиш.
Тогава някакъв тъмен дим илезна от тялото на Девил и се формира едни доста странен човек.
-Това вече съм аз. Просто ми трябваше тялото на Девил за да те ядосам. В този момент духа падна и умря.
Истинският девил излезна и каза:
-А,здравей. Може ли да ми обясниш какво правя тук?

Дарсия се засмя. Студен и ужасен смях, Нат го позна..Значи наистина беше готов да убие..Наистина беше Дарсия сега
- Значи си глупак..Глупак над глупаците, глупако - засмя се още по-силно - Отдавна не бях виждал такава шега. О Съдба, Съдба.. Как още съществуват толкова глупави хора, поддаващи се само на един дух..Да ме ядосаш?Ти не знаеш какво е да ме видиш ядосан. Ти - посочи с пръс Девил - тичай да се криеш в кулата си, от там са те измъкнали..Вземи и момчето, което те търси..Държиш му сестрата затворена, много се тревожи за нея. Може би го познаваш, онзи малкия там. Твърде дълго стоях пред кулата ти, че да ти простя толкова лесно и да ти говоря приятелски

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Много добре знаеш за какво стаав дума и много добре знаеш кой е този дух. това е майка ти глупако.-каза Девил. А и като си толкова умен да седиш пред кулата ми вместо да чукнеш по вратата като нормалните хора сигурно си още по-тъп. Не знаеш какво е да те държи майката на човек,който я е убил. Мразя твоята майка. Много е гадна и сигурно ще си го върне на теб и на мен. И сега можеш да ми кажеш това за което си ме чакал дълго време пред кулата ми.

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Изведнъж нещо проблясна и се появи Дерис,който каза на Девил:
-Стига си се оправдавал и умри.
В този момент девил започна да се удошава и умря.
-Аз така правя с хората които ме ядосат-каза Дерис. да ти обясня-аз съм Дерис и владея ей такива глупаци като този. Ако може отиди при онова момче със сестрата дето била заловена от девил и му кажи че може да си я вземе от тук точно утре в 7 часа сутринта. ще съм ти много благодарен.

- От тук?Мраморната кула..Не, тук не е безопасно за тях..И спокойно, можех да му предам, че майка ми - той протегна ръка, където стоеше едно смачкано кърваво сърце - Не може и с пръст да ме докосне..И че почуках, а пък даже и терасата свалих на земята..Ако момчето иска сестра си, ще му дам карта да си я намери..Не ми се занимава с дребни хлипльовци, тук има място само за деца с доказани възможности..От които може да има нужда..Ще му кажа, да си я намери сам, има достатъчно добри карти, за да го направи

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Благодаря за помоща. И да знаеш че това с девил повече няма да се повтори. Има и тъпаци на тази земя,какво да се прави-каза Дерис и се засмя. Мразя такива като него,но когато не ми стигат хора човек трябва да направи някъква жертва.само че кажи на момчето да отиде в неговата кула до няколко дни,защото тя ще се срути. Още веднъж ти се извинявам.

- Кажи му ти, ако е толкова важно..Матилда.. - лисицата дотича и захапа картата, която господаря й подаваше и беше взел от наръча в ръцете на една слугиня - Занеси го това на слабака отвън..Относно жертвите..По-хубаво се работи с орки..Даркан също е моя собственост, предупреждавам, че гъмжи от тъпоглави черни същества на име орки..
Говореше без дори да обръща внимание на посетителя, друг го интересуваше сега, обичаше да си играе на загадки в тъмното.
- Време е за малко разсейване..Не искам да стана тип пълен с обидни думи..Кевин, Нат, готов съм за вас
Двамата пристъпиха напред и погледнаха господаря отново, подкани ги с поглед
- Искам да се върна там..В Динзел..Възможно ли е?
- Страхувам се, че не, Нат..Още не..Защо?
- Там ми е мястото..
- Съжалявам Нат, не мога..Тъй като смъртта на Клайв беше непредвидена, то сега ти заемаш неговото място..Ако Кевин няма нищо против?
Ангела поклати глава и Дарсия се усмихна..Наистина в добро настроение беше
- Отлично..Сега е време да се заема с обичайните скучни дела, нали?Не, не ми отговаряйте, вие сте свободни до някъде..Не може да използвате портал, не може да се отдалечавате прекалено много. Всичко ви е добре известно..На теб Кевин..Сега искам малко тишина, защото се боя, че станах малко много лош..Мразя да обиждам, не съм такъв по природа..Благодаря ви..Скъпа, ти оставаш - каза го на една от слугините с картите и тя потръпна. Може и да беше в добро настроение, но..Другите благоволиха да излязат, никой не разбра разговора им. Но слугинята излезе след малко с угрижено изражение и се заизкачва нагоре по стълбите за към върха на кулата
- Какво ли й е направил?
- Едва ли е нещо лошо, Нат. Тревожа се това да не промени плановете ми
- Защо?
- Няма значение..Всичко зависи от Муртаг и това дали ще съумее да промени бъдещето, което ще види някъде там..Надявам се да не последва същия път..

