Мракът и зимата

長谷川拓海 (H. T.)
Знаци, които Нат не разбираше, знаци, изписани там, където човек не можеше да ги види..Изписани на вратата точно пред очите му..Те го хипнотизираха, караха го да мечтае..Знаци, изписани с красиви златни бои, с завъртулки..Какво ли означаваше?
黒田拓海 (K. T.)
Ами тези?Те какво ли означаваха..На съседната врата..Бяха толкова красиви, но наистина ли имаха смисъл?На какъв език бяха?
- Нат? - гласът беше тих и заплашителен и детето се обърна стреснато. Намираше се в тъмен коридор, много по-тъмен от другите в кулата..И пред него стоеше той, Дарсия със способността си да се прокрадва тихо изотзад
- Сър.. - каза и понечи да се отдръпне, но коридора свършваше със стена
- Не разбираш тези знаци, нали?
- Не сър..
Това видимо го успокои, едва ли искаше да разкрива защо толкова време се беше крил в този коридор, пред тези врати..Имаше още с такива знаци, бяха много...Странни врати, детето не смееш да пита какво крият. Господарят се приближи до втората, погледна зимния демон многозначително и извади малко златно ключе, което пъхна в ключалката. Без да каже и дума врътна ключа и отвори вратата, от която излезе черна и гъста мъгла. Разсея се след момент, като остави зейналата врата самотно да стърчи след тишината..Сякаш нещо ужасяващо се криеше вътре
- Много тайни има Мраморната кула Нат..Ще ги научиш един ден, сигурен съм в това..Ако не оцелея, то ще ги научмиш от друг..Тази стая, тази стая е моя..А онази другата на друг..Рядко хора влизат тук, още по-малко ние. Ела и погледни
Детето се приближи с засилващо се чувство на страх. Стаята беше малка..и окървавена, сини очи святкаха в мрака. Уплашено погледна господаря, и той притежаваше същите очи. Но Дарсия се усмихна и погледна детето спокойно.
- О Нат, това е нашата прокоба..Ние всички сме едно, ние всички носим чернилото със себе си..Повечето се гордеят с него..Всеки има своята стая..Колкото е по-окървавена, толкова по-добре за нас..
Детето се огледа, стаята наистина беше богата на кръв. Дарсия не обръщаше внимание на това..
- Тук може да намериш и нещо друго, Нат, но това ще запазя в тайна - каза тихо, после затръшна вратата - Защо си се качил тук?
- Аз..Не исках да ви ядосвам
- Нарочно ли беше? - този коридор, сякаш самия господар се страхуваше от него
- Не исках сър...
- Обещах да не те наказвам - той го погледна някак мило, някак бащински..Никога не беше имал баща, но предполагаше, че и той щеше да го погледне така - Не приближавай повече това място, Нат..Ще го затворя за теб..Не искам да откриваш скритите тайни, не случайно са скрити..Ела с мен
- Аз...Добре - подаде му ръка, нещо го караше да го прави. Видя как господаря потръпна и се вгледа в ръката му изненадано.
- Подаваш ми ръка?
- Аз съм дете..Може ли..Може ли да дойдеш с мен? - каза го тихо и несигурно. Защо се държеше с господаря така?Сякаш искаше да го защити от тъмнината, а тя струеше от самия човек пред него..Но сякаш се страхуваше за Дарсия, сякаш му беше близък..Същност..Нуждаеше се от него..Момче без баща, много имаше такива..Но на Нат това му липсваше много..Много..
- Моля ви сър..
- Аз..Добре, нека слезем долу..Но не те разбирам
Вместо отговор получи ръката на детето в своята..Някога така беше държал ръката на едно друго дете, но го беше загубил..Можеше да бъде мил с децата, но някак не беше естествено за него..Въздъхна и се предаде на чувството..Чувството..Толкова рядко беше то
- Сър, този ключ..
- Всеки има своя по рождение, отварят различни неща - той погледна малкото златно ключе и се замисли - Отварят толкова различни неща, много магия Нат, това свързва нашия род.. - беше омекнал..наистина.. - Много магия, много лошотия..Това сме си ние, естествено

Съществото нададе своя писък и кацна пред уплашения Нат
- Коя си ти? - беше му позната..Жената с ризница на Мраморната кула, която спокойно слезе от съществото без дори да му обърне внимание. Тя изкачи стъпалата към вратата, прескачайки по едно и се скри в тъмнината на кулата.
"Видиш ли ключ, пази го" беше казало онова нещо..Ключ..Онова малко златно ключе в ръката на Дарсия беше привлякло вниманието на Нат..Ключ..Господаря беше казал, че всички те притежават по едно такова..За тези ли ключове ставаше въпрос?Може би наистина всичко се връзваше, ако попиташе Дарсия, само ако го беше попитал..Той имаше отговорите, Нат се надяваше да е така..Но го беше страх от гнева на господаря..Въпреки обещанията все още имаше страх.