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Явно Мелвин трябваше още да остане в Мраморната кула. Иначе не знаеше какво да прави. Кайл си беше заминал да върши свои дела,вълците също и той оставаше сам.
-Често ли се случва на Дарсия да си променя така изведнъж настроението?-попита Мелвил.

ПП: кой е слабака отвън?

- О постоянно..Естествено е и се свиква много лесно - малкото лисиче излезе навън и тръгна с голямата карта очаквателно някой да я вземе. - Дарсия е особен типаж, някои го харесват, на други им е приятни, а повечето го мразят, разбира се, неговият род не е от най-почитаните. Но Дарсия си е Дарсия и не го интересува много мнението на останалите..Каквото щат да си мислят, той е господарят тук и прави каквото е редно според него..
Малката лисица седна на снега и изръмжа подканително, като остави картата пред себе си. Мразеше да чака, обичаше да бъде разбирана.
"Някой ще вземе ли картата или не?" изръмжа, като поллавя за момент, после отново се нормализира. Някъде над нея върхът на кулата се огласи от смяната на пазачите и от малкото объркване. Дарсия се беше качил за да огледа местността и да определи как ще прекара времето си.
- Наталио, разчисти хоризонта де - чуха го да казва орките долу, зимния демон се изправи и се съсредоточи.
"Внимавай Нат" предупреди го Кевин, но детето се справи този път, небето се прочисти и остана наситено черно без капка сняг.

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Мелвин взе картата,благодари и им каза:
-Аз ще трябва да отида да взема сестра си. Дано да е жива.Сигурно повече няма да се върна,защотно не съм много полезен-все пак съм още малък. Чао на всички.

- Сбогом - с рязко движение Нат свали снега от себе си и погледна доволно Дарсия и Кевин горе. Двамата обсъждаха нещо. После ангела изчезна зад решетките на малка клетка и Дарсия отново остана сам
"Започваме играта" прозвуча в главата на детето и то притеснено кимна. После така и не видя къде Дарсия е изчезнал, но вече знаеше кой му се беше присънил веднъж..В библиотеката!Да, там беше отговорът. Въпреки, че не можеше да чете добре, разбираше този език, баща му го беше оставил в наследство. Още една страница..Той беше някъде тук..Дарсия, не пишеше нищо за него, дали щеше да пише след години?Вариаки, вещицата, естествено, че я имаше в книгата, но децата й?Никой не знаеше кой и къде беше писано за него, но Нат имаше намерение да го намери. Още една страница..Още една..
- Какво търсиш? - това го стресна и момчето изпусна книгата с дебели сини корици. Дарсия се беше промъкнал отново и го наблюдаваше от вратата изпитателно, мразеше да ровят в книгите на бюрото, защото там имаше много негови записки, а пък мразеше някой да му чете записките. Пък и бяха записки, които не смяташе да споделя с обществото
- Търся нещо - промълви детето като погледна виновно разпилялата се книга, листовете, изписани с големи букви с много завъртулки изпопадаха, когато вдигна книгата
- Можеше да ме попиташ..Прекарвам повечето си време тук май, а? - листовете се събраха на купчинка и Дарсия ги хвана, когато полетяха към него - Мислех, че не си чак толкова потайнствен
- Отнасяше се до един мой сън..
- Тук няма книги за гадаене на сънищата..Не мога да ти помогна, Нат
- Беше човек, висок..Приличаше на вас
- На мен?Много са приличали на мен. Може би съм направил нещо, с което да те накарам да ме запомниш толкова добре, че дори участвам в кошмарите ти.
- Бяхте вие..Но и същевременно не бяхте, объркан съм..Имате ли..Имате ли и друга страна?
- Имам ли и друга страна?Добрата ми страна ли?Има я да..Но вече я няма, той е виновен за това, той ще пострада..
- Кой сър?
- Приятелят на баща ти, Нат..То това едва ли те интересува, проблемите на големите често остават неразбираеми за децата.
Сякаш го беше чувал и преди, но къде?Не знаеше, предпочете да не спори с господаря, той още го гледаше изпитателно
- Кевин къде е ?
- Имаме малка работа с него, той е ангел Нат, нищо му няма, повярвай ми..Още нещо ще търсиш ли тук?
- Не..Не сър

"Събуди се!"
"Махай се, не мога да ти помогна"
"Събуди се!"
"Не, не, недей, невинен съм...Нищо, нищо не съм направил..Прости ми.."
"Ще те затворя, там, където бях допреди време..Можеш да видиш ужаса, можеш да го докоснеш..Искаш ли го, Нат?" от главата му гласът постепенно се избистри и стана съвсем съвсем истински - Искаш ли?
Намираше се далеч, много далеч от Дарсия, намираше се пред нещо, което никога не беше виждал..И гласът беше женски, не като в съня му. Незнайно как се беше озовал тук, далеч от Дарсия..Не, не беше далеч..Това беше кулата, само че скрил се добре, Нат не можеше да види къде се намира.
- Какво си ти?Не ме наранявай..
"Видиш ли ключа пази го, видиш ли душата му спри го. Видиш онова, що не е редно кажи го високо, видиш ли болка в него, предотврати я." то изчезна, както се и беше появило. От нищото, това сериозно стресна Нат..А думите му прозвучаха просто като пословица. Какво беше това?Ново видение?Вероятно, защото веднага се събуди отново в залата..Но думите още отекваха в главата му, сякаш съвсем наистина нещото ги беше изрекло
"Видиш ли ключ пази го" какво означаваше това. Съвсем без да иска се замисли за това. Имаше някакъв скрит смисъл, но за кого се отнасяше..Не можеше да разбере съвсем добре..."Видиш ли душата му спри го"..Може би за Дарсия?Но някак невероятно му изглеждаше нещо да го посъветва да се грижи за някого..Може би се отнасяше към него, към нещо, което още не беше разбрал, не му бяха казали, защото беше твърде млад.."Видиш ли онова, що не е редно кажи го високо"..Много неща беше видял, много нередни неща..Но и да ги кажеше кой щеше да обърне внимание на това..Тук нямаше хора, които да ги е грижа за нередностите на Кулата."Видиш ли болка в него, предотврати я"..В кой?Каква болка?Детето се сви в ъгъла и замислено загледа лисицата, която си играеше с едно кълбо прежда, кой знае откъде измъкната. Думите му действаха като поличба, като нещо, което отдавна беше чакал..Но той беше излязъл наяве само преди дни, едва сега беше разбрал толкова много неща за света..И беше много объркан..Мислеше майка си за добрата сила, но колкото повече стоеше отстрани и я гледаше отдалеч толкова повече се отвращаваше от нея..Не искаше да бъде като Дарсия, не искаше да убива..В същото време това чувство на омраза към собствената му майка напираше, обземаше го..Поклати глава и въздъхна. Не биваше, не биваше изобщо да излиза от защитения си дом..Беше тръгнал да търси баща си, но него го нямаше..Изчезнал беше в сенките без дори нещо да остави..Дори не знаеше за него..Какъв ключ имаше предвид то?Кой имаше предвид?Баща му ли..Не, майка му беше казала, че той не може да бъде защитен, как Нат ще може да му помогне, когато баща му се оповаваше единствено на един човек. За този човек ли ставаше дума?Дали пък тези думи не бяха предназначени да бъдат казани на Кевин, може би ангела беше запознат с тези неща много по-добре..Поради тази причина момчето се изправи и го затърси из кулата..Колко стаи премина не помнеше, знаеше, че беше изплашил здравата слугините и беше видял отново замръзналото момиченце..Беше треперил пред стара и тъмна стая с една единствена свещ в средата..Стая на зло същество, лъхаше на болка и кръв..Беше останал дълго пред една малка стаичка пълна догоре със всякакви карти и чертожни инструменти, където същност срещна за миг и очите на един познат..Беше единствената картина, която видя из кулата. Сякаш той стоеше пред него от плът и кръв, но беше картина..Докосна я за да бъде сигурен в това, но беше рисувана съвсем наскоро и на платното, близо до ръката на мъжа остана и едно бяло платно. Кой я беше рисувал с такава сръчност, кой имаше време да се занимава с това тук?
Знаеше, че накрая беше намерил Кевин да седи самотно на стъпалата за горните етажи.
- Кевин.. - поколеба се, но реши да му разкаже..Ангела си остана равнодушен до края.
- Нат, това не е за мен и чуй ме какво ще ти кажа. Загадката сама ще се разплете, когато краят дойде и когато е време да го научиш, всичко ще си дойде на мястото. Мога да ти кажа само, че според мен, мисията ти ще бъде много тежка