Вратата се отвори и Дарсия се обърна. Сините очи срещнаха нейните изпитателно, сякаш проверяваха доколко трябва да й се доверят
- Добре дошла Грейл..Как минаха проблемите?
- Всичко е наред, сър - коленичи и подаде напред свитъка. Настана тишина, той явно размишляваше над нещо
- Винаги ли си била слугиня?
- Да сър?
- Виждала ли си драконските войски?
- Приятелят ми беше сред тях..падна сразен..Винаги съм мечтаела да тръгна с тях.. - прекалено много беше разкрила, затова млъкна, но това сякаш не му направи впечатление.
- Тогава Грейл.. - свитъкът падна от ръката й и полетя към господаря си. Той кимна към тъмния ъгъл, откъдето другите робини се завтекоха и за няколко мига наобиколиха момичето. После се намери в ризница, в..Тя беше облякла дълга топла перелина, черна, с някакъв странен знак на гърдите й. Над нея имаше черни метални предпазки, налакътници и наколенки. Дарсия се приближи към нея отново
- Е, Грейл.. - подаде й шлем..Всичко беше така ново..Орките не носеха такива дрехи, такава украса - Поздравявам те..Това беше изработено днес от една талантлива наша слугиня. Това ако щеш и на нечистокръвния ще му хареса, но това няма значение сега. Добре дошла в армията..Ще те обучим и ще те пратим в битка, ще изпълним твоето желания - докато говореше черният прах около тялото му започна да се усилва. С последната дума сякаш се разпадна, изчезна..Остави я сама..
"Грейл те нарекох, означава Мъдрост, поне според мен..Може би произношението не е особено правилно, но не аз съм специалистът по езици в Мраморната кула..Никой..Някой, но този някой все още не е с нас..Грейл крие тайно значение..Носи името, но ти си просто войник..Не искам повече да влизаш в Тронната ми, освен ако не е нещо изключително важно. Довиждане, до нови срещи, Грейл"

- А сега..Е време да вървя.. - той възседна черния кон и се огледа
- Къде отивате? - попита го момчето и го погледна изненадано
- На разходка, Нат..
- Обещахте на Матилда..
- Мраморната кула не е застрашавана от нищо..А и все пак аз съм наблизо..Няма да се отдалечавам от кулата, ще съм в покрайнините й, Нат..Ако стане нещо, викни ме, аз ще те чуя
Дръпна юздите и остави стреснатото момче само в снега. Беше тръгнал сам, без охрана..Може би не му и трябваше, просто беше прекалено сигурен в земите си. Но последните му думи пак накараха демона да се върне към думите на съществото..
- Сър - понечи да го извика, но той вебе беше прекалено далеч..Дали можеше нещо да му се случи..А защо бяха тези грижи?Хвана главата си уморено и влезе в кулата, където Кевин се подкрепяше с току-що донесената храна.

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Ден пристигна в Мраморната кула. Нямаше никй-жива душа. Той видя вратати започна да тропа.

Просветна светлина, орките се раздвижиха, но сякаш не виждаха новия новодошъл. Кевин и Нат се появиха изад кулата, а вратата се отвори, за да покаже новата и единствена за сега млада защитничка. Младият войник
- Мраморната кула, какво ще желаете? - каза високо и ясно Грейл като се огледа. Господарят го нямаше, значи беше длъжна да пази неговите владения, докато той се завърнеше..Просто защото го искаше

Някъде далеч конят се спря и Дарсия погледна посърналата земя наоколо
- А някога.. - каза тихо, но спря насред изречението си. Потупа коня и слезе от него в снега. Стигна му до кръста, въобще не беше забелязъл къде се намира. Въздъхна и отново се качи горе върху коня. Беше откраднат от царството на елфите и служеше вярно на Дарсия..Обичаше да подчинява живите неща на себе си, но все още не беше правил експерименти с хора
- А сега.. - усмихна се и конят спокойно продължи пътя си. Той не можеше да потъне. Хвана пречупения жезъл и го запокити колкото се може по-напред. Образува се една последна червена светкавица, идваща от това оръжие, докосна снега, после се скри в черното небе и настана тишина. - Да се свършва с това..Сега, ще се осланям само на себе си - каза тихо, без дори да погледне мястото, където за последно беше хвърлил жезъла си.
- А сега.. - отново повтори на ръката си и вдигна глава, вече знаеше какво да направи..Далече беше, усамотено беше..Беше напълно задоволителна местност за целите му

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Търся господарят ви Дерис. Вчера бяхте при мен-в Даркан и си оговорорихме среща с господарят ви. Той тук ли е?