Тя се качваше нагоре към тихата библиотека, цялата отрупана с тези странни неща. Тя се качваше нагоре, защото той я викаше..Защо?Най-много страх в себе си събираше тя, от всичко..И въпреки това той я викаше, единствено на нея беше дал тази чест, да се изправи пред него като пред равен.
- Сър - промълви едва чуто като застина пред вратата, той се така четеше тази огромна книга и вадеше записки от нея. Когато я чу вдигна глава и срещна погледа й.
- Здравей..Спокойно де, влез, в момента съм нахранен и доволен..Не си ли личи?
Това я накара да се усмихне, въпреки, че се страхуваше да го направи пред него. Но той сякаш го беше очаквал, защото не обърна внимание, затвори книгата и я погледна отново, сякаш очакваше тя да продължи разговора. Когато нищо не се случи, Дарсия остави книгата и се усмихна.
- Мила моя, имам работа за теб..Какво ще кажеш?
- На драго сърце сър..Но..Мога ли да се справя?
- Ако не можеше, нямаше да я дам на теб..Щях да изпратя някой орк, не бих убил красотата и будния ти ум просто така. Заради тях те изпращам..И ти си най-подходящата.
- Какво ще стане със семейството ми, сър?
- Ти - той се изправи и започна да обикаля замислено лавиците - Ти си драконско момиче, ти си моя робиня, доведох те от царството. Помниш ли разговора ни?Онзи..Предполагам, че помниш..Взех те от драконския дворец, ти си единствената жена с драконска кръв тук..Как да те наричам?
- Сър?
- Не знам истинското ти име..Нека ти измисля?Но не мога - той се обърна машимално, което я стресна и изпусна странните предмети на пода. Чак сега забеляза, че това е наръч дрехи от черен плат и налакътници. Той вече беше пред нея, все още я изучаваше и се мръщеше на някои детайли. - Ти си драконско момиче, Грейл..Ще направиш ли това за мен?
- Грейл?Това ли ще е името ми, сър?
- Да, това ще е ..Означава нещо за мен..Но няма значение..Искам да разбера дали ще успееш, дали ще служиш на мен и дали начинанието ми ще успее.
- Сър, аз съм ваша робиня..И..И.. - но той я спря, явно отлично знаеше какво се опитва да каже. Остана доволен и я заобиколи, като отново се замисли над фигурата й.
- Значи ще успееш, Грейл..Но.. - ръката му беше студена, когато я сложи на главата й. Пред нейните очи, косата й започна сама да се скъсява и се прибра на конска опашка, която се завърза с черна панделка. Наистина беше студен, сякаш мъртвешка ръка минаваше по лицето й, за да го промени. Дарсия се усмихна накрая и вдигна предметите от земята - Сега е време да се облечеш за из път..С броня те пращам, но не е задължително цялата да я носиш..Без рокли, защото ще ти пречат при язденето. Да, на същество ще те пратя, но спокойно..Всичко е уредено, мила ми Грейл..Много съм доволен от теб..