- Първо..Току-що се завърнах от срещата си с вас - тя пристъпи в светлината, Нат и Кевин мълчаха на близо и гледаха учудено..Може би щяха да разберат къде беше ходило момичето? - Второ, той се казва Дарсия и трето, ако е наистина важно, ще помоля зимния демон да го повика. Важно ли е?

Някъде далече червената светкавица отново удари коня и той изцвили наодобрително и насмешливо. Дарсия се изправи на гърба му намръщено и отново протегна ръка
"Аз..Не съм слаб..Имам сила..Ще успея" каза си отново и с новата си усмивка пак се пробва да повали дървото..Все повече надобряваше, това беше нужно..Точно сега..Беше нужно..Мраморната кула..Нещо я дебнеше, той го усещаше..Искаше да намери това нещо

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Аз ще го изчакам. Тамън ще мога да разгледам Мраморната кула.
Той намигна на някой и изведнъж някъкви странни същества се струпаха-имаше вълци и др но бяха все странни-като че ли от пясък.
-Тръгвайте пирятели мои. Имате достатъчно работа.
Грейл беше вече си тръгнала някъде и мъжът каза:
-Ей,вие двамата горе толкова много ли ви интересува къде е била госпожата?

Очите на момчето се заледиха, Кевин не го беше виждал досега, но зимните демони наистина бяха опасни понякога
- Теб не те интересува - скочи на парапета..Той беше тук, и имаше своята си работа - И той едва ли ще позволи вълците ти да се разхождат из Мраморната кула, владение на Черните Господари!
Извика го силно, при което дори орките го погледнаха..Отдавна не бяха виждали зимен демон, и то толкова млад да се изправи и да защити Мраморната кула като свой дом
- Имате ли проблем? - беше готов да се хвърли долу дори. Кевин го държеше обаче и едва ли щеше да има възможност за това. Откакто беше имал онова видение, всичко беше свързано с него.

Конят тичаше плавно и сякаш летеше по мекия сняг. Тя беше вдигнала ръка високо и му показваше пътя. Коня летеше към нея. Мраморната кула притъмня заплашително, червените светкавици се засипаха ярко по земята. Дарсия беше отключил силата си..Вече беше той..И беше готов да намери брат си на всяка цена. Още сега?Не, може би тихо, може би съвсем тихо, той нямаше да разбере..Не, нямаше. Тъмнината се сгъсти, разпръсна се, покри звездите..И конят летеше назад към своя дом, към Мраморната кула, а тя все още показваше пътя с ръка. Той се изправи, нестабилно стъпнал на гърба на животното и вдигна меча си. Тя изтегли своя за приведствие. Падна заради магията, която така и не беше усетила, но само след миг отново беше на крака.
- Мога го, Грейл, мила моя..Мога да не те докосна и пак да те победя. Грейл, започвам една нова ера..Нека тъмнината покрие света, нека отново стане както трябва. С мен ли си?
- Господарю, сър! - тя отдаде чест и се поклони. Коня под господаря изпръхтя и той се усмихна, като огледа кулата. Беше се събудил и в очите му гореше нов пламък. Червените светкавици падаха все по бързо, но него те не можеха да наранят..Нито пък онези, които беше поканил доброволно..Просто убиваха, просто бяха смъртоностни, но не и за Кулата, не и за него
- Вече съм готов за теб..Ела, покажи се..Аз те чакам - каза тихо и заедно с коня и Грейл тръгна доволно към кулата

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Не харесвам хлапета като теб-каза мъжът. И да ти кажа че това не са само пясъчни вълци-това са много дурги същества.
Мъжът не обичаше момчета,които се държат гадно-в повечете случаи ги убиваше,но сега случаят беше друг.
-Здравей-каза мъжът на Кевин. Ти си ангел,нали?

- Аз..
Но погледът, по-смразяващ и от неговия го спря.
"Знам, Нат, но спокойно..Ние сме пленниците тук и..Дарсия знае много добре какво да направи, нали?"
"Кевин" очите му се размразиха и той се усмихна. Снежинките отново западаха спокойно, детето слезе долу, като се покри със сняг, за да продължи работата си.
- Ангел съм, Алемаро ме наричат най-близките..Но за теб, господине съм Морган Лех, или Кевин Ру Уърт..Имате ли проблем? - беше забравил какво е да си ангел, всички да те търсят..И Дарсия да разчита на теб, макар и да не служиш на него..Защото той, Алемаро, обичаше всички. Перата се разпериха от гърба му и белите крила просветнаха на новите бели снежинки.

Някъде далече червената светкавица удари пред пътя на коня, но Дарсия веднага реши проблема. Хвана за ръка изненаданата Грейл, качи я на коня и с един мощен скок прескочи огромната дупка. Вече беше близо, скоро щеше да си е у дома. Черни талази мъгла идваха с него, за да обгърнат рядката растителност и да я превърнат в черни зловещи дървета. Вече беше близо. Мъглата вече се простираше около Кевин, чиито блясък не беше замъглен нито за миг. Черната мъгла обгърна коня и червени очи пробляснаха в мрака, той идваше. Вратите се отвориха с трясък и конят прескочи зида на глупавите орки. Изцвили, идваше като божество, като нещо ново
- Господарят на Мраморната кула! - обяви Грейл като скочи от коня, къде изненадано се беше вкопчила в ръката на Дарсия. Толкова близо и толкова далеч.. - Господарят на Мраморната кула!
Обърканите орки се спогледаха, после се поклониха. Кевин от кулата..още беше далеч, но още един скок и щеше да бъде там..Още мъничко..Но сега влизаше като истински господар

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Мъжън поразгледа,и каза:
-Сега ще поразгледам и като дойде Дарсия отново ще се върна.
Мъжът тръгна нанякъде и доста от неговите странни същества отидоха при него:
-Вървете приятели мои-каза им той. Ще дойда по-късно пак.

Ангела вдигна глава и се усмихна болезнено. Той се беше справил. С последен мощен скок конят прескочи каквото бе нужно и се озова пред Мраморната кула с господаря на гръб. Той се изправи върху седлото и огледа кулата. После доближи ръце и се засмя. Червени севткавици озариха пръстите му, влязоха в кулата..и пометоха орките, безполезните орки, кръвта озари отново Мраморната кула, събра се и се разпиля във въздуха като червен дъжд около един нов човек. Той скочи от седлото, усмихна се на Грейл и погледна към ангела горе
- Кевин Ру Уърт, Алемаро. Като едно същество с чиста душа аз те приветствам. Достоен ли съм? - каза високо и изпитателно погледна съществото горе.
- Достоен си - извика отгоре ангела и се усмихна..Започваше се..Всичко щеше да се реши..Когато той се появеше отново, всичко щеше да бъде решено.
А беше изчезнал така внезапно. Глаурунг твърдеше, когато беше Торн естествено, че те били далече, в пущинака и той, изгубил всякаква надежда скитъл незнайно за къде. И бил погълнат от светлината, нямаше го вече тук..Нямаше..Нямаше..А всичко потъваше в мрак, всичко там, в Драконовото царство се разрушаваше. Червените светкавици застигнаха бягащите в полето орки и с един мощен удар ги пръснаха на безброй капчици кръв и дрехи. Дарсия ,господар на Мраморната кула вдигна ръка и прибра смъртоностната магия в себе си.
- Мраморна кула!Времето идва - извика в тишината и се засмя тихо като се огледа - Нека намерим истинските войни!Грейл мила моя коленичи
Тя го стори, пред него вече никой не смееше да не се подчини..Какво ли още криеше там, вътре в себе си.
- От днес ти възлагам тази задача - върви и търси.. - даде в ръцете й златен пръстен, тя с изненада откри, че той го беше носил досега на ръката си - Призови всички достойни бойци, нека се съберем..Веднъж за винаги..

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Нещо става-извика човекът. Времето минава. Той се забърза отново към Мраморната кула и видя как Дерис прави нещо странно:
-Здравей-каза му човекът.

Не му отговори..Още малко..Нов залп червени светкавици покосиха последните орки и опръскаха мантията му с кръвта си. Приближиха се към живите, към онези, които още дишаха..Малцина останаха, много паднаха. После с последен ясен шум заглъхнаха и сгъстиха черното небе още повече. Някъде там, в Драконовото царство още една къща се подпали от неговия гняв и накара хората да побягнат..Само една беше останала..Но той нямаше да я докосне..Не, нямаше..Грейл още стоеше пред него и трепереше, още миг и някоя от тези светкавици щеше да удари и нея, но..Не..Той я погледна, нямаше милост, вече нямаше милост в тези очи..Може би се събуждаше от време на време, но рядко.
"Върви, вземи коня ми, потърси ги" беше заповедта, която тя трябваше да изпълни. И с едно ясно цвилене в тишината коня отново прескочи барикадите и се отправи на дългия си път. Дарсия постоя за миг сам в тишината и кръвта, после изрита силно главата на мъртвия орк пред себе си и отново погледна към ангела горе, сякаш чакаше от него одобрение. Кевин изглеждаше равнодушен към това, но Дарсия знаеше какво изпитва
- Кевин Ру Уърт, Алемаро..Един ден ще те срещна в честен бой..Пази се
- Да господарю..Един ден..
Дарсия се усмихна и му се поклони. Уважаваше го, пък макар и да беше ангел на другата страна, на светлината, срещу която се бореше
- Кой си и какво искаш? - попита тихо мъжа пред себе си, докато последните червени светкавици се скриха в ръцете му и озариха очите му за миг..После всичко утихна..Тишина по-страшна от онази преди..Мъглата все още обикаляше и търсеше своите жертви - Какво те води в Мраморната кула?

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Ти беше изпартил някой в Даркан и искам да оговорим колко ще седя. И докога искаш ти.

- А да.. - стъпките му се отпечатаха в снега, когато той бавно се приближи с изучаваш поглед - Значи си ти..Къде ще говорим - навън или вътре?Сега ли да задам въпроса си, или не?
Каза го тихо..Малкото оцелели същества се събраха зад него и погледнаха новодошлия с неприязън..Не се доверяваха много на новодошли, освен ако не засвидетелствуваха естествено вярност към господаря им..А сега, той беше вече силен, възроден отново

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Анубис помисли и каза:
-Ами,по-добре вътре. Искам да поговорим за още един важен въпрос.

Повдигна рамене и кимна на съществата зад себе си. Скоро Тронната беше пълна с оцелелите, онези, които той беше оставил. Седна спокойно на трона си и замислено огледа всички наоколо. Потръпнаха от погледа му, все едно мислеше кого още да препадне.
- Отново ще попитам. Кой си ти? - каза тихо когато свърши с проверката си и Кевин се появи като затвори вратите на залата и остана там

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Хората ми викат Ден,но истинското ми име е Анубис.

- Анубис?Вече имахме един такъв в този свят, беше демон пазител..На Джули Дракинзи мисля, не съм запознат.. - намести се удобно по непукитски върху трона и подпря главата си с ръка като се усмихна - Да не би това име да е толкова известно, че и други да са го харесали?
Настана тишина, нарушавана само от съсъка издаван от едно същество, което си поемаше дъх на пресекулки. Очите на владетеля и ангела се срещнаха за миг и бавно си кимнаха сякаш разбрали се предварително какво да следва.
- Значи си се заселил в Даркан, усетих те..Но не дойде да ме попиташ дали аз съм съгласен..Май трябва да съм по-строг към Даркан и Мраморната кула. Затова си днес тук, ще решим проблема..По-скоро проблема на Мраморната кула. Даркан е свободна местност, населена от орки и под мой контрол. Да се заселиш там все нещо ще трябва да ти коства, освен ако, разбира се, няма да оставаш за винаги

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

-Убмислям и тази идея,но все още не се знае.-каза Анубис.
Разбира се,че бих искал но убстоятелствата седят така,че все още нямам време да помисля.

- Ако ще останеш там, то няма да остане ненаблюдавано. Ще те наблюдавам..Не бих изгубил Даркан, мястото, обградено с черна слава, мястото, където сестра ми, владетелката преди мен, Сяктата, живя преди три години. Където са останките на Каз Модан. Не бих позволил нещо да управлява орките там, разбираш ли..Даркан е мой..Мой е..Ако ще останеш там за винаги, то ще трябва да има битки..И ако ще избираш другата страна, то аз не ще ти позволя да бъдеш там

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Не,аз не избирам дурга страна.-каза Анубис. А и за какви битки говориш? Ако имаш предвид да убия някой ще го направя без проблем. Вече убих доста хора така че да убия още няколко няма да ми навреди.

- О ще има битки..Но има време до това..Чакам някой да се върне..И битката ще е дълга..Много дълга..Битка на живот и смърт..Той и аз.. - последното го каза тихо, като че ли на себе си. Но после пак огледа всички внимателно и кимна към новодошлия - Имаш ли войници, имаш ли нещо, или си сам?В Даркан има само орки, къде си намерил мястото си в тази черна страна

Брой мнения : 74 Registration date : 23.08.2007

Имам много войници-чудовища,пясъчните демони и много други. Защо питаш?
тогава някъкво чудовище дотърча и му прошепна нещо:
-Явно ще остана-каза Анубис. Това място-Даркан наистина започна да ми харесва.